Зад кулисите на едно отличие

 

Професор  дфн Сава Василев по повод Десетите литературни награди на името на Ив. Мешеков и Ив. Радославов в град Златарица, Великотърновско

 

Проф. Василев, този път Десетото присъждане на наградата Ив. Радославов и Ив. Мешеков се организира през есента, вместо в началото на лятото, както бе досега. Каква е причината?

 

С.В.: Едва ли аз съм най-подходящият човек, на когото може да зададете този въпрос, но ще се опитам да обясня. Първо, съзнателно съм се дистанцирал от организацията и провеждането на изданието. И не защото съм обиден на общинската администрация или на златарчани. Тъкмо обратното. Към мен винаги е засвидетелствано особено внимание – признание за близо двайсетгодишната ми работа в полза на каузата. Преди няколко години научих, че са искали да регистрират и институционално благодарността си с един характерен за градските управи жест, но са били възпрени от човека, спрямо когото преди това са сторили същото. Тъй като не съм работил за награди и звания, не съм коментирал прецедента. Вярно е, че не дочаках и най-простичка дума на благодарност за направеното от мен от бившия ръководител на нашата катедра, но и това не ме настрои срещу хората в Златарица. Днес се чувствам предизвикан да споделя част от премълчаваното през годините. На първо място иде реч за спекулирането с наградата. Така се стигна до конфузната ситуация с награждаването на проф. Ч. Добрев, зад чиято кандидатура не стоеше катедрата, но и тогава, надявайки се, че нещо може се промени, не коментирах публично случилото се. Многократно съм заявявал, че форматът се износи, че колегите от гилдията започват да губят интерес – всеки път ми се отговаряше, че веднага след новото издание промени ще има. И така до следващия път. Същите думи, същият разговор… Държах да се коригират статутът, съставът на журито (или въобще да няма такова), процедурата по провеждането и популяризирането на форума. Не се получи. Нещо повече, обвиниха ме в саботиране, самоуправство… След поредното предизвикателсто се видях принуден да кажа какво мисля за това наше кампанийно участие, за силата на инерцията и липсата на перспективи.Освен всичко друго форумът Златарица стана част от отвратителна институционална интрига в самата катедра, а това надмина всичко. Ето защо се оттеглих и след няколко изнервящи пререкания си наложих да напускам заседанията на катедрата, докато тече тази точка в дневния ред. А тя, уверявам ви, във връзка с това издание се провлачи с месеци; забоксува по срамен начин и провокира абсурдни предложения – практика непозната и невъзможна някога.

– Излиза, че зад инициативата вече не стоят всички от катедрата.

С.В.: Така е, само че сега говоря единствено от свое име. Направете си труда и вижте колко членове на катедрата бяха тази година в Златарица. Същото важи и за колегите от другите университети. Измежду последните има и такива, които са забранили името им да се свързва с инициативата и съпътстващите я събития. Други, постоянни участници от първото издание насам, заявяват, че за тях Златарица е затворена страница. А след последното заседание на катедрата и гласуваната награда, уверявам ви, реакциите ще са още по-негативни.

– Защо мислите така?

С.В.: Ето какви са фактите. На заседание на катедрата бяха издигнати две кандидатури за носител на наградата на името на Ив. Радославов и Ив. Мешеков – на колежката Антония Велкова-Гайдаржиева и на Владимир Янев от Пловдивския университет. Името на последния се появяваше и спотаяваше многократно през последните години. Убеден съм – и със спекулативна цел. Така кандидатурата се износи и натовари с напрежение. И ето сега, когато дойде време да се отбележи по достоен начин постигнатото от Вл. Янев, толкова повече, че той отбеляза и 60-годишен юбилей, се стигна до друго решение. Не искам да ви занимавам с подробностите, но ако бъда предизвикан, ще разкажа в детайли целия сюжет. Ще ви кажат, че не съм коментирал и подкрепил предложението за Вл. Янев – вярно е. Първо, защото си забраних да изказвам мнение по темата, и, второ, защото никой не се сети да аргументира кандидатурата му с най-важното условие в статута на наградите – заслуги за цялостно творчество, а не за отделна книга. Останалото спестявам – който има ум и познава контекста лесно може да си направи изводи колко обидна е цялата ситуация… Повтарям, наградата винаги се е връчвала за цялостно творчество. С нея са удостоявани литературоведи като С. Беляева (посмъртно), Никола Георгиев, Св. Игов, Радосвет Коларов, Симеон Янев, Милена Кирова. Носител е и довчерашният ръководител на катедрата Ив. Радев след нарочно проведено „гимнастическо“ упражнение в състава на журито. Сега нали разбирате защо ролята на журито е определяща – ако то не се явяваше фактор, нямаше да се стигне и до въпросното упражнение… На заседанието аргументите в полза на колежката Гайдаржиева бяха, че е издала книга, посветена на Иван Мешеков – жест сам по себе си значим, заслужаващ внимание. Не подценявам нито написаното, нито автора – ще прочетете рецензията ми в последния брой „Л“ на алманах „Света гора“ и ще се уверите колко добронамерен и щедър съм в оценките си. Но продължавам да твърдя, че номинацията бе направена безотговорно, с лека ръка и без мисъл за последствията.

