Разказ от Борислав Гърдев

(Поради дължината му, разказът е представен в две публикации)

1.Това ми каза като се видяхме за последен път.Замина за Франция, при сестрата на жена си.

Съобщи ми, че ще й помага в управлението на семейния й хотел.После добави с ирония : „Абе какъв хотелиер  съм аз, бе ? Ще слугувам, за да не съм в тежест на фамилията.

Ще изтегля и Лина, която още умува и не иска да дойде , заради сина ни.

Братче, за мене играта в България свърши.Няма какво да правя тук!“

2.Познавах го от четвърт век.Беше още студент , когато се пресякоха пътищата ни – в началото на Голямата промяна, когато градяхме партии, СДС, вярвахме в шанса и силите си.

Срещна ме на входа на Кооперативния пазар и ме агитира припряно да стана радикалдемократ.Беше ми и смешно и любопитно, а и бързах.Затова, без много да се замислям, се записах и му оставих координатите си.

Моята кариера тръгна по – бързо и ударно и Иван тайно ми завиждаше.Все още усещах респект към мен, като към по – голям и по – опитен.

Няма да забравя блесналия му поглед, когато по поръчение на Координационния съвет, му предадох събраните пари за окупационната  студентска стачка, започнала на 12 ноември 1990 г.

Дръпна ме настрани, въпреки че бяхме пред парадния вход на ВУЗ – а и съзаклятнически сподели с мен : „Ще окупираме и пощата!Блокираме центъра – мамичката им ще разкатаем на комунистите!“

Изгледах го сащисан, но още на следващия ден разбрах, че не се шегува.

Иван можеше да бъде и забавен, и смешен, и коварен, и решителен до лудост.Да ти се радва и прегръща и след това  да те изостави временно – с него винаги трябваше да си нащрек.

След около година напомни за себе си.Прати ми поздрав по общ познат от СССР.

Всъщност беше в  Украйна.Вятърът на промените го бе завеял там, за да положи основите на своя бизнес.Продавал резервни части за коли, платове и шевни машини от България,а от мен бе поискал да му осигуря пазар на готовата продукция, която смяташе да пласира у нас.

С цялата си неопитност ходих по разни шивашки цехове като негов представител, предлагах оферти, пазарях се като циганин, настоявах и дори получих малко пари за услугата, която му направих.

Доста по – късно ми разказа за приключенията си в Киев и Одеса, за връзките си с тамошните бандити, за караниците и мръсните номера, които са си спогаждали.

Както и за престрелката на малка междинна гара в степта, от която по чудо оцелял и от чийто спомен и днес ми настръхва косата…

3.На 5 януари 1992 г. се видяхме в центъра на града.Бях се издигнал в йерархията като един от ръководителите на Общината.

Не без завист ми честити, пожела ми спорна работа и все пак с болка процеди през зъби –  „Докато аз се стрелях с блядовете, ти седна на софрата – кой както я нареди!“

4.След три години и половина бях уволнен от един глупав и некомпетентен кмет, който по  -късно осъдих.Под напора на емоциите си спретнах гладна стачка,  вдигнала страхотен шум.

Идваха да ме интервюират журналисти от София, правиха подписка в моя защита, появи се и легендарният поет – дисидент Петър Манолов.

Той ме прегледа, премери ми пулса, успокои ме, че няма страшно  и ще се справя, да му вярвам, тъй като бил треньор и шампион на гладуващите у нас.

В  екстаз ми прочете своята поема „Стоте кръпки“.

След това ми дойдоха на свиждане от НИС на СДС , начело с местната депутатка Надка Михайлова.

Тя ме изгледа студено – вежливо, измънка –„Тук ли трябваше да се видим , приятелю!“ и обеща юридическа помощ от централата за бъдещото дело, каквато, естествено, не получих.

Иван изчака търпеливо да си замине височайшата делегация и се вмъкна в кабинета ми, където се бях барикадирал.

