Моралистичен трактат – Разказвачите

Есе от Ивайло Иванов

Тънката злобица, която се е настанила в душите на много момичета и жени, пречи те да бъдат харесвани и обичани. Как да си легнеш с човек, който е злобен? Аз поне – и на ментално, и на практическо ниво – не бих могъл да го направя. Както е казал Ани Илков…

„Ж” е женската омраза,

задраскан фалос – стар кумир –

нарисуван на площада

от децата с тебешир.

Знам, на „Дама” са играли,

после са забременяли –

без да искат, те сами

станали са дами.

Дали обаче женската злоба и омраза е породена от „отказания фалос”, или пък тя, на свой ред, отблъсква мъжа, това не може ясно да се отчете. Едно е ясно, Римската империя на този свят върви към края си. Така било е и във древен Рим, преди да се разруши. Хората помежду си са играели на „дами”, а после – чудо! – са забременявали. Педерастията и женският хомосексуализъм, както често се казва, и тоя път ще погубят света. И, второ, хората са били, ако не откровено злобни, то поне изключително жестоки. Спомнете си отношението към робите – като към нещо средно между бездушна вещ и доживотни домашни прислужници или пък, към пленените войници от чужди народи – превръщани в роби, с чиято гладиаторска смърт патрицианите се развличали. Жестокостта. И девиациите в онтологията на човека. Това са два аналогични фактора в развалянето и погубването на света, спроти които той ще си отиде. Защото какво е жестокостта, ако ли не емоционална девиация, и що е девиантното, ако ли не, различни форми на омраза спрямо себе си и на жестокост? И, без съмнение – към всички; към това би трябвало да се прибави и традиционната, бай-ганьовска жестокост на българина, „нереза”, патерналиста, на грубияна и директора над своя сектор на света. На грубияна и деспота над семейството и близките – във всяка ситуация на мижаво течащия, провинциалистки тип живот. Българинът се държи така, все едно е директор на душата ти. А всичко това беше осмяно още в края на предишната епоха. Никой не може да бъде „Директор на водопад”. http://www.youtube.com/watch?v=shLm2eeNf4U Никаква Римска империя не ни е необходима на нас – така че да я ползваме за основание и оправдание на факта, че сме лоши. Ние си имаме извечната, бай-ганьовска империя на безпричинната жестокост. И перспективата да ни затрупат близките й руини не ме тревожи – това е малко въздаяние за всички вас, които сме допуснали да се формираме като подобие на нещо средно роб, полуробот или полуидиот. „Човечество, нима си бременно с вампир и келнер едновременно?”… Не – човечество е бременно с Антихриста. Хората в последните времена, както пише св. апостол Павел, ще станат… „самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:2-5). Та като говорим за „задраскания фалос”, би трябвало и това на жените да речем: „От силата му сте се отрекли!”… Тънката злобица, така перманентно излъчвана от някои жени, покварява мъжа, тя го отравя и, честно казано, го стресира чак до там, че той не може, когато е необходимо, да се възбуди. Пък и защо е необходимо изобщо до възбуждане да се стига? Аз не бих могъл да общувам с човек, който е злобен, аз с такъв човек не бих могъл да се разбера. Нито пък – който само тропка с токчета, само капризничи и командва. Ерго, всичко това ще рече – за да бъдете обичани и разбрани, не бивайте злобни.