ВЕЛИКА (Морга за изгубени души)

 

Разказ от Ружа Велчева

 

10:1 (21). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

10:2 (22) Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

10:3 (23) Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

10:4 (24) Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

10:5 (25) Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира  всичките си противници.

10:6 (26) Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

10:7 (27) Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

10:8 (28) Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

10:9 (29) Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10:10 (30) Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

10:11 (31) Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

10:12 (32) Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

 

Псалми,глава 10

 

01 часà

 

ВЕЛИКА

 

            Стотинките звъннаха в порцелановата чинийка и Велика тайно погледна дали са точно 30. Тези баровци вътре в дискотеката пръскаха по пет нейни пенсии за пиене, а се стискаха за дребните стотинки, които й оставяха за тоалетната. И жените не бяха по-ларж. Понякога се питаше дали изобщо я забелязват. Млади, красиви и богати, те преминаваха покрай нея с походка на кралици и в силно гримираните им очи напираше самочувствието, че винаги ще са млади, желани и успяващи. След тях дълго се стелеха непознати скъпи аромати и Велика с умиление си спомняше за оня невероятен полски парфюм „Бич може“ от нейната далечна младост, който полякините през лятото носеха и продаваха в България…

От дискотеката долиташе поредната песен на вече търновската снаха Галена и явно всички й припяваха…

 

Да ти го дам ли…  Да ти го дам ли …
Сърцето си на части да ти дам ли …
Да ти го дам ли… Аз да ти го дам ли…!
Да се стопи в устните ти там ли…!!

 

            Велика се наведе да прибере в кошчето разпилените по пода салфетки. Клиентите считаха за нейно задължение да почиства след тях – нали си плащаха. Велика беше свикнала. Дълги години бе работила като възпитателка в дом за сираци. Бившите й питомци още я помнеха и когато я срещнеха на улицата почтително я поздравяваха, интересуваха се от здравето й. Сега те имаха деца, някои – даже внучета… Беше й драго и душата й светваше от вниманието им.

Искаш ли една и още …
Искаш ли ела тъкмо да започнем…
Избери си първата втората трета
втората с първата да бъдеш …

 

            Постоянните посетители на дискотеката бяха от друго поколение.Други неща ги вълнуваха и за тях Велика беше просто една бедна, стара жена, която им слугува за жълти стотинки. Кой както я нареди! Те бяха доволни, че са от другата страна, от успелите.

Аз ли първа съм тази вечер…
ако с тебе съм други няма вече…!
Избери си първата втората третата …
втората ПЪРВАТА Е СУПЕР…!

            Велика не им се сърдеше. Бог ни учи да прощаваме, все си повтаряше тя и това й помагаше да си върши работата съвестно и всеотдайно, защото тя я приближаваше до нейната съкровена мечта.

Днес нали е празник, та се отби до църквата. Запали свещица и смирено благодари на Бог за това,че е държелива, рядко боледува и се радва на малкото радости, които трудният сега живот й поднася.

Призори, щом се прибереше от работа, присядаше до прозореца и дълго броеше стотинките. Е, понякога имаше и по някое левче… Все пак не всички бяха стиснати!… Половината от парите изсипваше в портмонето си – за ежедневни нужди, а останалите прибираше в шарената кутия от халва – за покупките около последното й пътешествие. Малко по малко, ден след ден тя купуваше красивите неща, които грижливо сгъваше в бели кенарени торби. Меко, пухкаво одеяло, бял поплинен чаршаф… Сама избродира възглавницата с нежни бели цветчета като момините сълзи, които й се усмихваха пролетно време под прозореца.

           

Искаш ли нещо да ми кажеш …
Или да вземеш да ми го покажеш …
Искаш ли нещо, за да загрееш …
Искаш ли го твърдо… с тебе да съм първа …

 

Вратата на мъжката тоалетна се затръшна шумно. Явно доста са му дошли питиетата, си каза Велика. Ще трябва да погледне след него кабинката, не бива да бъде немарлива – тази служба й е нужна, защото има още толкова неща, които трябва да си купи – прилично бельо, една рокля на розички, обувки с токче, чорапи… Когато съседките я подредят за последното й пътешествие, да й се радват, като я гледат така приятно облечена и даже красива, как се отправя нагоре…

 

Да ти го дам ли…

 

Песента свърши и Велика въздъхна с благодарност. Облегна се уморено на стената и притвори очи… Още три часа… Ще издържи…

„Да не забравя при дрехите да скътам пари и за опелото. Хубаво ще е да има свещеник … Така по-леко ще тръгна нагоре…“

Една тъжна млада жена, не от постоянните клиенти, я изгледа унесено, усмихна й се, като насън, и й подаде банкнота от 50 лева. Докато Велика се усети и тя си беше тръгнала в нощта. Какво ли я мъчи, та иска да измоли от Бог закрила…

Прибра бързо банкнотата в джоба си, като че ли се страхуваше да не би непознатата да се върне и да промени решението си. Е, всеки ден не е Велики петък! Ще има пари за празника, а и ще отдели пари за изпращането…

Велика пак се замечта.

Звънът на монети прекъсна мислите й и Велика стана да подаде салфетка…