АТАНАС РАДОЙНОВ НА 80 ГОДИНИ
Разговор на Владимир Шумелов с Атанас Радойнов
Атанас Радойнов е роден в с. Горска Поляна, Боляровска община. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и твори в Бургас. Бил е художник по промишлена естетика, окръжен кореспондент на в. „Кооперативно село“ и „Земя“, главен редактор на районния в. „Победа“ и на вестника за литература, изкуство и култура „Автограф“, издаван съвместно със СБП.
Публикува книгите: „Как тъй без змейове“ (1988), „Странджански декамерон“ (1992), „Стриптийз в Ноевия ковчег“ (1995), „Змийска риза“ (1998), „На дъх от рая“ (1999), „Шепа приказки“ (2001), „В ъгъла на сътворението“ (2004), „Странджански импресии“ (2006), „Крайпътен огън“ (2009), „Полет до седмото небе“ (2014), ,„Ножница на страданието“ (2014).
Негови разкази са преведени на руски, френски, турски и македонски език.
Бил е дългогодишен председател, а сега почетен председател на дружество „Български писател“ – Бургас. Носител е на литературните награди: два пъти на плакет „Пегас“ и на плакет „Петко Росен“. Член е на СБП и на СБЖ. Почетен гражданин на Бургас.
В началото на 2014 г. Атанас Радойнов отбеляза своята 80-годишнина с широко присъствие на бургаската културна общественост. Представен бе еротичният му роман „Полет до седмото небе“ от проф. д-р Радослав Радев. Под печат е книгата на Радойнов „Ножница на страданието“ – притчи, отломки, безсъници, на която имам удоволствието да бъде редактор.
– Господин Радойнов, от 1988 г. до днес сте издали 11 художествени книги и четири краеведски. Равносметката показва, че средно на около две години сте издавали нова книга. Кое Ви мотивира за такава активна творческа дейност? Накратко за началото й, а после и за нейната последователност във времето.
– Започнах с едни легенди във в. „Елховска дума“. Негов редактор беше Йордан Павлов, вдъхновен гимназиален учител по български език и литература, човек с вкус към изящното слово. Той харесваше моя романтичен изказ и щедро ме поощряваше. Освен в „Елховска дума“, отпечатаха ми легенди във в. „Народна младеж“, в сп. „Българо-съветска дружба“, в. „Учителско дело“ и в. „Черноморски фронт“. После дълго време дерзаех с къси разказчета – миниатюри, докато се явих при Николай Хайтов и той сериозно ме скастри: „Всяко едно от тия разказчета похабява голям разказ. Сядай и пиши истински разкази, от които да хвърчат искри. Тъй е учил и мен Орлин Василев!“ Седнах и написах първата си книга с разкази „Как тъй без змейове“. Редактор ми беше Стойо Вартоломеев. Книгата получи много добра оценка на последната писателска априлска конференция от докладчика й Димитър Яръмов. За мен бе висока чест, че първата ми книга бе издадена от „Христо Г. Данов“, с илюстрации от талантливия пловдивски художник Димитър Келбечев, подвързна с твърди корици.
Има една приказка: Сърбят ме ръцете, т.е. работи ми се. От там насетне душата ме сърбеше за писане…