Рецензия от д-р Радка Пенчева
Да пишеш за подобна книга е голямо удоволствие. То идва от високото качество на разказите в този сборник. Преди време прочетох книгите на Бойка Асиова „Яловата вдовица“ и „Мъжко можене“ и за първата написах отзив. Тогава си помислих, че след толкова талантливо написани текстове е трудно за един автор да продължи напред. Но авторката издаде още интересни книги – „Рецепта за камбана“, „Да убиеш Сталин. Спомен за КостадинЛагадинов“ и последната – „Лудовица“.
Разказите в „Лудовица“ са тематично разделени в три дяла: „Покровителят на лудите“, „Старец и слънце“ и „Жена с име на река“. И трите дяла са органично цялостни, вплетени в отделна тематика. Особено силен е първият раздел – „Покровителят на лудите“. В него авторката се връща към спомени от своето детство, които свързва с различни исторически събития и митологични образи. В „Циганка от сой“ тя ни среща с хубавицата Гюла, героиня и в други творби от този цикъл. Заради хубостта и достолепието си тя е избрана от господаря си да споделя любовта му. В „Недобърските просяци“ се връщаме десет века назад, за да открием откъде водят началото си песните на просяците – още от времето на ослепените Самуилови войници. По времето, в което тече разказа, те преспиват нощем в плевника на господаря на Гюла, като му оставят по нещо от събраното за животните му, доволни, че имат подслон над главата си. По своему специфичен е и разказът дал наименованието на самия цикъл – „Покровителят на лудите“ – Св.Антоний. Авторката разказва детските си спомени за тримата местни луди в Мелник, по-скоро несретници и чудаци, отколкото душевно болни хора. Всички разказани истории са покъртителни, помнят се и остават дълго в съзнанието ни. Достатъчно е да изброим „Инатливото дете“, „ДедоВойно“, „На пазара в Мелник“, „Лудовица“ и др. Вълнуваща е разказаната история от разказа „На пазара в Мелник“, в който като стока се продават две малки момиченца, чиято майка е умряла от чума. Нещастният баща, войник на фронта, се връща и да търси колай за децата си. Така те попадат при бездетно семейство, което ги отглежда като свои. В този разказ е вплетен интересен белетристичен прийом – разказ в разказа. споделеното от баба Донка оживяват образите на Яне Сандански и неговата организация. Интересен е и образът на Лудовицата – на една съвременнамагьосница, открила вълшебното биле, с което предизвиква беди или ги оправя… Бихме могли да изброяваме още много мотиви, но по-важното е, че Б.Асиова ни връща към едно приказно време на детството си, където реалност и измислица се сливат с митология и история в стила на магическия реализъм. Тези разкази са определено постижение на писателката и поставят творбите й сред класическите образци на българската литература.
Разказите от втория раздел – „Старец и слънце“ – ни пренасятнапред във времето. Историите в тях са родени от личните срещи на авторката с различни наши съвременнициот всички краища на България – отрудени хора, за които трудът е най-важното нещо в живота. Такива са тетин Петре, Сайме и семейството й, бай Първан и много други. Авторката не подминава и грижите на хората – неизкупуването на тютюна на Сейме, кражбите на персонала от „Свинска сватба“, пошлата и мизерна обстановка в „Гаров ресторант“, смяната на ритуалите в „Кому е по-удобно“ и т.н. В тези истории писателката е на страната на хората, които се трудят, на тях симпатизира и я боли за неволите им. Пребродила България надлъж и нашир, от езерото Сребърна до Родопите, Рила и Пирин, Б.Асиова създава калейдоскоп от съдби на българи от цялата ни земя.
В историите от третия раздел на книгата – „Жена с име на река“ – авторката показва своята чувствителност и симпатия към „унижените и оскърбените“ от настоящето – клошари, отхвърлени от живота хора, „малкия човек“ въобще. Такава е жената, която седи на спирката и не чака никакъв тролей; обитателите на пазара от разказа „Когато се разтуря пазара“; такава е и Огоста – художничката, която рисува за колкото пари й дадат портрети, и много още други герои. Нашите симпатии са на страната на тези хора, останали извън времето, хора, които преживяват трудно, но сърцата им са милосърдни.
С новата си книга Бойка Асиова се налага като автор, който има какво да ни каже, да провокира нашата чувствителност и доброта. Разказите са написани на чудесен български език, в който умело съжителстват много старинни думи, адекватни на тематиката на творбите. Достатъчно е да споменем думите вървища, пиливо и още много други.Авторката твори в жанра на късия разказ – труден жанр, който се владее от малцина, владее се само от майстори на прозата. Б.Асиовадоказва, че има свое място в съвременната българска литература, свой стил, който прави неповторим таланта й на разказвач на истории.
Б.Асиова. Лудовица. Разкази. Пловдив, Жанет 45, 2015г., 168с.