– Обяснете по-конкретно.

С.В.: Въпреки многократните ми настоявания, статутът на наградата не бе променен. Едно от предложенията ми се отнасяше до наградния фонд – да се учреди специална награда, която отличава книги, свързани с Мешеков и Радославов, или за изследване, посветено на литературната ни критика. Защо не за значима критическа книга въобще… Не се случи. Поради което статутът продължава да е в сила, включително и в онази си част, която определя, че наградата се утвърждава от жури (несменяемо вече двайсет и няколко години, защо – това е друга тема) в състав: професорите Иван Радев, Симеон Янев и Огнян Сапарев. Следователно, журито е последната инстанция, конституираща наградата. Вместо това предложението за А. Велкова-Гайдаржиева бе гласувано от катедрата като единствена и самодостатъчна инстанция – практика, за която настоявам отдавна, но тя реално не бе обсъдена и приета. Да не говорим, че празниците в Златарица и литературната награда бяха допълнително обвързани с устава и организацията на Националния институт „Нова българска литература“, който през последните години съществува единствено на книга, но на свой ред също би трябвало да има отношение към промените в регламента. Ето защо мисля, че решението на катедрата противоречи на всички административни и морални норми, а самата награда е лишена от съдържание. Отделен въпрос е как би трябвало да се чувства младата колежка на фона на гореизброените носители на наградата! Много по-любопитно ми е обаче какво ще се случи в бъдеще, кои ще са следващите номинирани – кой от по-зрялото поколение литературоведи би приел подобна чест след този пробив в редицата. Направеното днес ще минира опитите за достойно продължение на идеята утре.

– Какво бихте казали в заключение при тази наистина неприятна и конфузна ситуация?

С.В.: Благодаря на Златарица за топлото отношение към мен през годините. Ще запазя незабравими спомени. Признавам, че ще ми е тъжно за пръв път от толкова време насам да не присъствам на събитието. Но и това е начин да се дистанцирам, да заявя своето несъгласие и възмущение от случващото се през последните години. Не бих понесъл махленски формат на изданието – формат, зад който стои част от катедрата и се гласуват предложения, противоречащи на логиката и професионалната етика. Скъпи златарчани, несправедливото и обидно отношение, системно проявявано към мен, не може да вгорчи преживяното с вас. Зная, че откровеността ми в случая може да ви притесни и обърка, поради което моля да ме извините. Но истината ми е по-скъпа. По една или друга причина дълго време отказвах да споделя с вас тъмната страна на тази иначе толкова светла идея. Дано това не ме направи по-виновен от стореното тук и сега.

Необходимо допълнение:

На 27 септември 2013 г. в гр. Златарица се проведоха традиционните литературни празници и връчването на Десетата национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков”.

Съучредителите на националната награда – катедра „Българска литература” при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и ръководството на Община Златарица присъдиха наградата на проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева.

Досегашни нейни носители са – ст.н.с. Сабина Беляева (посмъртно), проф. Никола Георгиев, проф. Светлозар Игов, проф. Иван Радев, проф. Радосвет Коларов, проф. Михаил Неделчев, проф. Симеон Янев, проф. Чавдар Добрев, проф. Милена Кирова.

*

Вашият коментар