Представяне на новата книга на Янислав Янков – един от корабокрушенците в живота, където смъртта само съществува

 

Поетът Янислав Янков и новата му мемоарна книга „Смъртта в живота само съществува. Спомени на корабокрушенец“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, ред. Владимир Шумелов, 2014)

 

Ще бъде представена в:

 

Габрово

На 20 февруари (петък) Дом на културата, Жълта зала, 17.30 ч.

Представя: Велизар Велчев

Бургас

На 23 февруари (понеделникКултурен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“, 18 ч.

Представят: Ваньо Вълчев и Роза Боянова

 

Велико Търново

На 25 февруари (сряда) РНБ „П. Р. Славейков“, 17.30 ч.

Представя: д-р Мая Ангелова, водещ Владимир Шумелов

 

 

За автора:

Янис­лав Ян­ков е ро­ден на 1.08.1941 г. в Де­бе­лец, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка об­щи­на. За­вър­ш­ва пър­вия ви­пус­к ­на ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ (1967). Ра­бо­ти ка­то жур­на­лист в сто­лич­ния и мес­тен пе­чат, дра­ма­тург в Кър­джа­лийс­кия дра­ма­ти­чен те­а­тър, ре­дак­тор на ал­ма­на­ха за ли­те­ра­ту­ра и из­кус­т­во „Зор­ни­ца“ – Габ­ро­во, и др. Един от ос­но­ва­те­ли­те на в. „Под­к­ре­па“ през 1990 г. и на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли във В. Тър­но­во. Пър­ва­та му пуб­ли­ка­ция на сти­хо­ве е през 1964 г. във в. „На­род­на мла­деж“. Негови творби са публикувани в почти всички издания за литература и култура в столицата и провинцията. Ав­тор е на сти­хот­во­ре­ния, дра­ми и раз­ка­зи (през 1999 г. по­лу­ча­ва наг­ра­да­та за раз­каз на в. „Ар­т­фо­рум“ – В. Тър­но­во), тек­с­то­ве за пес­ни. Не­го­ви сти­хо­ве са пре­веж­да­ни на нем­с­ки, ан­г­лийс­ки, френ­с­ки, полски, ру­мън­с­ки, рус­ки, гру­зин­с­ки, осе­тин­с­ки и др. ези­ци. Но­си­тел на Го­ля­ма­та наг­ра­да „Пеньо Пе­нев“ (Севлиево, 1986), Пър­ва наг­ра­да за по­е­зия за мо­ре­то във Вар­на (1993), как­то и ре­ди­ца дру­ги ли­те­ра­тур­ни наг­ра­ди. През 1995 г. по­лу­ча­ва пре­мия от изд. „Све­то­ве“ (Брюк­сел, Бел­гия) за ци­къл сти­хо­ве, от­пе­ча­та­ни в ко­лек­ци­о­нер­с­ка Ан­то­ло­гия на све­тов­на­та по­е­зия. Под­дър­жал е ак­тив­ни твор­чес­ки кон­так­ти с Лас­ло На­ги, Жак Пре­вер, Имант Зи­е­до­нис, Ла­мар, Ан­д­рей Гер­ма­нов, Ата­нас Дал­чев, Ми­рон Ива­нов, Йор­дан Въл­чев, Ди­ми­тър На­чев и мн. др. из­вес­т­ни бъл­гар­с­ки по­е­ти и пи­са­те­ли. Член на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли от 1994 г., член на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во, от 1997 г., член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново (от 2009 г.). Из­да­ва по­е­тич­ни­те кни­ги „Всич­ко, как­то все­ки ден“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1973; по­лу­чи­ла пър­ва­та Го­ля­ма наг­ра­да за де­бют­на сти­хос­бир­ка „Юж­на про­лет“ – Хас­ко­во, през 1973 г., и наг­ра­да­та на в. „Пулс“ „Вла­ди­мир Ба­шев“ през 1973 г.), „Гор­чи­ва кръв“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1979), „Пти­ца без очи“ (изд. „Инграф“, Габрово, 1993, изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1997), „Аз съм Ной“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1999, изд. „Рал-Колобър“, С., 2003), „Ви­но­вен свят“ (изд. „Босилков“, В. Търново, 2002, 2007), „Влизане в Рим“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2008, Наградата за поезия на СБП за 2008 г.), „Антология“ (изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2011), „Смъртта в живота само съществува. Спомени на корабокрушенец“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2014).

 

 

За книгата:

Книгата на поета Янислав Янков не е точно мемоар. Това е неизмислена проза (т. нар. нонфикшън), разкази – весели и не толкова весели случки от живота на български писатели и поети (но не само) отпреди 40 и повече години, в които сам разказвачът е вземал участие или пък е бил централен персонаж и слушател на истории. Но и това не е точно – тя е някакъв микс от минало, настояще и бъдеще, от носталгия и надежда, че и утре ще ни има.

Да изредим (хаотично) за кого става дума в този мемоар: Дончо Цончев, Васил Попов, Дора Габе, Мирон Иванов, Камен Калчев (пост мортем), Христо Фотев, Йордан Вълчев, Г. Караславов, Слав Хр. Караславов, Иван Николов, Андрей Германов, Димитър Горсов, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Димитър Мантов, Пеньо Пенев, Ст. Ц. Даскалов, Трифон Палаузов, Ламар, Христо Банковски, Радой Ралин, Радко Радков, Йордан Хаджиев, Тодор Ризников, Воймир Асенов, Тодор Генов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Кольо Атанасов, Орлин Василев, Имант Зиедонис, Ласло Наги, Иван Динков…

А въпросът – доколко такива книги са важни за литературната история на България – звучи реторично. Защото мемоарът на Поета е Мемоар, който никой друг не може да разкаже от първо лице, единствено число. Защото Поетът е този, през чието съзнание Историята тече по друг начин – естествен, художествен, незабравим, изпълнен с Памет и личен архив („да превъзмогнем собствените демони“). Нека вярваме на личните истории на Поетите, макар и изпълнени със скепсис…

 

Владимир Шумелов