Още с влизането си, огледа стаята и сложи на масата нова видеокасета.

„Имаш  плейър, нали? Донесъл съм ти страхотен филм с любимия ми пич Мики Рурк – „Харли Дейвидсън и Марлборо Мен“ – ще видиш за каква веселба става дума!“

Седна до мен, подаде ми шише уиски и ме подкани – „Сръбни за кураж, нищо, че гладуваш!“

Изгледахме екшъна с приятна възбуда, след което Иван посочи – „Знаеш ли, не само ти си уволнен.Изпълнява се програма за изчистване на неудобните за комунистите кадри.Махнали са и шефа на „Звук и светлина“.И мен искаха да издухат, но шефката ми – госпожица Иванова, ме е спасила с триста зора.Засега .Подновяват ми договора за още един месец.След това – чао, любимо кабелно радио!“

(Тук му е мястото да съобщя, че отвратен от бизнес климата у нас и от господството на мутрите, Иван се бе насочил към журналистиката.

Работеше с желание  и увлечение – в местното радио, пращаше дописки на софийски вестници, дори за кратко бе кореспондент на вестник „Демокрация“.

Разочарова се и напусна бранша отвратен и омерзен).

Преди да си тръгне от кабинета ми ме изгледа изпитателно зад диоптрите на очилата си , които му придаваха своеобразен интелектуален облик и ме запита в упор  : „Какво ти обеща каката?“

„Коя кака?“

„Не се прави на ударен – тази, която идва преди мен!“

„Юридическа помощ от НИС на СДС“.

„Глупости, няма да си мръдне пръста за теб!“

„Защо ще ме лъже?“

„Как защо? Надеждата умира последна! А точно сега се пренареждат картите в централата и много от старите кримки ще паднат в канала – и в центъра, и по места.“

„Искаш да кажеш…“

„Да, готви се за забвение…Когато се нормализират нещата, ще те изтегля – мисля, че заложих на правилния човек.“

„Мама им ще еба и говеда!“

„Така е брат, прав си…Говеда са!Но си гледат интереса.И като си помисля, че точно ТАЗИ бе лице на миналогодишната ни кметска кампания, лошо ми става…“

„ И затова загубихме …“

„Да! Ти, брат ми, се въоръжи с търпение…“

„Смяташ, че съм изтеглил късата клечка?Нали с нея сме съпартийци?“

„Не бъди наивник!Силите се прегрупират.Тази се прехвърля от отбора на Филип при Костов, но е все още слаба.Мавърът ще изгони голяма част от старата камарила и ще заложи на свои хора.Аз ще играя за него…“

„ А аз какво да правя?“

„Ще се чуем…“

5.След месец ме потърси по телефона : „Утре отиваме в София.Аз имам малко работа в редакцията на „Демокрация“, ти ще си вземеш хонорарите, а на обяд ще се срещнем с един важен господин  в „При бай Генчо“.

Точно в 12, 30 влязох в прочутото заведение.Иван ме чакаше и нервно си триеше очилата.

„Здрасти,нали не съм закъснял?“

„Ти не си, но Веско се бави…“

„Кой Веско?“

„Ще разбереш“

„Депутатът?“

„Да, трябва ми като близка връзка с оглед  бъдещите събития“.

Вратата на кръчмата се отвори.Дългоочакваният гост се появи – висок, строен, слаб, с оплешивяващо теме,  скъпи рамкови очила, ехиден поглед, тъжна усмивка, кафяви джинси и меко велурено сако – народен представител от плът и кръв.

Иван му махна свойски и Веско седна до мен.Ръкувахме се.Определихме менюто и запалихме цигари.

Веско ни изгледа изпитателно и запита :“Какво ви  води  при  мен , млади  колеги?“

Приятелят ми  се изкашля делово и отбеляза :“ Веско, хайде без официалности, не сме на изпит при теб в университета!“

„Извинявайте, професионална деформация, казвайте сега!“

„Какво става тук, при вас?“

„Кофти е… Много от старите приятели хленчат за работа, в парламента Сендов ни гони като империалисти и постоянно  налага глоби.Но трябва да се работи, ще дойде и нашият час…“

„Дали?“ – измънка невярващо Иван.

