Есе от Сашка Александрова

Реших да броя колко пъти през деня ще кажа на някого „благодаря”. Стигнах до 20 и се отказах. Да броя, не да казвам „благодаря”.

И нали съм благодарна, цял ден шествах из града усмихната до ушите, за да бъде настроението ми в тон с енергията на думата. Сега няма да ви разказвам за реакциите на хората, които се разминаваха с мен – начумерени, приведени, уморени, ядосани, разочаровани и т.н. и т.н. Можете да си представите, а и това е друга тема.

В автобуса, в магазините, в които влизах, в офиса – навсякъде раздавах моето „благодаря”. Бях щедра с приятелите си и дори с тези, които хич не са ми приятели. Ако ми бяха давали по едно левче за всяко „благодаря”, сега щях да съм с компания на пица за моя сметка.

Не знам молитва, мантра или просто дума е думата „Благодаря”? А може би е много повече от всичко изброено, след като думичката си има свой световен ден (International Thank You Day) и той е днес – 11 януари. В дебелите книги пише, че това е най-мощната молитва, в която се съдържат всичките ми мечти. Че, когато съм благодарна, съм готова да приема в себе си още и още от неизчерпаемото богатство на Вселената (Силата или Бог, както на вас ви е удобно и според настроението ви днес). Не че се съмнявам в дебелите книги. Не затова реших да си направя този експеримент.

А защото понякога казваме това „благодаря” по инерция, просто защото в този момент се активира онзи детски спомен, в който мама нарежда: „Кажи на леличката / чичкото „благодаря”. Кажи де. Иначе тя / той ще си вземе подаръка!). Но така изречена, думата едва ли притежава същото могъщество. Затова днес раздадох цялото си сърце, раздавайки благодарности. И сега съм още по-богата от сутринта.

Аз обичам да съм благодарна и съм влюбена в тази дума. Разбрала съм, че колкото по-често я изричам, толкова по-щастлива се чувствам. Защото

това означава, че събирам около себе си хора, които нещо ми дават, които вървят редом до мен и са готови да ми подадат ръка, да ме подкрепят, да ме побутнат напред, да ме задържат, за да не скоча с главата надолу в дълбокото… Не мога да си представя какво би било, ако нямам на кого да кажа поне веднъж през деня „благодаря”. Но от онези „благодаря”, в които влагам цялото си същество.

Така че, да, думите на благодарност имат магически свойства. Помислете само – можете ли да кажете „благодаря”, ако сте раздразнени, яростни, огорчени. Това са емоции, несъвместими със състоянието, в което се раждат магиите.

И ето ме в края на деня. В състояние да сътворя магия. А още дори не съм успяла да позвъня на всички, на които съм благодарна – за обичта, за доверието, за топлината, за уюта, за думите, с които ме награждават, за уроците, които ми преподават всеки ден от моя живот.

Благодаря ви от сърце!