От Борислав Гърдев

  С Ивайло се запознах точно преди 20 години.Боже, как върви времето само!…

Срещата осъществи общият ни приятел Владо Шумелов.

Засякохме се на плаца пред някогашното  търновско кино „Чаплин“.

Ръкувахме се.Слънчева, но и свенлива усмивка.Приветлив поглед.Топли очи.Бърз и леко нервен изказ.Точни, верни, милостиви, но и много проницателни оценки за актуалната ни литература.

Подарява ми книжката си със сатири „Искри от воденичните ми камъни“ с посвещение – „На блестящия  критик, с пожелание за плодотворни бъдещи срещи!“

Става ми малко неудобно.

-Ама какъв критик съм аз, бе?

-Моля Ви се, недейте да скромничите.Чета Ви  с огромно удоволствие, особено ми харесват кинорецензиите…

И ми говори на Вие – егати образа!…

Като си тръгвам, се сещам в автобуса, че съм чел прекрасната му поема „Хензел и Гретел“ от 1995 г., че дори я препоръчах на мениджъра на Тодор Колев, когато прави изнесеното си телевизионно  шоу във Велико Търново на 26 юни 1995 г.

Какво преживяване само – уволниха ме заедно с Хачо Бояджиев, но за него се шумя, а в моя подкрепа имаше само една мижава инициатива на група фенове, които съобщиха за гладната ми стачка на тогавашния президент д – р Желев, дошъл в старата столица по повод 100 годишнината от смъртта на Стефан Стамболов…

От Никола Радев

130. ДОКОСВАНЕ ДО СЪЩНОСТТА

Повече от две хиляди и петстотин години митът за Мойсей шества по света и в този дух е създаден огромен цикъл от човешката култура. Към тази култура спокойно можем да отнесем и повестта „Подвижни пясъци“ на Красин Кръстев. Създадена преди трийсет години, тя не само не загуби своята актуалност, напротив – подсказа последвалите промени в нашия живот. Тази повест разтърсва с дълбокия си драматизъм, с изключителната си зрялост, с художествената си сложност и писателско майсторство. С необятните си философски прозрения и обобщения. Още повече, че става дума за книга, писана от 30-годишен автор, дебютна при това, а не е загубила силата си и подвижните пясъци на времето не са я всмукали и погълнали, въпреки че читателите £ вече са се сменили.

За да бъда по-ясен, налага се да се върна към мита за Мойсей. Мойсей е най-великата личност в еврейската история –
воин и държавник, моралист и законодател. Според Стария завет, когато поредният египетски фараон заповядал да избият всички момченца на евреите, живеещи в Египет, майка му го повила в една кошница, намазана със смола, и я пуснала в Нил… Намерила го дъщерята на фараона и го прибрала, а по-късно и осиновила, дала му името Мойсей. Живял в египетския двор и изучил всички мъдрости, станал силен словом и делом. А тогавашната египетска мъдрост била най-дълбоката в света. На четиридесет години избягал при бедуините в пустинята. Причината е – умъртвил египтянин, който биел и изтезавал евреин. Там прекарал предълго и имал видение: Бог му се явил във вид на горяща къпина и му заповядал да освободи народа си от робство и да го отведе в Обетованата земя, сиреч в Палестина. Оттук започват мъките на Мойсей, докато чудо дало възможност след четирийсет години скитане да стигнат Обетованата земя. Мойсей бил посредник между Бога и евреите и по време на това скитане създал таблицата на законите, които Бог му внушил, а по-късно и цялото законодателство, по което евреите се ръководели петнайсет века.

От Никола Радев

129. ХИМН

Първата международна среща на писателите в София, парк-хотел „Москва“, юни 1977 година. Преводач съм на Евгений Евтушенко, минали са само два месеца, откакто съм слязъл от корабите и напуснал флота.

Висок, слаб, с блестяща белозъба усмивка, Евтушенко е облечен екстравагантно – раиран американски панталон, карирано английско сако, пъстра като папагал вратовръзка, жълти мокасини. Прилича на чичо Сам, както го изобразявахме едно време по страниците на вестник „Стършел“. Откъдето минем – събираме погледите. До него аз, със строго официален костюм, подстриган като ченге, за какъвто ме е и помислил в началото, както сам си призна после. Ченге, ченге, ама очите на поета все в ръкавелите на ризата ми. Там блестят „позлатените“ копчета със зелени едри стъкълца. Моряшка стока, купувал съм ги от сергиите на Сингапур. Свалям ги и му ги давам. И щипката за вратовръзката, те вървят заедно. Радва се като момче.

От Никола Радев

128. НЕСЕРИОЗЕН ПРЕДГОВОР
И СЕРИОЗНИ КЪСНИ ДУМИ

Второто издание на „За Япония като за Япония“ на Марко Семов излезе в навечерието на 1990 година в тираж 50 хиляди екземпляра (първото бе в 40 хиляди и се разграби за няколко дни) и бе една от първите книги на Издателска къща „Пейо К. Яворов“, така бях прекръстил „Профиздат“, според модата да се замитат тоталитарните следи.

