От Никола Радев

130. ДОКОСВАНЕ ДО СЪЩНОСТТА

 

Повече от две хиляди и петстотин години митът за Мойсей шества по света и в този дух е създаден огромен цикъл от човешката култура. Към тази култура спокойно можем да отнесем и повестта „Подвижни пясъци“ на Красин Кръстев. Създадена преди трийсет години, тя не само не загуби своята актуалност, напротив – подсказа последвалите промени в нашия живот. Тази повест разтърсва с дълбокия си драматизъм, с изключителната си зрялост, с художествената си сложност и писателско майсторство. С необятните си философски прозрения и обобщения. Още повече, че става дума за книга, писана от 30-годишен автор, дебютна при това, а не е загубила силата си и подвижните пясъци на времето не са я всмукали и погълнали, въпреки че читателите £ вече са се сменили.

За да бъда по-ясен, налага се да се върна към мита за Мойсей. Мойсей е най-великата личност в еврейската история –
воин и държавник, моралист и законодател. Според Стария завет, когато поредният египетски фараон заповядал да избият всички момченца на евреите, живеещи в Египет, майка му го повила в една кошница, намазана със смола, и я пуснала в Нил… Намерила го дъщерята на фараона и го прибрала, а по-късно и осиновила, дала му името Мойсей. Живял в египетския двор и изучил всички мъдрости, станал силен словом и делом. А тогавашната египетска мъдрост била най-дълбоката в света. На четиридесет години избягал при бедуините в пустинята. Причината е – умъртвил египтянин, който биел и изтезавал евреин. Там прекарал предълго и имал видение: Бог му се явил във вид на горяща къпина и му заповядал да освободи народа си от робство и да го отведе в Обетованата земя, сиреч в Палестина. Оттук започват мъките на Мойсей, докато чудо дало възможност след четирийсет години скитане да стигнат Обетованата земя. Мойсей бил посредник между Бога и евреите и по време на това скитане създал таблицата на законите, които Бог му внушил, а по-късно и цялото законодателство, по което евреите се ръководели петнайсет века.

Но веднъж Мойсей се усъмнил в словото Божие, самият той бил човек гневлив и нетърпелив, и Бог го наказал да не влезе в Обетованата земя, могъл само от висините на планината Нево да зърне Ханаанската земя. Там и умира. Това е една от версиите на историята на библейския Мойсей. Идеалът на този мит е служба на народа, мъжеството да преминеш през геената на всевъзможни страдания, през съпротива, гняв и деспотизъм, но да служиш на провидението, да спасиш народа си…

Сега да видим кой е Мойсей на Красин Кръстев.

Още невръстен, в началото на миналия век баща му го довежда в града, направо в Андановия хан, да чиракува на ханджията Демир. Това е началото. Ще го цитирам, защото то е завръзката в повестта на Красин Кръстев и е написано брилянтно, както впрочем и цялата повест.

„…с болки в подутите си крака, отвратен от терлиците (които изхвърли на купа тор зад обора), той нахлузи на босо новите си кундури и започна да бяга по цял ден, без да подгъва крак; защото пристигаха кираджии и търговци, господа в шаячни сетрета и искаха овнешка яхния и мавруд, печени яйца и бира, овес за конете и плява за мулетата, искаха каймаклия кафе, „френцко“ – горчиво и по турски сладко, с щипка ванилия, камбурска мастика и катък, кани с пелин, в които плуват захаросани рошкови. Трябва да изтича и до сладкаря, за да поръча гюм с шербет, подправен с мускус, две тави баклава, тахан и бадеми, защото някакъв турчин от Лозенград е дошъл да си купува булка. Бакшишите, които предшестваха първия му успех, сами по себе си носещи белега на успеха – изписан върху позеленялото чело на Негово Величество; скътвани в девет възела, а после преместени в американената торбичка, която уши в една нощ със скимтящ есенен вятър, а мангалът припламваше, скърцаше отвън фирмата „Анданов хан“, а той броеше съсредоточено скъдния си успех: грошовете, които смени за сребърни столевки по-късно, и още по-късно вече първата банкнота от петстотин лева, която беше знамението, Божията промисъл, пътят в безбрежната пустош на амбицията му да забогатее.“

Тази амбиция не го напуска до края. И за какво е тя? За какво са му парите, богатствата? За да изведе от нищетата на селото баща си и своите синеоки братчета и сестричета.

