От Светла Андреева

(Есето е прочетено в Миндя, при посещение на литературен клуб „Васил Попов“ в родното място на писателя – по случай 85 години от рождениеото  и 35 от кончината му.)

 

Учителю,

Позволи ми да се обърна към теб с тези думи.Със същите  тези  думи ти се обърна към  Емилиян Станев, на гроба му във В. Търново по  повод първата годишнина от смъртта му. Спомням си колко гневен бе, че не можа да присъстваш на погребението му, тъй като  се оказало, че място в самолета за теб нямало.Затова дойде на панихидата във връзка с годишнината от смъртта му.

Учителю /ето че сега ние се обръщаме с тези думи към теб/, честита ти годишнина! Така каза ти  и на Салвадор Алиенде в словото си за него в книгата, издадена през 1979 г. „сборника с есета „Слова”.Честита ги годишнина – ако днес бе жив, щеше да си на 85 години.Една не  толкова патриаршеска възраст –  като биологична възраст, но  патриаршеска – като  интелектуална зрялост.През есента на 1980 година ти си отиде внезапно от този свят.Тогава бе същата златна есен, горите край Миндя пожълтяха от скръб, както написа във в.”Народна култура” търновецът Серафим Северняк.  Тридесет и пет години по-късно   горите все още зеленеят – все още очакват завръщането ти тук, в родния край.Очакват  бавната ти, самоуверена походка.Очакват тежкия ти,  изпод вежди поглед. Очакват усмивката ти – срамежлива, контрастираща с грубоватия ти външен вид.Външен вид, който криеше  една чувствителна и лесно ранима душа . Такава е душата на твореца – ако  душата му не бе ранима, той нямаше да бъде творец.

Учителю, честита ти годишнина! Тогава, през октомври  1980 година,, една нощ спря да бие сърцето ти – „във Пловдив, във града вековен, там, далеч”, както написа за теб твоя приятел Николас Гилен в „Малка балада за Пловдив”. А тук, в родния ти край,  всички те очакват.Ето, Жегъла стои край кантона, където Улахът и Улаинката  коландрят многобройната си челяд, а  Улахът просвирва кранлето.Ето,  Спас е приседнал под огромния орех, гледа немите прозорци на родната си къща, замислен за  кръговрата на времето.Ето,  Генерала стои пред бюрото си, подпрял глава на ръце, а клавишите на пишещата му машина са онемели. Ето,  тук е и баба Неделя, а вечните й, зеленикави  котешки очи   ослепяха от взиране по пътя  – да не изпусне завръщането ти. Ето, тук е и Илариона, изправен бодро, в стойка „мирно”, за да ти отдаде чест, сякаш все още е портиер в столичното заведение, но и той се завърна в родния край и купи наново къщата си.

Учителю, честита ти годишнина! Очакваме те и ние, твоите ученици и приятели от В. Търново. Очакват те проф. Анчо Калоянов, очаква те проф. Иван Станков, акад.Иван Радев.Очакваме те ние,  членовете на литературния клуб „Васил Попов”. Очакваме те, за да донапишеш недовършения си роман. Очакваме те, за да раздадеш справедлива и  строга, но вярна преценка над графомани и  кадърни.Очакваме те, за да завършиш своя урок по честност и принципност,  по родолюбие и  глобализъм.Като стана дума за глобализма, очакват те още твоите приятели  от Латинска Америка, от Куба и от Испания, очакват  те и в Каса  де лас Амерака в Мадрид.

Учителю, честита ти годишнина! Засега мълчиш долу, в „твойта най-дълга зима” /а ла  поетесата Башева/. Но пази се, и бъди готов! За благодарност и  омраза, за  ирония и  признателност, за  жал и обич, за  жлъч и радост!  И ето на, пак посърнаха вейките на дърветата в родния ти край, пак ронят дребни жълти сълзи, мъглите  отново спускат траурни воали над предпланината,  но балконът  остана  отворен!  Поклон пред  творчеството и дущата ти!

На снимките: Васил Попов; в музейната сбирка  в Миндя, посветена на живота и творчеството му; пред родната къща на Васил Попов заедно с брат му Любен.