„Да, след година…Комунистите не са единни, ядат се взаимно, Изобщо не понасят премиера Виденов, защото не краде.В партията им гъмжи от сплетни, интриги и ежби…“

„Тоест?“ – подсказа Иван.

„Трябва да се работи по места.Сега! Да не се стои със скръстени ръце!Вие с какво ще помагате, за да ги свалим?“

Надигнах се неловко и започнах притеснен – „Смятам да укрепим и разширим влиянието на ОХДЦ като мост между СДС и сродните демократични партии…“

Веско ме изгледа в упор, замълча за миг, а след това посочи – „Интересен подход, но точно сега Софиянски има проблеми с Венци Димитров…“

Прекъснах го отривисто – „Малко са отцепниците  с Коня, в Габрово не са напълнили залата…“

„И кой те информира така точно и подробно?“ – полюбопитства Веско.

„Имам си хора за всичко!“

Иван ме стрелна укорително и се обърна към депутата – „Ти какво ще ни посъветваш?“

Именитият гост отпи от бялото вино, погледна ни изпитателно и каза : „Знаете, че съм демократ и ме боли, че моята партия понесе толкова удари напоследък…Иване, ти защо не направиш нещо по въпроса? На място…“

Приятелят ми въздъхна тежко, но веднага върна паса : „Щом е за тебе, ще сторя каквото мога!“

Допихме си пиенето в напрегнато мълчание.

Депутатът си погледна часовника и стана .

„Ще ме извините, но имам заседание.Тръгвам и помислете върху думите ми!…“

След десетина минути и ние излязохме от механата.

Иван пухтеше, гледаше ме начумерено, явно беше ядосан.

Пред „Шератон“  не се стърпя и рече :“Брат, съветвам те в бъдеще да не се изказваш неподготвен!“

„Защо?“

„Защото си гърмиш патроните напразно! Той много добре знае, че сме бивши радикали от крилото на Сашо Йорданов, създали между другото и центъра на Софиянски и че Мартин Иванов не ни е пуснал на извънредния ни конгрес!“

„Откъде ?“

„Има информация! И след като Джеров , Николай Христов  и Венци Димитров са на топло в парламентарната група на демократите, какво следва?“

„Кажи де?“

„Ще ти кажа, глупчо!Вземаш властта в партията му на местна почва чрез свои хора и чакаш тя да сключи предизборно споразумение с Мавъра! Това е , той ти го внуши!“

„Ама нали напуснаха СДС и се изпокараха?!“

„Колко си наивен, ей! Еби му майката! Интересът клати феса, бе, мой човек – ще видиш какво ще стане след година и половина!“

6.Оказа се добър стратег и пророк.Взе властта в Демократическата партия чрез протежето си Бисерка Кирилова, участва активно в януарските протести на 97 – а, заряза си кръчмарския бизнес, за който се бе заловил с ентусиазъм и стръвно следваше повелите на новата политическа звезда Иван Костов.

На 19 април 1997 г. СДС спечели предсрочните парламентарни избори и пое управлението  в коалиция с Народен съюз.

Наш Веско стана вицепремиер и само след две седмици Иван се оказа шеф на голяма и престижна културна институция.

Аз бях изпаднал в девета глуха  и и преживявах най – тежките си дни като вестникопродавец.

Един следобед той се появи изненадващо на сергията ми.

