Рецензия от д-р Радка Пенчева Пенчева – зав.музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

 

Излезе от печат т.1 от „Летопис за живота и творчеството на Й.Йовков“ и всеки момент се очаква да излезе и т.2.

Творчеството на този голям български писател е многократно издавано. Налице сапълен Био-библиографски указател за Й.Йовков  /1980г./, документалните изследвания на Димо Минев„Йордан Йовков. Спомени и документи“ / 1949.,1969г./, на Спиридон Казанджиев „Срещи и разговори с Й.Йовков“/1960., 1980г./,  на съпругата на писателя Деспина Йовкова „Йордан Йовков.Спомени. Записки. Писма.“/1987г./, на Ив.Сарандев „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880 – 1937г.“/1986, 1999г./, на Ц.Билярски и В.Билярска „Йордан Йовков. Живот и дело. Из документалното наследство“ /2008г./., както и редица книги с критически интерпретации. Но досега липсваше Летопис за живота и творчеството му. Подобно издание затваря  цикъла от издания за Й.Йовков и наличието му ще бъде в полза на всички изследователи, изкушени от творчеството на този голям писател.

Подготовката на подобни издания е трудна задача, която отнема много време. Необходимо е да се събере, изчете и анотира сериозен фактически масив от данни, статии, студии, документи и книги. Затова успешните Летописи за отделни писатели са малко на брой, а изкуството да се подготвят се владее от малцина. В този смисъл съставителите и редакторите в лицето на д-р Кремена Митева, директор на музей „Й.Йовков“ в гр.Добрич и вдъхновен изследовател на творчеството му, и проф.Ив.Сарандев са вложили много труд, време и любов, за да подготвят това издание. Като втори автор е включена и отишлата си рано от този свят Сия Атанасова, разкрила главно библиотеката на Й.Йовков.

Първият том включва материали и публикации от раждането на писателя до 1927г., а вторият- от 1927 до смъртта му през 1937г. и следваща посмъртна 1938г. Авторите  съвсем удачно са решили  да разделят Летописа в две части – веднъж заради невъзможността да се побере материалът в едно книжно тяло, но най вече защото през 1927г. Й.Йовков се връща в България след 7 годишен престой в Букурещ / Румъния/ и се настанява в София. През същата година излиза и сборникът му с разкази  „Старопланински легенди“, към който самият писател има особена слабост. 1938г. е включена заради критическите отзиви и обществени инициативи, провокирани от смъртта на Йовков  в края на 1937г. Във втори том е включена и пълна Библиография на издаденото от и за Йовков в чужбина /1980 – 2010г./, изработена от специалистите в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, за да се попълни библиографията за него.

Както изисква спецификата на летописния жанр,   вхронологичен план са отразени всички факти, публикации и др. от книгите и рецензиите за Й.Йовков. Всички материали са анотирани. В книгата е включен и своеобразен летопис на най-важните събития от българската история и култура, което допълнително улеснява читателя за ориентирането му в творчеството на писателя, поставяйки го в контекста на събитията в националната ни история, дали отражение и в богатото творческо наследство на Й.Йовков.През различните години са добавени и новоиздадените книги на други български писатели, за да се види мястото на Йовковите творби в контекста на българския литературен развой. Не са пропуснати и преводите на отделни творби на писателя в чужбина и рецензиите за тях към всяка година. Книгата съдържа и богат материал, свързан с драмите на писателя и поставянето им на сцена. Известно е колко грижи са създали те на Йовков и в летописа тези процеси са напълно разкрити. Цитирани са рецензии за самите драми, техните постановки, играта на актьорите и т.н.

Съставителите не са пропуснали спомените и публикациите около боледуването и смъртта на Й.Йовков. Разказите на съпругата му и на проф.Динеков, който по това време е учител в гр.Пловдив, са изключително интересни за изследователите.

Музей „Й.Йовков“ е институция, която в най-голяма степен пази паметта за твореца. На всеки 5 години организира и провежда научни конференции за творчеството на писателя и съвместно с Община Добрич присъжда литературната награда „Й.Йовков“. Много от най-талантливите български писатели са носители на тази награда. В летописа е акцентирано и на тази дейност с оглед отношението й към паметта на Й.Йовков.

В музей „Й.Йовков“ се съхранява и богат архив на твореца, така че книгата почива и на него. А тези материали, които липсват в архива, са прегледани в други библиотеки и хранилища de vizo. Този процес коректно е указан в изданието.

Книгата е снабдена и с богат справочен апарат – множество показалци, които улесняват допълнително подстъпа към основния текст. Достатъчно е да изброим показалците на творбите на Й.Йовков по жанрове, именните показалци, показалец на страните и езиците, на които са преведени творбите му, на периодичните издания, на географските имена и т.н.  Всичко това говори за качеството на подобен род справочно издание. В края на т.2. е включена и генеалогия на Йовковия род. Подобни изследвания у нас са все още малко, но в чужбина те са особено ценни с оглед запазването на националната ни история. Не бива да пропуснем и богатия снимков материал, обработен и тониран в кафяво – цвета на старите фотографии,-  който допълнително улеснява читателя и помага за възприемането на текста.

Изброявайки всички тези качества на изданието си давам сметка, че у читателя би останало чувството, че това е само един добър справочник. Уверявам Ви,  това съвсем не е така. Защото съставителите внасят и своята критическа позиция в осветяването на литературно-историческите факти. Например за осветяването на рождената година на писателя, около „Йовковите неволи“, когато пише „Старопланински легенди“, или пък около тревогите на твореца по отношение на драмите му и още много интересни моменти в жизнения и творческия му път. Когато е необходимо са цитирани цели писма или откъси от тях, имащи отношение към разглежданите въпроси и факти. Всичко това прави Летописа интересно четиво, което надхвърля възможностите на летописния жанр. Именно в това е майсторството на съставителите, които в случая можем да наречем автори. Затова в нашата културна традиция  много рядко някой дръзва да се заеме с подобен труд. Като специалисти знаем, че добрите летописи за писатели в българската литература се броят на пръсти. Затова трудът на д-р Кремена Митева и проф.Ив.Сарандев  трябва да бъде адмириран и да получи нашата заслужена благодарност.

Йордан Йовков /1880 – 1937/. Летопис на неговия живот и творчество. Състав. С.Сарандева и Кр.Митева. Т.1-2. В.Търново, Фабер, 2013-2014г.