От Здравка Владова-Момчева

 

(изповед на таксиджията Рунтьо Рунтев пред анонимен, невротизиран психиатър)

 

Аз карам! Каааррррааам докторе, та пушек са дига! По цял ден карам! Туй бабички, тийнейджъри, любовници, български селяни, английски селяни, всяк‘ви селяни карам! Кат кукна сутрин от шесчаса, чак у полунощ са втикясвам да набия спирачките! Направо съм една Пепляшка! Немам време ни за цигарка, ни за някой друг дребен кефец, щот тоз народ й щъкнал и връцка из улиците кат побеснял! Абе цъкат, ти казвам, същи хлебарки цъкат. И мъкнат. Чанти, чадъри, щайги, чувалчета, торбички, найлонки, кесийки, връвчици. И вносна козметика от Турция! Нескав таксито ми са качва един наприщен бабишкел – същи насмукан вампирин с кръв! То не сурат, ами цяла експериментална Википедия! „Аз, кай, момче, съм на осемдесет и пет години! Ама мож ли ми ги даде? Не мож! Щот, кай, с баданарката мажа туй свежо лице с квото ми падне. Дъщерята живей у Англия, синът у Швейцария и мине са не мине, хоп, пращат ми мостри против бръчки. Кой квото й забърсал откъдето мине. Туй супермаркети, бензиностанции, аптеки, фризьорски салони, тоалетни, кьораво кремче не пожалват подире си децата. Щот си ма знаят, че съм кокона и държа на външния вид. Ама останаха без работа и цък, оцъклих са и аз, секна мандрата за мазилата, та са наложи да мина на свинска мас. И с туй са получава потресаващ ефект, вярвай ми! Лъщя, също слънце, на Митьо Бакалина отсреща и не му давам да са фокусира връз сметките. Двайсе години й по-млад от мен, ама й мераклия човекът, та разбира от втора младост и всякакъв вид ренесанс! Аз, вика, како Петранке, цяло кашонче с вкиснато кисело мляко съм ти отделил у склада, че не го купуват старчоците у наща махлъ, да пукнат дано, ама ти кат си го прецедиш на физиономията ша станеш бяла като Снежанка. Има да тирикат подиря ти джуджетата от квартала, кое на куц крак, кое с бастуня, ша побъркаш обществеността с харизматичен бацилус булгарикус! Кво ти стана бе момче? Що ми подмина адреса и си са накървавил гаче ша са пръснеш кат бомбирала камба у буркан?“ Оооох да та бомбират, незнам откъде да та бомбират, шафрантийо, викам, право на гробищата та карам, че както ми й причерняло пред зъркелаците не ти трябва ни траурна агенция ни погребален балсам! Ша та сбухам у канавката, само на мазила ша ми станеш! Да са благодариш, че неска ми й рождения ден и не ща да си цапам ръцете ни с кисело мляко, ни със свинска мас! Ам, побърках са бе, докторе, от сутринта ми са дигна кръвното на двеста, без никакви изгледи за подобрение. Наринах я оная на тротоара и таман да свия към шкембеджийницата, пъц, нови две разкекерени икони ми са натътрузиха у колата. Пенсионери отвсякъде, пиндил–миндил, единия са точи от дясната врата, другия са нахлузва от лявата. Аз у средъта.Абсолютен капан и нема накъде да мърдаш! Дядката, завалията, да го духнеш, ша фръкне кат глухарче, трепери му ченето и върти едни очоци, същи яйца по пангюрски, леко забелени по краищата. Бабокът, иначе, с всичкия си, вади контрольорски духи току му намества долната челюст обратнос прецизност и авторитет. „Карай към поликлиниката, синко, навиква ма бабата, сякаш съм някой глухар, че Минчо нещо е превъртял! От три седмици е зациклил на тема турски сапунки, не са отделя от телевизора до сряднощ. Хасрет ми вика, предлага ми да са оженим и току го налята да композира маанета. Страх ма й, че ша проговори на турски и нема да може да са подписва за тока и парното на български, па и да не земат да го трерират кат чужди гражданин. Кой знай тогаз какви сметки ша ни хързулнат, да са чудим и маем отде да земем пари да ги плащаме!“ Ам че той отдавна са й очуждил ма, подмятам и за ориентация, кат го гледам отлетял е даже оттатък Босфора, де ша го гониш такъв волен дух? Я по-добре земи, че са ожени за него, за кво са ви ток и парно? Любовта ша ва топли. Дай малко романитка, кво кат ти заплещи на турски, тамам и ти да научиш един комшийски език, че да си спретнете един меден месец до Истанбул. Да разбереш и ти малко от живота на дърти години. Изкомпозирай някое и друго маане, нека ти дойде сърце на място! Аааа, ко ша са стискаш и ша си броиш стотинките. Пусни са по лайфа, човекът ти дава тая възможност! Възвиси са малко, разкърши са, стига с тая балканска патриархалност. Иди, поръшкай по чаршиите, надишай са с мултикултурализъм, па си ела пак у България и тогаз ша му мислиш ко ша прайш.

