Никола Радеве роден през 1940 година в с. Левски, Варненско. Завършил е литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Служил е във военно-морския флот и в Параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател – десет години е бил директор на „Профиздат“ и осем на „Земя“.

От 1999 година до 2003 година е председател на Съюза на българските писатели.

Автор на е 14 книги в 29 издания. Между тях са „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато Господ ходеше по земята“. Има преведени книги на немски, унгарски и руски.

Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов“ (Русия), Националната награда „Академик Людмил Стоянов“, както и на Голямата литературна награда „Варна“.