От д-р Радка Пенчева
Познавам отдавна книгата на Христо Карастоянов за писателя Матвей Вълев, както и романът му „Името“. В него той се връща към легендата, че последната руска принцеса Анастасия Романова живее в България след избиването на царското семейство в Русия. Филигранно написана история, в която страница по страница, щрих по щрих повествованието звучи убедително и вълнуващо.
По същия начин е написан и романът „Една и съща нощ“. За мен този роман е изключително интересен, оценен е и от читателската общност в България, получавайки наградата „Хеликон“. Предстои да бъде преведен в чужбина, предстои и неговата драматургична адаптация на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ от най-добрият театрален режисьор у нас Иван Добчев през есента по повод 90 годишнината от смъртта на Георги Шейтанов
С какво романът събужда интерес у читателите? Веднага искам да отбележа, че това е роман за дружбата между поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов. За това приятелство ние знаем много малко, почти нищо. Единственото документално свидетелство за него е едно писмо от Мила Гео Милева до пловдивския лекар анархист д-р Константин Кантарев. За дружбата между двамата не се знаеше достатъчно и поради нежеланието да се говори за нея от Леда Милева, дъщерята на Гео Милев.
Романът, написан под формата на авторов дневник, пресъздава паралелно последната година и половина от живота на двамата интелектуалци през двадесетте години на ХХ век до тяхната смърт, която по стечение на обстоятелствата е в „една и съща нощ“. Формата на дневник прави по своеобразен начин участник в действието и самият автор. Неслучайно той загатва мимоходом за събития от ежедневието си – намирането на бюлетини в Костинброд, стачките на хората по софийските улици срещу правителството на Орешарски, боледуването му в кардиологията и т.н. Този прийом прави действието в книгата пределно автентично, подсилва документалния характер на творбата.
Романът разкрива малко известни исторически факти, а именно, че сп.“Пламък“ на Гео Милев излиза с пари, осигурени от анархиста Г.Шейтанов, който участва и в списването му под името Георги Василев. Другият известен факт, който знаем, но нямаме писмено доказателство за него е, че отново Г.Шейтанов дава сумата от 5000лв. на Мила Гео Милева, за да плати гаранцията при първото задържане на Гео Милев в полицията след атентата в църквата „Св.Неделя“.
Паралелно е проследен почти документално живота на двамата до смъртта им. Казвам това съвсем убедено, защото когато писах дисертацията си върху романа „Иван Кандарев“ на Емилиян Станев се наложи да проуча подробно живота и делото на Г.Шейтанов, Мариола Сиракова и други анархисти. Шейтанов и Мариола са заловени след разделянето на Килифаревската нелегална чета, образувана след погрома на Юнското въстание от 1923г., дело на силните анархистически организации в Търновския край. Затова и действието в романа често протича тук – в Търново, Арбанаси, Килифарево и т.н. Заловени са при село Младово, Новозагорско. Мариола е разстреляна заедно с останалите нелегални при с.Белово, а за Шейтанов се смята, че е обезглавен от македонстващите в Горна Джумая. Както казах, действието в книгата проследява документално живота на Шейтанов – още от най-млада възраст като емигрант в Египет, Франция и Русия до завръщането му в България.
По подобен начин е проследен и живота на Г.Милев – с разказ за раняването му на фронта, през четиринадесетте операции в Германия до брака му с Мила и списването на сп.“Пламък“, издавано с материалната помощ на анархистите. Авторът включва и много от публицистичното творчество в разсъжденията на Г.Милев. Можем да уловим имплицитно присъстващи цитати от различни негови статии, като „За списание „Ек и литературните награди“, „Свет во тме светится“, „Полицейска критика“/по повод конфискуването на „Пламък“/и др. Гео Милев е един от българските творци, съдени за творчеството им – става дума за поемата „Септември“. От Обществената безопасност използват член от Закона за защита на държавата/ЗЗД/, според който художествената творба на поета подбужда към бунт гражданите. Този факт сам по себе си е един абсурд. Но поетът е осъден и убит в Обществената безопасност.
Христо Карастоянов въвежда и други образи в романа си. Такъв е този на полицая Никола Гешев. Отначало той е чиновник в жилищната комисия, по-късно следовател. Той самият претърпява странна метаморфоза – виждаме го как носи ковчега на Димитър Благоев на 11 май 1924г., а по-късно е един от най-интелигентните полицаи, който се ядосва на безсмислените понякога действия на полицията, особено като не могат да заловят нито един анархист, които или успяват да избягат, или се самоубиват, но никога не се оставят за бъдат заловени и съответно – разпитани в полицията. Неговата интелигентност не му попречва да ръководи убийството на поета Гео Милев като заповядва на подчинените си да му счупят черепа с пръти.
Други персонажи в романа са членовете на семейството на Гео Милев – бащата Милю Касабов, сестрите на поета, брат му Борис, и , разбира се, съпругата му Мила. Мисля, че нейният образ е едно от постиженията на автора. Тя до последно издирва съпруга си, а впоследствие се грижи за децата си – първо като актриса, а по-късно като преподавател по чужди езици на богати деца. Приема и сестриното си дете, както и едно сираче, за да си помага в домакинството. Именно от нейното писмо до д-р Кантарев научаваме, че в последната година от живота си Г.Милев гравитира към анархистическите идеи. Цялото семейство на Г.Милев е задружно, обединява се в търсенето на поета, уви-безрезултатно.
Що се касае до другите образи в романа – те присъстват доста ефимерно. Имам предвид анархистите Мариола Сиракова, Жельо Грозев, Моско Москов и др., но същевременно с някои запомнящи се детайли. Такъв е и образа на младият тогава Кирил Кръстев от гр.Ямбол. Авторът разказва и за убийството на проф. Милев от Ж.Грозев. Това става, защото той е на практика автор на ЗЗД, а на своя лекция пред студентите нарича анархистите разбойници, които трябва да се избиват.
Романът разказва живота на двамата интелектуалци на фона на трагичните 20 години на ХХ век. Трагични не само у нас, а в цяла Европа. Разкрива левите идеи на част от интелигенцията ни не само като комунистически, а като смес от комунизъм и анархизъм.
Христо Карастоянов. Една и съща нощ. Пловдив, ИК „Жанет – 45“.2014г., 322с.