Поободрих я бабата, струва ми са, докторе, щот са отпусна и даже ми даде бакшиш. Ама пустата ми таксиджийска орисия нема оттърване от нея! Току са прикрих зад автомата да си наточа едно кафенце и усещам, някой ма бара по рамото. Обръщам са – що да видя! Едно космясало глистче–англичанче, на фандаци на фанадаци у физиономията, пършиво и овърдаляно в едни изслути гащи и отгоре с потник. „Уотс ап маааан“, вика битничето и ми тика няк‘ва карта у ръцете. Бе, разкарай са, бе келеш! Аз за пари въртя геврека, ко ми са прайш на интелектуалец и ми подаряваш картата на България. Ако грухнеш малко долари и на лунъта ша та закарам, не бой са, по-добър таксиджия от мен нема да намериш. Хеле, натварих го и него отзад в колата, напрайх пет тегела у града, един врът по магистралата да го поиздоя малко, че ми омириса таксито да са дръгне под мишниците и по чатала, че кат му тряснах една балтия накрая, ела да видиш миришат ли парите или не миришат! И тогаз си рекох, докторе, Рунтьо, стига за неска! Войдиса на сички сачми по пътя, напълни си портмонето, айде вкъщи! Щото аз, докторе, съм женен за рускиня. Обедняла аристократка храня. Касандра Петоколесовна–Жмуц са казва. Голямо женище, голямо нещо ти казвам! Да не си и насреща ни деня, ни нощя! Снове, оре из апартамента и само за изкуство приказва. Пък кат ревне за погубения си живот, разтриса стъкларията на входа отгоре до долу. Ама нема къде другаде да отида, бе докторе. Каса, женъта де, поне отвреме навреме ми готви. Борш. С цвекло и зарзавати. Умий черва, ама си спомних, че за рождения ден ми беше обещала макарони на фурна. Добре, ама кат са завлякох у къщи, що да видя. Нагъчили са в гарсониерата всичките рускини от града, приятелки на женъта и ма чакат на гюме да празнуваме. Люся, Муся, Дуся, Гуся. И Първолетка. Таз, последната, ми й роднина по майчина линия, ама си вярва, че говори руски, та постоянно виси у дома, да са подмазва на Каса и да практикува езика, щот е стара мома и си пише по фейсбук с един ескимос от Сибир. Женъта и оправя правописните грешки. Ох, отплеснах са. Ти кво са заблещи бе докторе? Не ти ли й добре нещо? На, пийни малко водъ, че тъкмо иде кулминацията. Та, намичам са аз, гладен, жаден у коридора и чувам как Касандра Петоколесовна–Жмуц, съпругата, бучи кат бурия от кухнята и сичките кокошки и пригласят. „Рунтяяяя, родной, Рунтяяя дорогой! Ой какой же тий несчастний болгарский мужик! Ой, ой, ой! Ой, не получился макарон, ой, не получился!“ И онез подире и –„ ой, ой, ой!“ Бе ваща мама, викам, по цял ден бачкам кат вол и накрая – не получился! Насметох рускините и Първолетка с лаптопа подмишница и недописаното писмо до ескимоса, стоварих ги на центъра и право при тебе дойдох, докторе. Да са прегледам. Щот главъта ми цъка кат брояч. Ама и ти както си са захлестил насреща ми, никак не ми харесваш! Що са давиш сега, кви са тез хрипове, де ти й валериана? По–спокойно го давай де, по–спокойно. А такааа. Отпусни са. Гледай по-позитивно на нещата. Ко са разправяш с откачалки цял живот. Ами релакс, бе, докторе. Не си за един ден! Земи си отпуска бе, намери си гадже. Я дишай, дишай. Дишай, бе! Да не зема да та закарам у бърза помощ ей сега, че да ми скапеш сеанса без време. Не бой са. Аз ша му намеря колая. Наумил съм да стана международен тираджия. Да си опна един плакат на гола мацка в камиона, да му отпъна една чалгия и да сурна по магистралите на Европа. Стига съм я разкарвал тая България напред–назад и нагоре-надолу. Стигааа! Време е и аз да видя свят и светът да види Рунтьо. Кво може Рунтьо и как яко го може! Пък после ша го мисля ко ша прая! Успокой са, докторе, успокой са! Дишай дълбоко, пък аз ша та закарам докъдет‘ кажеш. Ти само кажи!