Разказ от Янислав Янков
– Ония, там, до прозореца, които ближат вече трето кафе, са за убиване – каза Графа, човек, който се появяваше незнайно откъде и изчезваше незнайно къде. – Виж как смучат папиросите до фас, сякаш по–сладко нещо от цигарите няма. Опъват бедра до пъпа и ти навират в очите гърди като топки за баскет. Но са празни, приятелю. Където и да ги докоснеш, кънтят. Един ден ще ме хванат мътните и ще ги изритам навън. Не може вече да се търпи. Работил съм в няколко вестника, познават ме дори в Плевенския затвор, но ето ги – никакво внимание. Гледат ме, сякаш гледат през въздуха. А на вчерашните помияри се глезят. И помиярите… До лактите – гривни. Ушите им в злато. Може ли мъж до жена да носи обици на ухото си. Това е параграф, с който обществото дава права само на обратните. Народът ме спира загрижен за мен, защо се напиваш? Ти, с неписано разрешение, го правиш от мъка, твоя си работа. Но аз го правя от ярост. Идва ми да убия човек, като го видя, че е бездарен. И се напивам. Така му подарявам живота. Ами говедото там, до плота на бара? Как може да пуснат до бара такъв субект с кафяво сако и фланела турско синьо. Гащите му – зелено кадифе. Ролекс на ръката. Бял пръстен с рубин. Само се вгледай в обувките му. Физиономия – никаква. Но пуши хаванска пура. Нищо не работи, пари има. Властта го гали с перце по главата…
– И ти пушиш – казвам аз.
– На мен ми отива да пуша и лайна. Преди десет години аз, аз давах тон на модата в града. Връзвам на врата си чер шал на бели конфети – целият град връзва чер шал на бели точки. Мятам на раменете си офицерска пелерина от баща ми полковник, народът хуква да си шие пелерини. Тогава бяха хайките за дългите коси – целият град остригаха, мен не можаха. Подхлъзнах ги с китайски номера…
– Спомням си. Не те прибраха в милицията. Не ти е чист косъма…
– На кого е чист? Първият не го прибират, първият! Помниш ли имаше един одъвкан от живота журналист, знаеш му името. Преди да стане такъв от никакъв, изигра почти гениална партия на шах с глупаците. Толкова ловко им даде мат, че те не можаха дори да хлъцнат. Подсигуриха му веднага работа, апартамент и една камара екстри, да не се увличам повече. Тоя, уж луд човек, пък и грозен, имаше жена да ти завърти ума и за яд на яловите – три деца беше натъркалял – шишета за аптеката. Където и да почука, отказваха му работа, живееше в маза. Мухъл, влага, плъхове търчат наоколо. Хубавицата плаче. Децата ангели и те – гладни. Виждал ли си такава трагедия?
– Знам я тази история… Играехме една пиеса на Брехт…
– Историята си я сложи в папките… Не се прави на много учен… Хванах ли те сега… Никога не съм ти споменавал за него. Тоя, уж луд човек, написа писмо, и за писмото не знаеш, писмо до посолството на бившия Съюз, разбирай комунистическата Русия, написал хитрецът: „В моята родна страна трябваше да има социализъм и тоя социализъм да се грижи за младите хора, за децата им. Аз, другари, аз и моето семейство живеем в мазе. Прозорците са като амбразура на бункер от Втората световна, нямаме вода, носим кофи от чешмата на двора. Нямаме тоалетна – ходим в храстите зад културния дом. Жена ми е с висше, аз съм с две. Три деца имаме, но сме безработни като клошарите край Сена… Искаме политическо убежище в Съюза. Там вие се грижите за младите семейства…“ Няма смисъл да ти цитирам до края. Прочели го на стакан водка съветските другари и го върнали на българското политбюро с кратка, но вълшебна забележка – Товарищи, какая тая чепуха, взят в руко… Политбюрото хъ да каже нещо, не успяло да измисли нищо на празен стакан, освен да изпълни препоръката на Големия брат. Така нашият човек получи работа, жилище, мебели подарък, дрешки и книжки за децата си.
– Каква е връзката на твоя човек с кухите госпожици и офицерските пелерини? Да правя разкази е моя територия. Ти си имаш едно, аз започвам от две.
– Не виждаш ли какво става около нас? Светът е заорал до шия в лайната. В народните събрания сеймове и сенати, както ги нарича тълпата, се шляят крадци, амбулантни търговци и убийци. В редакциите е пълно с откачалки, травестити и слагачи… Напразно се ровиш в библиотеките да търсиш отговор. От написаните книги, всичко е отдавна изпразнено. Няма едно, няма две. Яденето – изядено. Пиенето – изпито. Трябват нови идеи – нови пророчества. Но Христос е дошъл един път да ни спасява, повече няма…
– Подкара колата с две кухи госпожици… До коя круша ще стигнем? И през времето на Нерон хората са имали втора реалност. За пред императора – шепа ауреус, за себе си – скритото злато далеч от двореца…
– Умен си, а се правиш на глупав. Кухите госпожици ще слязат от каруцата на финала. И не ме изпитвай със златни римски монети. Някога и с тях се занимавах. Исках да поясня – още съм далеч от „конца“ , както казват руснаците. Появил се втори затънал в калта хитрец. Разбрал за шах мата и веднага написал писмо до посолството – тъй и тъй… тук никакво внимание към младите хора. След няколко дни получил руски плик с българска марка. Извикал децата и жена си, отворил плика и казал – успяхме. От плика изпаднал половин лист. На листа видели нарисуван юмрук с палец между показалеца и средния пръст. Под юмрукът – надпис: „Да! Но ты второй.“ Така че всички глупаци, които виждат как някой открива колелото и решават да покажат готовото колело като свое творение получават един отговор: „Да! Но ты второй“. Е, аз не съм носител на гениалните прозрения, но все пак се старая първи да си вържа шал на врата, първи да метна на раменете си пелерина, първи да вдигна крак и да гледам как жабешкото царство повтаря след мен… Не те забърквам от братска любов в тези неща. Вместо да се ровиш с мухлясала бъркачка в износената книжнина, огледай се около себе си. Защото Господ те е сипнал да биеш камбаната и с нея да повикаш пратените за един по-добър свят.
– Кой ще ги роди пратените? Досега твърдеше, че затъваме в блатото и ще ни изядат крокодилите.
– Тия до прозореца, празните кошници… Те ще родят.
– Не мога да те разбера. Преди малко искаше да ги изриташ и ги оплю в пепелта. Кръчмарският любимец с кафявото палто и той ли е в списъка?
– Кафявия го задраскай. Пиклите – до прозореца. Господ нарочно ги е създал такива – да издържат. Жената, която се юрка много да знае, много страда и не е здрава. Тия са бездарни глупачки и затова телата им са здрави. А здравите тела раждат здрави деца. Те ще са майките на новите хора. Телата им са нещо като инкубатори, инструменти от Божия план.
– Кой ще учи новородените?
– Те ще се родят научени.
– А майките, как ще се разбират с тях?
– Няма да се разбират. Ще дойде Божията милост. Но това е тема за праправнука на Айнщайн. На теб, както и на много други, е писано да преорете нивата. Новородените ще я засеят. Ставай сега да вървим, защото, въпреки че Господ си ги е избрал, не мога да ги изтрая.