Феята (Морга за изгубени души)

 

Разказ от Ружа Велчева

 

1. Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си,
Или си дал ръка за някого чужд, 2. Впримчил си се с думите на устата си,
Хванал си се с думите на устата си. 3. Направи прочее това, сине мой, и отърви се
Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, –
Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4. Не давай сън на очите си,
Нито дремане на клепачите си: 5. Отърви се като сърна от ръката на ловец,
И като птица от ръката на птицеловец. 6. Иди при мравката, о лениве,
Прегледай пътищата й и стани мъдър, – 7. Която, ако и да няма началник,
Настоятел, или управител, 8. Приготвя храната си лете,
Събира храната си в жетва. 9. До кога ще спиш, лениве?
Кога ще станеш от съна си? 10. Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11. После сиромашията ти дохожда като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж. 12. Лошият человек, беззаконният человек,
Ходи с развратни уста, 13. Намигнува с очите си,
Дава знак с нозете си,
Учи с пръстите си, 14. Има развратно сърдце въ всяко време,
Крои зло, сее раздори: 15. За това внезапно ще дойде погибелта му:
Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16. Тия шест мрази Господ,
И седем са мерзост на душата му: – 17. Очи горделиви, език лъжлив,
И ръце които проливат кръв неповинна, 18. Сърдце което крои лоши намислювания,
Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа,
И онзи който сее раздори между братя. 2. Сине мой, пази заповедта на отца си,
И не отхвърляй закона на майка си. 21. Вържи ги за всегда за сърдцето си,
И обвий ги около врата си. 22. Кога ходиш ще те води;
Кога спиш ще те пази;
Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23. Защото заповедта е светилник,
И законът е светлина,
И поучителните обличения са път на живот

 

Притчи, глава  

 

 23 часà

ФЕЯТА

            Фея подаде на клисарката едра банкнота, пое дебелата свещ и с отработен жест отказа рестото. „За църквата!…“ – набожно сведе очи и тръгна към нейния ъгъл до владишкия трон. Нека всички я видят. Този костюм й струва цяло състояние! Прекръсти се и се отнесе в мислите си.

„Ти си истинска фея на далаверите!…“ – каза й веднъж Босът, отпивайки бавно от чашата с първокласно уиски. И беше прав.

По рождение съдбата я ощети безогледно – безформена фигура, безлично лице и неприветлив нрав. Несправедливо е, каза си Съдбата, и положи в едрата й глава остър и комбинативен ум. Така компенсира скъперническото си отношение към нейната съдба. И тя грабна този скъпоценен, единствен дар и го разви до съвършенство.

Счетоводните и всякакви други закони тя ги преобръщаше на 360 градуса, но намираше заветните тайни врати, само и само да текат паричките!… Защото тя обичаше именно парите, които й връщаха отнетото от съдбата стократно.

Миряните в църквата се кръстеха мълчаливо, търпеливо си чакаха реда да се проврат под Свещената плащеница, и отвреме навреме хвърляха крадешком поглед към Фея. Завист четеше Фея в очите им и това изпълваше затлъстялото й сърце с гордост и истинско щастие.

Фея обичаше хубавите храни, хубавите дрехи, луксозните хотели, младите мъже, хазарта… А всичко това имаше цена и тя искаше да може да си ги позволи. Колкото повече, толкова по-добре!

Босът беше доволен от нея и нейният процент от всяка далавера растеше с годините.

Шумоленето на банкнотите я изпълваше с радостна еуфория – виждаше бъдещите удоволствия и неизпитаните досега победи.

Фея се усмихна на мислите си, подчертано набожно се прекръсти, постави свещта си на най-високия свещник и царствено, с гръб към олтара, напусна църквата.

Затова не забеляза как една тиха сълза се отрони от очите на Божията майка.

Фея нямаше очи за това…