Рецензия от Донка Николова

Последната книга на проф. Елена Налбантова е плод на дългогодишни теренни проучвания и многобройни изследвания върху творчеството на българите от Бесарабия и Таврия. Началото на нейния интерес към духовния живот на най-голямата българска диаспора ни отвежда към далечната 1999 г., когато трудът на тогавашния й дипломант Светлозар Василев „Съвременната поезия на бесарабските българи“ поставя „началото на системните изследвания за литературата на българите“¹ от Молдова и Украйна.

От 2002 до 2006 г. проф. Налбантова е гост-лектор в Одеския национален университет „И. И. Мечников“ и тогава навярно се завързва оня съдбовен възел, който я сродява с миналото и настоящето на многобройните български преселници, потърсили бъдеще за Родината и народа ни в черноземния Буджак и край бреговете на зеленооката Меотида.

Това е посветителско-дълговен период, извървян в новата ни история от мнозина, когато посветеният в оплодителната мъка на носталгията познава изтощителната другост на родното и се изправя очи в очи пред мъчителния избор: да бъде верен на корена си или да го изтръгне и в безпаметно самоотричане да се сдобие с нова самоличност. Споделеното битие на „изгнаника“ прави разбираеми за изследователя драматичната свързаност на бесарабските творци със старината, последователната им консервативност в отношението към езика, болезненото чувство за самотност и безприютност в света, непостижимата за българина от Метрополията вяра в собствената значимост.

В атмосферата на многонационална, но и българска, Одеса Елена Налбантова издава една след друга книги-мостове между българите от двете страни на Дунава: „Васил Априлов – време и съвременници“ (2004), „Одеса в българската история и литература на ХІХ век“ (2006), „Съвременна българска поезия от Бесарабия и Таврия. Антология. Критически прочити“, прави превод на книгата на Антон Киссе „Възраждане на българите в Украйна“ (2006), пише предговор към сборника „Художници-българи от Украйна“ (Одесса, 2008), както и към стихосбирките на Анна Кострова-Терзивец, „Любовта е свята“, (Одеса, 2007), и на Георги Барбаров, „Нови барбаризми“ (Кишинев, 2007).