Реших да го жегна  – „Какво безумие те води тука, когато знаеш, че аз не искам  с тебе да говоря?“

Той не ми остана длъжен и ми отговори с насмешка – „Хайде сега, ще си приказваме в мерена реч, ли? И аз съм гледал „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, но нещо май не приличам на царя и не искам да ме вземаш за кръгъл простак!“

„Не те смятам…“

„Знам, че си бесен, но в момента ситуацията е такава“

„Назначенията се правят отгоре надолу, а парите вървят в обратна посока!“

„Така е, и това си го чул и не крия, че е горчивата истина!“

„И ти е все едно , нали? Както , когато се редяха листите за общински съветници и влезе в  избираемата квота , си хвана грездея и запраши на море на Каваците, без да те  е грижа  за мен!“

„Изтеглих те нагоре и ти го знаеш!“

„От 23 – то на 13 – то място!“

„Толкова можах, това направих! И за твое сведение , прекарах бай Хасан  Хаджимехмедов, който остана след теб и ми се сърди и до днес, нищо, че на него разчитахме за турските гласове в махалата!“ – натърти вече ядосано Иван.

„Значи, сега аз съм прецаканият?“

„Така е брат…Нямаше те на масата, отдаден на  борбата  за насъщния.Аз затуй заебах кръчмата и не излизах от Координационния съвет, затова направих и пътека до „Раковски `134“ и „Дондуков `8“…

„Веско те оправи, нали?“

„Той…Хариза ми едно пропаднало предприятие…

„Хайде сега, пропаднало…Толкова активи има…“

„Има наистина.Първо ще го изправя на крака, а след това ще продам каквото мога!“

„Брей, какъв бизнесмен си ми се извъдил!“ – подкачих го целенасочено.

Огледа ме хладнокръвно и каза – „Знам, че ме мразиш, но аз нямам никаква вина за твоето дередже.Наистина уча икономика и да, един ден ще те измъкна от лайната, както съм ти обещал…“

„Не вярвам!“

„Твоя работа.Хайде, тръгвам, пак ще се видим!“

Изгледах го в гръб – вървеше уверено и бързо, като господар на живота си.

7.Минаха две години.Иван укрепи дружеството си, стана медийна звезда, мениджър на годината, спонсорира спортни и културни мероприятия.

Покани ме на едно от тях.След официалната част имаше алкохол  на корем, ядки и шоколад.

Той се разпищоли, махна сакото и вратовръзката си, разкопча със замах и ризата и се чукна силно с мен.

„Няма да ме мразиш, чуваш ли? НЯМА, не разрешавам! Аз те обичам искрено, колкото и да не ти се вярва.Знаеш ли колко малко са истинските ми приятели, с които мога да общувам свободно – ти, Пешо, Стефан, Джон…Това сте !Какво искаш да направя за теб, кажи?“

„Искам достойна работа!“

„Ще я имаш, обещал съм ти!Друго?“

„Какво да очаквам?“

„Жена ти трябва на тебе, това е самата истина!“

„Моля?“

„Жена ти е нужна – как не се сетих по – рано!“

С треперещи пръсти набра някакъв номер от джиесема си.

„Къде си ма?“ – попита заповеднически. – „Идваш веднага в офиса ми!Да! Как какво ще правиш? Не знаеш, ли? Ще духаш!“

Слушах втрещен нарежданията му и ми идеше да потъна в земята от срам.

„Иване, моля те…“  – простенах от неудобство.

„Ще стоиш плътно до мен и ще изпълняваш указанията ми, ясен ли съм?“

…На вратата боязливо се почука.

„Влез!“ – викна Иван.

Появи се прелестно двадесетгодишно девойче с черна коса, ярък грим, стройно тяло и  стегнати гърди.

Иван скочи, прегърна я свойски и я шляпна по дупето.

„Сузи, защо ми задаваше напред такива глупави въпроси?“

„Ама аз…“

„Пийни сега за отскок!“ – след което настойчиво й подаде чашата и я изчака да глътне питието на екс. – „Ще бъдеш така добра и ще извъртиш една хубава свирка на моя най – добър приятел, нали?“

„Иване, щом е за теб…“

„Така…“

Стана и клатушкайки се, напусна кабинета си.На вратата ми смигна съзаклятнически и натърти : „Искам от теб да я скъсаш от ебане, защото е много добра в секса!“

8.Не след дълго го налегнаха проблемите, точно когато за Коледа на 1999 г. Костов смени половината си кабинет.

