От Борислав Гърдев

Тази книга е писана три години.С голяма амбиция и много любов.

Темпераментно и страстно.

Тя е дело на човек, минал през редица житейски перипетии и превращения – журналист, шеф на кинокомплекс, общински съветник, зам. – областен управител.

Но преди всичко човек на словото.

Той си го признава ясно и категорично – „Трябваше да минат толкова години, за да разбера, че целта в живота ми е да чета и пиша.“

А той пише вече четвърт век – от времето на чиракуването му в Общинско кабелно радио – Велико Търново  и радио „Резонанс“ Горна Оряховица  и кореспонденциите му за „Отечествен фронт“ и „Демокрация“.

Помня, че настоящият магистър по история и икономика  пишеше ясно, категорично и твърдо защитаваше позициите си.

Още оттогава – от 90 – те години на миналия век –  е  предизвикателен , радикален и винаги на острието на бръснача.

Не всеки можеше да си позволи лукса като водещ на предаване в общинско радио, подчинено на  комунистическата кметска  управа да започва новините с информация за поредното заседание на Координационния съвет на СДС.

И за да свърша с екскурзията в миналото – той единствен от „сините“ фактори дойде да ме подкрепи по време на гладната ми стачка през юни  1995 г. по един подобаващ начин – с бутилка  водка и касета на култовия филм“ Харли  Дейвидсън и Марлборо мен“( 1991) на Саймън Уинскър, а след приключването й ме покани на пространно интервю.

Разбира се, за тези 25 години и авторът изживя еволюция, преоцени много от възгледите си, работи всеотдайно в политиката, настъпи момент на катарзис и преоценка, на отдръпване.

От Владимир Шумелов

На 10 май в зала „Европа“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ гостува група от руски писатели и гр. Варна. Представен бе сборникът с участници в литературната асамблея „Слово и дело“ „Россия – Болгария. Слово и дело“ (2016), издание на Московската градска организация на писателите от Русия. В обем от 216 с. са публикувани творби от 27 руски и български писатели в различни жанрове, повечето от които непосредствени участници в проведените през миналата година две издания на асамблея „Слово и дело“ в България, Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) „Камчия“. В изданието със свои творби участват и четирима великотърновски автори: Сава Василев (с разказа „Бабушкин орешек“, пр. Надежда Терзи), Снежана Иванова (с поезия), Радослав Радев (с проза – „Словесни инсталации“), Владимир Шумелов (с разказите „Деветият кръг“ и „Разговорът“).

В Бургас излезе съпътстващия сп. „Море“ литературен алманах „Бургас“ (2017) с водеща тема „Литературна география“. Наред с творби на автори от Бургас, Пазарджик, Шумен, Казанлък, Русе, Пловдив, Котел, Перник и София, Велико Търново е представено от имената на Снежана Иванова, Янислав Янков, Сава Василев (и починалият преди година Ивайло Иванов, който неизменно свързваме с поезията на Великотърновския университет) – стихове, както и Владимир Шумелов с разказа „Плутон“. В алманаха присъства и критическо-есеистичен блок.

От печат излезе вторият литературен сборник с творби на 70 български автори от различни градове, страни и континенти със заглавието „Часовниковата кула“ (изд. „ДиМакс“, С., 2017, 312 с.). Това е втори по ред литературен сборник след „Черга пъстроцветна“, подготвен за издаване от редакционния екип на www.EuroChicago.com. Изданието е снабдено с поздравителни думи от Иван Анчев – Генерален консул на Р България в Чикаго, „Предговор“ от Виктор Хинов и завършва с „Послеслов“ от редактора на книгата Мариана Христова. Освен автори от различни селища на България, в сборника са включени и творци от САЩ (Чикаго, Маями, Индианаполис), Обединеното кралство (Лондон, Кеймбридж), Франция, Кипър, Гърция, Нова Зеландия, Швейцария. За разлика от предишния сборник, който съдържа творби, публикувани в специалната литературна притурка на www.EuroChicago.com от предходната 2015 г., тук периметърът от автори е разширен. В изданието са включени и произведения от великотърновски автори: разказът на великотърновската писателка и поетеса Ружа Велчева „Здравей и сбогом в Ла Игера“, поезия на Петър Пацев, Невена Стоянова, Таня Мезева (Г.Оряховица), Дочка Василева (Г. Оряховица, разказът „Наследница“), Симеон Коев (разказите „Смъртта чака на покрива“ и „Пръстенът“).

В. „Словото Днес“ (бр. 18, 11.05.2017 г.) – орган на Съюза на българските писатели, отделя една страница с поезия от Янислав Янков (с. 8): сихотворенията „Рибарят“, „Мигове“, „Удавниците“, „Мария на художника“, „Прозорец“, „Ние още носим…“, „Опасност“, „Ловци на птици“, „Сенки“, „Измолено стихотворение“.

От Ивайло Иванов

/Студия от популярни ескизи/

„А пък по БНТ дават френски филм с Одри Тоту.

Не че някой ще го види в този момент…”

Милена Бранимирова Белчева

Нищо, важното е, че чрез твоя постинг го видях. И аз също слушам нещо „френско” в момента – една песен от Емил Димитров. https://www.youtube.com/watch?v=Q2tjm9E614c Твърде интересна е и тази песен за някакъв си „беден, мръсен жиголо”, единствената по рода си в българското естрадно изкуство. https://www.youtube.com/watch?v=W-n8ws7aVqc Чрез подръпване и натъкмяване на тънката сантиментална струна /върху арфата на Духа?/ Емил Димитров този път е съумял да вкара единствената по рода си апология на мъжката проституция в българската естрадна музика от социалистическия период, или поне на мен така ми се струва. Все пак, аз имам само теоретически, твърде откъслечни познания и по тази въпрос, по причини, които са самопонятни за всеки почти.

Но, да си кажем сега мнението за „целия” Емил Димитров, та веднъж завинаги да го утвърдим като първа звезда на естрадния небосклон, разчиствайки протуберансите и вторичните избухвания на закъснелите звезди, на младите и зелени звезди, и на всякакви други небесни реалии.