От Ружа Велчева

Досие 8: Рицарят

         Мъжко момче с чисти, сини очи! Доблестен мъж  с невероятно чувство за отговорност  и пословична гордост. И една рана в душата, която толкова години не е спряла да кърви. Предателството на една скъпа за него жена , много преди да се познаваме, го беше осакатило завинаги.  

            Аз също бях огорчена, бях с обгорена душа, но бях спасила крилете си… И вярвах, и търсех любовта. Той я беше зачеркнал завинаги. Не искаше повече да бъде лъган.

            Предварително бяхме обречени на провал. Аз усетих със  сърцето си, че е по- добре да имам такъв мъж за приятел, отколкото с ласки да се мъча напразно да разпалвам изпепелено огнище…

            И ние си останахме отлични приятели.

            Само когато ме погледне с онези свои сини очи, се питам – а ако все пак се бях опитала?… Щях ли да се преборя с призраците от миналото му?…

            Аз също вече си бях обещала да не губя повече.

            И се разминахме – без болка.

           

Във тази нереална нощ,

измолена от мен назаем,

до тебе тръгнах доверчиво,

в очакване на чудо…

 

Но ти реши да ме поучиш –

смущаваше  те моята усмивка

и доверчивото щурче,

запяло във косите  ми…

 

И хитро ме поведе към пазара.

 

Почиваха си кротко празните сергии

под тежестта на звездното небе.

 

“Тук всичко  се купува и продава” –

ми каза ти

и аз изтръпнах.

 

Звездите чак почувстваха това

и се отдръпнаха  потресени.

 

“Щом имаш пълен джоб,

ще може да си купиш всичко –

кралица

или лъскава звезда,

сантиментална патица

или покорно куче

и нужната забрава,

с грамчета дозирана…

Така е на пазара!…”

 

Почувствах странен хлад

в началото на лятото…

 

Щурчето, ужасено,

бе замлъкнало…

 

 

Отчаяна,

потърсих помощ от очите ти,

но в тях открих невероятна болка –

ти сам бе паднал

в ловкия капан.

От миналото

в теб прииждаха

жестоки сенки

и не ти даваха покой…

 

Така е на пазара!