Поетът Янислав Янков и новата му мемоарна книга „Смъртта в живота само съществува. Спомени на корабокрушенец“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, ред. Владимир Шумелов, 2014)
Ще бъде представена в:
Габрово
На 20 февруари (петък) Дом на културата, Жълта зала, 17.30 ч.
Представя: Велизар Велчев
Бургас
На 23 февруари (понеделникКултурен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“, 18 ч.
Представят: Ваньо Вълчев и Роза Боянова
Велико Търново
На 25 февруари (сряда) РНБ „П. Р. Славейков“, 17.30 ч.
Представя: д-р Мая Ангелова, водещ Владимир Шумелов
За автора:
Янислав Янков е роден на 1.08.1941 г. в Дебелец, Великотърновска община. Завършва първия випуск на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – специалност „Българска филология“ (1967). Работи като журналист в столичния и местен печат, драматург в Кърджалийския драматичен театър, редактор на алманаха за литература и изкуство „Зорница“ – Габрово, и др. Един от основателите на в. „Подкрепа“ през 1990 г. и на Съюза на демократичните сили във В. Търново. Първата му публикация на стихове е през 1964 г. във в. „Народна младеж“. Негови творби са публикувани в почти всички издания за литература и култура в столицата и провинцията. Автор е на стихотворения, драми и разкази (през 1999 г. получава наградата за разказ на в. „Артфорум“ – В. Търново), текстове за песни. Негови стихове са превеждани на немски, английски, френски, полски, румънски, руски, грузински, осетински и др. езици. Носител на Голямата награда „Пеньо Пенев“ (Севлиево, 1986), Първа награда за поезия за морето във Варна (1993), както и редица други литературни награди. През 1995 г. получава премия от изд. „Светове“ (Брюксел, Белгия) за цикъл стихове, отпечатани в колекционерска Антология на световната поезия. Поддържал е активни творчески контакти с Ласло Наги, Жак Превер, Имант Зиедонис, Ламар, Андрей Германов, Атанас Далчев, Мирон Иванов, Йордан Вълчев, Димитър Начев и мн. др. известни български поети и писатели. Член на Съюза на българските писатели от 1994 г., член на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ – В. Търново, от 1997 г., член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново (от 2009 г.). Издава поетичните книги „Всичко, както всеки ден“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1973; получила първата Голяма награда за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ – Хасково, през 1973 г., и наградата на в. „Пулс“ „Владимир Башев“ през 1973 г.), „Горчива кръв“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1979), „Птица без очи“ (изд. „Инграф“, Габрово, 1993, изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1997), „Аз съм Ной“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1999, изд. „Рал-Колобър“, С., 2003), „Виновен свят“ (изд. „Босилков“, В. Търново, 2002, 2007), „Влизане в Рим“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2008, Наградата за поезия на СБП за 2008 г.), „Антология“ (изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2011), „Смъртта в живота само съществува. Спомени на корабокрушенец“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2014).
За книгата:
Книгата на поета Янислав Янков не е точно мемоар. Това е неизмислена проза (т. нар. нонфикшън), разкази – весели и не толкова весели случки от живота на български писатели и поети (но не само) отпреди 40 и повече години, в които сам разказвачът е вземал участие или пък е бил централен персонаж и слушател на истории. Но и това не е точно – тя е някакъв микс от минало, настояще и бъдеще, от носталгия и надежда, че и утре ще ни има.
Да изредим (хаотично) за кого става дума в този мемоар: Дончо Цончев, Васил Попов, Дора Габе, Мирон Иванов, Камен Калчев (пост мортем), Христо Фотев, Йордан Вълчев, Г. Караславов, Слав Хр. Караславов, Иван Николов, Андрей Германов, Димитър Горсов, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Димитър Мантов, Пеньо Пенев, Ст. Ц. Даскалов, Трифон Палаузов, Ламар, Христо Банковски, Радой Ралин, Радко Радков, Йордан Хаджиев, Тодор Ризников, Воймир Асенов, Тодор Генов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Кольо Атанасов, Орлин Василев, Имант Зиедонис, Ласло Наги, Иван Динков…
А въпросът – доколко такива книги са важни за литературната история на България – звучи реторично. Защото мемоарът на Поета е Мемоар, който никой друг не може да разкаже от първо лице, единствено число. Защото Поетът е този, през чието съзнание Историята тече по друг начин – естествен, художествен, незабравим, изпълнен с Памет и личен архив („да превъзмогнем собствените демони“). Нека вярваме на личните истории на Поетите, макар и изпълнени със скепсис…
Владимир Шумелов