Подписах за печат изданието на 26 септември 1990 година. След четири дни получих инфаркт на миокарда и ме откараха в Правителствена болница. На 11 януари 1991 година в Санаториума във Владая Марко дойде да ме види и ми донесе книгата току-що излязла, написа ми автограф: „Ех, Кольо, душата ти е нежна и ефирна като на японка. Желая сърцето ти да е държеливо като японска машина, защото само от такава душа и сърце може да изтича топло слово и човещина, за които днес всички сме до болка петимни. Твой Марко“.

И този тираж се разпродаде бързо – славата на книгата се носеше от уста на уста.

От Никола Радев

127. ВСИЧКО СИ ОТИВА НА МЯСТОТО

Всяко издателство за българска литература, което държи на доброто си име, издава и книги за деца. Както и първи книги. Издателска къща „Жанет 45“ – Пловдив на поетесата Божана Апостолова го прави с подчертан успех; с талантливи автори и силни литературни произведения. Никак не са малко книгите с емблемата на тази издателска къща, които не само получиха национални и други отличия, но и очертаха художествените тенденции в съвременната българска литература.

Достойно ест и за новата, току-що отпечатана книга за деца „Приказки за Нил, Паган и Бияйна“ на писателката Сев­да Севан. Сред потока от детски книги тази книга е ярка и необичайна. Тя съдържа три лирични, философски приказки, написани брилянтно и оформени с вкус от художничката Яна Левиева.

От Никола Радев

126. ЗА ГОЛЯМОТО ЛОВНО БРАТСТВО

Чисто ловните книги в българската литература са рядкост. Обикновено срещаме отделни разкази за лов и риболов в сборниците на писатели ловджии. Така е и в класиката ни. Това, разбира се, не пречи да имаме върхови постижения в ловната тематика. Но чисто „ловните“ книги са явления. И се забелязват. Дори в безхаберни времена като днешното.

Втората книга на Любо Николов „Вечните ловни полета“ е ефектна, жива и пламенна. В краткия си предговор към нея, маестро Дончо Цончев казва, че като прочел ръкописа, изокал: „Браво, Любо!“. Написал го и декларира, че той няма да подведе верните читатели на ловни истории, а те са всички четящи българи. При Цончев празно няма, думите му са без откат: гаранция – Франция! Пригласям му и аз сега, с малко пловдивски акцент! „Браво, Любо! Браво, майна! Жесток си!“ Книгата ти е чудесна, от първата до последната страница е в темата, в страстната тема на живота, която ни поднася неукротимия първичен нагон да бъдеш ловец и да усетиш велико щастие от природата, от истинското единоборство с дивото животно, което те превъзхожда във всичко, макар да няма готов патрон в цевта.

От Никола Радев

125. ЮБИЛЕЙНО ЗА РУЖА

Юбилейното томче е съставено от първите три поетични книги на Ружа Велчева, към тях е прибавила и дванайсетте Калифорнийски балади, писани през миналата година далече от родината, в Америка, където преживя няколко месеца. Общо стихотворенията в премиерната книга „Пустинята на времето“ са 75 и всъщност те са част от духовните постижения на Ружа Велчева, от нейния опазен идеал и нравствената £ цялост.

Поетичният свят е истинският живот на твореца и затова Ружа неслучайно е посветила Юбилейната си книга на своите слънчеви внучки Калина, Ния и Рая. Богатството на поета, както и на сиромаха, са децата и внуците, и аз приемам книгата като послание към бъдещето, още повече – смята се, че филизите на таланта избиват през поколение – дай Бог някоя от тях да поеме незасъхналото перо на младата си още, талантлива баба…

И така – юбилейното томче на Ружа Велчева е съставено от четири поетични книги, от четири поетични платна на един живот, от онова, което е спастрила поетесата като най-съкровено.

Първата книга – „Синя птица“ е притъкмена за печат, когато Ружа Велчева е на Христова възраст. С такова стихотворение – „Христова възраст“, се открехва и сегашното издание. Още от него ни жегва драматизмът в съдбата и битието на поетесата; усещането, че насреща ни е жена с характер, която не се бои от истината, независимо дали е приятна, или неприятна, комай винаги клони към второто, тя изповядва:

Нито млада още,

нито достатъчно зряла,

разпъвана нощем

от Бога и дявола,

денем мъжествено

в мен жената убивам…

Но след изповядването, веднага вади нокти, за да се защити и острият £ поглед приковава:

Спестете си жеста –

никак не ви отиват

състраданието,

кротките светли думи –

зная,

за назидание,

зидате тайно кули…

За да тегли безцеремонно и сякаш на инат чертата на тогавашната си равносметка:

Сега по мъжки решавам

ребусите на дните –

жената остана

болезнена жажда

в очите ми…

Това стихотворение звучи като програмно и неслучайно то е първата хоругва, която Ружа изнася от криптата на душата си. Тази хоругва я носи и до днес – изопната като струна, с изправен гръбнак и замечтана походка на великотърновска болярка.