Есе от Сашка Александрова
Направих си чай. Като всеки друг път. Но всеки друг път пия чая си небрежно, докато гледам телевизия или чета, докато говоря по телефона или гладя.
Вчера реших да ПИЯ чай. Да усетя аромата му, да го вкуся наистина. И седнах да ПИЯ чай със СЕБЕ СИ. За награда и за утеха. Зарекох се, че няма да мръдна от мястото си, докато не измисля поне една причина да се усмихна… на себе си. И сама да повярвам, поне да се опитам да повярвам, на тази усмивка. Обещах си, че ще отпивам по глътка, само щом намеря добра дума за себе си. Така с глътката чай думите щяха да се разлеят в мен и дори аз да не можех да им повярвам веднага, клетките ми щяха да го направят.
Боже, колко време го гледах този чай. Следих тънката нишка дим докато не се стопи във въздуха и не изчезна съвсем. Вдишвах аромата на мента и джинджифил докато не го изгубих сред останалите аромати на стаята. Стисках чашата да стопля ръцете си и мълчах. Но нали се бях зарекла, не мръднах от мястото си… часове.
Трябваха ми часове, за да намеря първата дума, която да можех и да исках да пусна в тялото си. След нея бавно, много бавно, се появиха още думи, с които разказах на себе си къде съм в момента и къде искам да бъда утре, след седмица, след година. Някак успях да си спомня какво имам и какво заслужавам да имам. Спомних си, че вярвам в чудеса, защото те са ми се случвали, че съм имала мечти и някои от тях съм сбъдвала. Може би нощта, в която бях свикнала да живея, може да се превърне в ден. Преглъщах изстиналия чай, но не му бях сърдита за това, че е студен. Бях благодарна на търпението на тази чаша чай, че ме слуша. И на себе си бях благодарна, че не излях чая в мивката след първите пусти 15 минути.
Ако си мислите, че съм изпила до дъно тези 200 мл. чай, жестоко се лъжете. Останаха ми глътки, за които не намерих думи. А без тези думи не мога да допия чая. Сега чашата стои до празен лист на масата. И ме чака. Може да претоплям водата стотици пъти, но ще допия чая, когато съм готова и когато имам още думи на обич за себе си. Глътка по глътка, глътка по глътка