Погнаха го за корупционни сделки от Икономическа полиция, проверяваха го до безкрай и данъчните.

За кратко Иван побеля и се поболя от тревоги.Два пъти влиза в болница, като вторият път му отидох на свиждане.

Бе отслабнал, блед, съсухрен, с хлътнали бузи, небръснат, с увиснал нос , но твърд поглед.

Искрено ми се зарадва като ме видя.

„Благодаря ти брат…Знаех си, че ще дойдеш!“

„Така ли?“

„Да и те очаквах.Ти идва и при предишната ми трагедия да ме успокояваш!“

„Тогава беше заради жена ти…“

„Вярно, заради помятането на Лина беше, но все пак дойде.Оценявам ти жеста, наистина!

И виж какво стана – след като посети жената в болницата, тя забременя и на бял свят се появи Сашко, а сега…“

„Току виж си изплувал от ваксата!“ – окуражих го аз.

„Брат, оцелях…но не ме питай какво ми коства всичко това.Колко рушвета  пръснах за данъчни, ревизори, ченгета, съдии, прокурори, адвокати.Отиде ми и хубавата вила на Вонеща вода!“ – горестно отбеляза той.

„Какво?!“

„Да…Трябваше да се разделя с нея, за да получа съдебно решение, че с действията си като ръководител не съм нарушил законите на страната…“

„Ха – ха – ха – ха…“ – не се стърпях аз.

„ А сега ще се смееш със задника си ,като разбереш каква компенсация получавам…“

„ И тя е…“

„Ставам заместник – областен управител – чакам заповедта да дойде утре по факса…“

„Иване – е – е – е…“

„Това е животът! Отново съм на фронтовата линия.Като ми свършат болничните, ще те поканя в новия си кабинет“….

9.Посетих го , разбира се.Как да откажа поканата на заместник – областния управител?

За пръв път влизах в сградата на управата, помещаваща се в бившия Областен комитет на БКП и малко боязливо пристъпих по мекия килим.

„Влизай ! Чувствай се удобно като у дома си – приготвил съм ти уиски и бадемови ядки. Сядай!“ – посрещна ме доволен Иван.

Настаних се на стола до бюрото му.Гледаше ме приветливо и усмихнато.

“Как я караш сега?“

„Бачкам в „Захарни заводи“…

„Това не е най – доброто място за тебе, но ще видим…“

„Е , аз гледам вече три години!“

„Така е,нетърпелив си, но виждаш какво става? Не може всички да са бизнесмени! Държавата има нужда и от бюрократи – папки, ръкавели,доклади, справки…

Ето канят ме утре в Атлантическия клуб, а още не съм си уредил командировката.Я чакай малко…“

Набра служебния телефон и със строг началнически глас занарежда : „Мария, какво стана с командировъчното ми?  Така ли? Готово е, казваш…Ами донеси го тогава, заедно с парите, които ми се полагат.Да…И с коя кола ще пътувам?Не, не и не! Не с тази таратайка, ще взема „Волво“ – то на областния, заедно с шофьора му.Да.Защото мен са поканили софиянци, а не него, затова!“

След това извади от бюрото си три листа и ми ги подаде мълчаливо.

„Каква изненада си ми приготвил?“

„Чети и ще разбереш!“

Погледнах заглавната страница и се стреснах – „Мисли на Жан – Мари льо Пен за актуалната политическа обстановка в Европа и света“

„Иване, какво е това?“

„Прочети го !“

Прегледах набързо текста и веднага му го върнах.

„Нещо да кажеш, а ? Всичко е истина в изявлението му – особено за емигрантите, които ще ни залеят.Чакат ни само мъки и лишения, да знаеш!“

„Иване, кой ти даде този текст?“

„Не те интересува, но ще си го закача на видно място в кабинета!“

( Следва)