От Никола Радев

 

128. НЕСЕРИОЗЕН ПРЕДГОВОР
И СЕРИОЗНИ КЪСНИ ДУМИ

 

Второто издание на „За Япония като за Япония“ на Марко Семов излезе в навечерието на 1990 година в тираж 50 хиляди екземпляра (първото бе в 40 хиляди и се разграби за няколко дни) и бе една от първите книги на Издателска къща „Пейо К. Яворов“, така бях прекръстил „Профиздат“, според модата да се замитат тоталитарните следи.

Подписах за печат изданието на 26 септември 1990 година. След четири дни получих инфаркт на миокарда и ме откараха в Правителствена болница. На 11 януари 1991 година в Санаториума във Владая Марко дойде да ме види и ми донесе книгата току-що излязла, написа ми автограф: „Ех, Кольо, душата ти е нежна и ефирна като на японка. Желая сърцето ти да е държеливо като японска машина, защото само от такава душа и сърце може да изтича топло слово и човещина, за които днес всички сме до болка петимни. Твой Марко“.

И този тираж се разпродаде бързо – славата на книгата се носеше от уста на уста.

След 5-6 години, когато Марко навърши 58 години, докато се черпехме, заговорихме за ново издание – трето допълнено, и той пожела да не слагаме неговия предговор, а аз да напиша страничка. След седмица му дадох страничката, той я прочете, нищо не каза, но усетих, че предговорът не му хареса, видя му се несериозен. Публикувам го сега за първи път!

„Третото издание на една книга е като третия граждански брак – щом махнеш корицата (булчинската рокля), останалото е банално същото…

Същото, ама не е същото.

Преди седемнайсет години, когато Марко Семов написа книгата си за Япония и тя набързо претърпя две тиражни издания, бе времето на застоя. В застой бяха и цените на бензина, тока и парното, а оттам – и на всичко останало. Затова пък за жълти стотинки българинът пътуваше повече и от японеца. Много ветрове вяха оттогава – Марко Семов побеля и стана професор с цяла лавица книги зад гърба си. Настъпи и слънчевата демокрация, българинът видя какво е порнография и митинг, наслуша се на писъци от автоаларми и на обещания, спря да пътува. Тая работа продължи да я върши японецът, но заобикаляйки отдалече България. И за да разберем нещо за него и да померим ръст, пак опираме до Марко Семов, до книгата му.

За третото издание той не се хвана само с леки козметични поправки – смяна на някоя и друга джуфка и ширитче по булчинската рокля или да тъкми тук-там букли, подпрени с фибички. Той направо разпра и разхвърли книгата, завъртя я като в център по фитнес – малко проблемна аеробика, словесна каланетика и стилистична сауна, поизстиска странички и от нея остана топла мускулеста проза. След това я преоблече с нови дрешки-страници и почти като стилист Капанов я короняса с прическа – хем модна, хем quatre saisons.

Сега книгата тръгва към читателя изцяло преработена и нова, усмихната и загадъчна като японка, за да понамести този объркан читателски пазар в тези объркани времена и да напомни, че хубавата жена, както и хубавата книга, щом я подхване даровита и здрава мъжка ръка, третото издание и третият брак стават още по-сполучливи.

София, 24 юли 1997“

 

Десет години по-късно, на 20 януари 2007 година, във фоайето на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, пред смълчания народ на траурния митинг, с вдървена уста казах следните прощални думи пред неговия ковчег – те бяха много, много сериозни…

„Марко Семов беше добър син и добър баща. Добър стопанин и глава на семейство. Добър приятел и изключителен българин. Жив, сърдечен, топъл човек. Мъж на честта, щедър на жестове. Той преживя живота си достойно и полезно. Живя за България. Писа с любов за нея. В безбройните си пътеписи той я премери с редица държави и народи и ни накара да се гордеем, че сме българи. Марко Семов беше популярен сред народа и книгите му се търсеха и четяха. Хората го разпознаваха и отделяха от калабалъка заради храбростта му да казва истината в очите, да я казва със сълза. Невероятен бе контактът му с читателя. Припламваха искри. Те сякаш го зареждаха за нови и нови текстове, които попиваха като мехлем върху ожулената народна душа. Той носеше мощна слънчева дарба и неизтощима работоспособност, балканджийска упоритост и  преклонение пред планината – пред Юмрукчал и Марагидик, с които засука и порасна.

В закваската му на голям полемист и публицист имаше нещо възрожденско, мащабно, нещо захаристояновско и ботевско. Тази закваска, обогатена, оплодена и развита в 57-те книги, които написа и издаде, в над 500-те статии с огнена словесност по парливите проблеми на деня, вече го нарежда до духовните първенци на нацията.

Всъщност стигам до главното: всичко онова, което Марко Семов стори през живота си, стори го за отечеството. Такъв кръст съдбата не отрежда всекиму.“