От Никола Радев

126. ЗА ГОЛЯМОТО ЛОВНО БРАТСТВО

 

Чисто ловните книги в българската литература са рядкост. Обикновено срещаме отделни разкази за лов и риболов в сборниците на писатели ловджии. Така е и в класиката ни. Това, разбира се, не пречи да имаме върхови постижения в ловната тематика. Но чисто „ловните“ книги са явления. И се забелязват. Дори в безхаберни времена като днешното.

Втората книга на Любо Николов „Вечните ловни полета“ е ефектна, жива и пламенна. В краткия си предговор към нея, маестро Дончо Цончев казва, че като прочел ръкописа, изокал: „Браво, Любо!“. Написал го и декларира, че той няма да подведе верните читатели на ловни истории, а те са всички четящи българи. При Цончев празно няма, думите му са без откат: гаранция – Франция! Пригласям му и аз сега, с малко пловдивски акцент! „Браво, Любо! Браво, майна! Жесток си!“ Книгата ти е чудесна, от първата до последната страница е в темата, в страстната тема на живота, която ни поднася неукротимия първичен нагон да бъдеш ловец и да усетиш велико щастие от природата, от истинското единоборство с дивото животно, което те превъзхожда във всичко, макар да няма готов патрон в цевта.

Още с разлистването на книгата, полиграфически оформена великолепно, със зачитането £, те лъхва нещо ведро, както е ведро и възбуждащо самото ловно утро, когато кучетата изпадат във възторг. А дочитането £ ти дава усещането, че си бил на един безкраен щедър ловен излет с приятели, който дълго, дълго ще се помни и разказва…

Лов с лов не се повтаря и както е при всеки излет, щом тръгне шишето от ръка на ръка, тръгват презглава и страхотни истории. Един разказва, друг го прекъсва, лъжат на поразия и на поразия се надлъгват… Но важното в случая, и главното е, че си вярват!

В книгата има, разбира се, и много истински лов – лов на вълци, глигани, на зайци и мечки, дори и на лъвове, на африкански слон и буфало… Тя бъка от страсти, както и стремеж и опит да се разчепка сплъстеното руно на необятната философия на лова в нея, има много красота и мъжество, подплатен курназлък, преклонение към прамайката природа, велики мисли на Питагор, Волтер, Рабиндранат Тагор и на други дялани от мрамор мъже. Дори има мисли и от нас самите, от много приятели и познати, с които съм дрямал по пусиите, и уж сме прости тротоарни хора, а благодарение на Любо вече сме влезли с мисли в книга. Сигурно ни се надсмива отнейде моят приятел Вели Чаушев, който се чуди насред фазанарията: „Тежки птици – тежко мислят. Те затова са удобни и за стрелба, защото дълго мислят…“ Естествено, не са подминати като авджии и много наши и чужди класици – от Толстой, Тургенев, Шолохов и Хемингуей до Емилиян Станев, Радичков, Дончо Цончев, Анастас Стоянов и Ивайло Петров. Докосването до тях, и като писатели, и като ловци, е брилянтно, на моменти трогателно до сълзи.

В раздела „Интимно“ има чудесни, полезни разкази, полезни не само за младите ловци, но и за ветераните. От тях може много да се научи – за кучето („Не ми хвали ловец, а куче!“), за пушката и трофеите, дори за съпругата на ловеца, която е родна сестра на Пенелопа. За гората и вълка, за глигана и заека, за мечката и елена, за птиците, които са над осем хиляди и шестстотин вида…

Книгата на Любо Николов е написана с познание, с голяма душевна хигиена, подредена е с мерак и вещина, както е подредена раницата на ловеца табиетлия. Или патрондашът му – със затворени очи и на тъмно, той напипва и вади безпогрешно от него бренеке или тринайсет нули, или друг патрон. Според случая. Така и при Любо – по съдържанието бързо се ориентираш кое къде е – теми, герои, кучета и рога, приключения и сладкодумия.

По страниците на книгата са пръснати безброй словесни бисери от рода на: „Искам жена ми веднъж в живота да ме погледне така, както ме гледа кучето ми“, изречено от доц. Димитър Генчев, сега професор. Или: „След векове матриархат и патриархат днес живеем в равенство. Както казва един приятел, това е най-мръсната форма на матриархата!“, и много други. Безброй са.

Ловът е в кръвта на Любо Николов и той разказва за него като пич, без литературно емоционален гевезлък и, разбира се, с прикрито тънко чувство за хумор. С много човещина. Без човещина – ловецът не е ловец!