Есе от Иван Енчев

В дълбоката спокойна река плуват няколко ята риби. Преместват се все срещу течението на водните талази и никоя от тях не се загубва из реката, както става с някои овце от стадата по полските поляни. Как го правят, не се знае.

Всичките риби не плуват заедно. Имат си своя рибешка йерархия, която се спазва много старателно. Ятото на най-големите риби владее най-дълбоката вода. По-средните риби се разхождат на средна дълбочина. Дребосъците също си знаят мястото – те се чипкат само в плитчините. По-нататък е тинята. Тя е за жаби и попови лъжички.

Всяко рибешко ято играе във водните талази, както птичите ята се реят в небето. От време на време коремите на най-игривите риби просветват със сребрист блясък – стрелват се като бегли светкавици сред далечни облаци!

Едва ли има по-красива гледка от припкащите риби в небето на реката! Тъй дребни са те за ято бели лебеди. И тъй много са те, за да изглеждат бели лястовици.

Онова, за което ме подсещат, не може да се изкаже с думи човешки.

Кой смъртен е усетил радостта на рибите сред слънчевите зайчета?! Кой земен пътник е видял смеха на птиците в небесата на възторга?!

 

2012