От Борислав Гърдев
Тази книга е писана три години.С голяма амбиция и много любов.
Темпераментно и страстно.
Тя е дело на човек, минал през редица житейски перипетии и превращения – журналист, шеф на кинокомплекс, общински съветник, зам. – областен управител.
Но преди всичко човек на словото.
Той си го признава ясно и категорично – „Трябваше да минат толкова години, за да разбера, че целта в живота ми е да чета и пиша.“
А той пише вече четвърт век – от времето на чиракуването му в Общинско кабелно радио – Велико Търново и радио „Резонанс“ Горна Оряховица и кореспонденциите му за „Отечествен фронт“ и „Демокрация“.
Помня, че настоящият магистър по история и икономика пишеше ясно, категорично и твърдо защитаваше позициите си.
Още оттогава – от 90 – те години на миналия век – е предизвикателен , радикален и винаги на острието на бръснача.
Не всеки можеше да си позволи лукса като водещ на предаване в общинско радио, подчинено на комунистическата кметска управа да започва новините с информация за поредното заседание на Координационния съвет на СДС.
И за да свърша с екскурзията в миналото – той единствен от „сините“ фактори дойде да ме подкрепи по време на гладната ми стачка през юни 1995 г. по един подобаващ начин – с бутилка водка и касета на култовия филм“ Харли Дейвидсън и Марлборо мен“( 1991) на Саймън Уинскър, а след приключването й ме покани на пространно интервю.
Разбира се, за тези 25 години и авторът изживя еволюция, преоцени много от възгледите си, работи всеотдайно в политиката, настъпи момент на катарзис и преоценка, на отдръпване.