От Иван Енчев

 

Търсачо на метафори и на възторзи, недей забравя, че на вятъра на времето нищо не му пречи набързичко да те смете от облаците на твоите илюзии, че си лебед, който лети в небесата. Кой ще го спре да те подметне чак под тъмната пола на оная дърта вещица – забравата? При трошиците от пищната трапеза на богове и пройдохи. И ще нахраниш там някоя и друга дребна гнида, от която ще се пръкне гладна за слава въшка.

Наивнико временен, недей забравя още, че ти си само капчица във вимето на бременния облак на живота. Живей в полет! Капнеш ли веднъж, не се знае какво те чака там – житен клас, узрял за жътва, или пък блатна тиня за гнусни пиявици.

Търсачо на слава, недей забравя никак, колко опасно е за тебе, когато след някоя творческа среща с почитатели ти подаряват цветя. Помни, че бодлите на разцъфналите рози са остри като езичета на змии пепелянки. Радвай се на цветовете в подарените букети, но внимавай, много внимавай как да се опазиш от отровата им.

Славата не е цвете за мирисане, а попътен знак за опасност от падащи камъни.

 

2012