И започва битката за пари, с които ще изгради своето царство.

И се зареждат успехите – афера след афера, без да носят особена радост.

Първият удар – десет празни тенекии. Пълни ги с вода, отгоре малко газ, запоява ги с припой и ги продава – падат десет хиляди лева.

В разгара на голямата икономическа криза наброява на ханджията петнадесет хиляди лева вместо реалните сто и петдесет и взема половината хан.

Следва прекупвачество на земеделски продукти, които препродава три пъти по-скъпо; после ударът с терешето (турс­ка дума – растително масло, добивано от индрише, което наподобява розовото масло), което продава вместо гюлово масло за злато; после ударът срещу четкарите, безброй още нечисти афери, завземането на хотел „Комерсиал“, след него огромната къща на разорения д-р Израел; търгът за сламата на кавалерийските казарми и т.н. Междувременно братчето Манол е вече гимназист, а сестричето Люца е в стопанското училище на госпожица Бакърджиева… Така започва извеждането на братчетата и сестричетата от робството на нищетата. Вече е пред своя Ханаан, където тече мед и мляко. Манол още е жив, още не са го убили като партизанин. Стойне още не се е венчал тайно за развратната Герти Мюлер, далече е и денят, когато ще си надене въжето и ще увисне на него. Цоньо още не се е отдал на земните наслади и на пилеенето на пари. Много неща предстоят още, както и подлата афера със свинската мас за германците, завземането на колониал „Вар­на“ и умишления му фалит, от който печели, като размазва кредиторите; английските платове от складовете на Хощеров след Девети; даряваното на великолепния „Комерсиал“
на младата бедна република като брат на убит партизанин, за да се сдобие с имунитет на голям патриот; после меласата на ТКЗС „Й. В. Сталин“, печалбата от един милион, който загубва при обмяната през 1952 година, връщането на Люца от Белене, хлътването на Кирил в затвора…

От богатството нищо не остава. От живота и смисъла му също. Последната сделка е загубена. Тя е последният акорд от блестящата житейска поема на Мойсей.

Както всяко истинско и значимо произведение, и повестта „Подвижни пясъци“ на Красин Кръстев ни занимава с големите, извечни проблеми на битието на хората и на душата на човека. И тези проблеми пораждат въпроси, на които всеки сам си отговаря: защо, макар светът да е безкрайно стар, животът всекидневно се променя, а човекът си остава същият? Защо е този вечен ламтеж за пари и богатства, когато те не носят щастие на човека? С пари можеш да си купиш независимост, здраве и радости, удоволствия, любов дори, но щастие – не! Защо Мойсей на Красин Кръстев търпи пълно фиаско на изхода на житейския си път, след като цял живот се е блъскал за семейството, да го измъкне от бедността, да ги изучи и направи хора. И защо със своя собствен живот пречим на ближния, на брата си рòден и обезсмисляме живота му – както Мойсей на Манол и Манол на Мойсей. Защо така е устроен светът – градът да живее за сметка на селото, и защо трудно, почти мъченически се става от селянин гражданин. Защо и библейският Мойсей, и Мойсей на Красин Кръстев тръгват през житейската пустиня с благородни пориви, а единият стига, макар и със саможертва, до обетованата земя, а другият тъпче пак там, откъдето почва? Защо единият е воден от Божието право, а другият от Вълчето? Защо водещите общества забравят Божието право и великите божествени идеи преправят в политика. Политиката излюпва партии, а тези партии израждат идеите. Защо политическите превратности, които се заплождат и съзряват в името на справедливостта и доброто, трошат човешките съдби и налагат принципа – всеки, който тръгне да оправя света, го разваля още повече?

Безброй въпроси, които събужда повестта „Подвижни пясъци“ на Красин Кръстев. Наистина изумява и възхищава неговият дебют преди трийсет години, минал незабелязано тогава. На трийсет години този писател е гледал вече света с немигащо ястребово око, което не само че с нищо не можеш да уплашиш и излъжеш, но от което не можеш да избягаш… Той е заправил осенен творбата си, писал е безпогрешно, разнищвайки живота докрай. И отръсквайки тленните му телеса, на сцената е измъкнал жилите, които светят до бяло.

2006 г.