Из бележките на Ивелин Любенов

(Преработена бележка от януари 2011 г.)

Хубавото на народните мъдрости е, че взаимно си противоречат, а понякога дори и изключват. Tака за всяка ситуация може да се намери подходящ лаф, а ако си от другата страна на барикадата – и противоположния му. Аз затова стигнах самостоятелно до извода, че всяко нещо съдържа в себе си едновременно и своята противоположност (но не помня как стигнах до този постулат, може и да съм го извлякъл наготово от етера). Та, ако съм откровен, моят партиен бос например ползва само една-единствена сентенция, ама и тя му е мултифунционална: „Не казвай ”хоп”, преди да си скочил”. С течение на годините шефът така се е изпедепцал да я употребява точно на място, че сума непосредствени ползи си е докарал, благодарение на този един-единствен коз.

(И да беше само Босът! Има и още по-високопоставени люде, които са прочели само една книга (става въпрос за „Винету“, разбира се), дори не Книгата (Библията), и пак са съумели отлично да си осребрят усилията.)

Моята бивша секретарка Бети пък, по време на злополучния си брак, знаела да прави само едно ястие – яйца по панагюрски. По тази причина мъжът й, мой втори братовчед, оставен само на една жена, с едни само яйца (в добавка с малко луканка и повечко ракийка от домашния казан), успя да си скъси целия един живот. Така ненадейно една пролет Бети остана весела вдовица, завалийката, само с едното тлъсто наследство от братовчеда (е, и с ле-ек бакенбард де, но съм убеден, че това вече никой не й го броеше).

(Докато аз видимо се занемарих, брадата ми е с бели кичури, неизравнена и щръкнала във всички посоки. Едно време, още като млад търговец, и за да внушавам повечко респект у потенциалните си клиенти, поддържах перфектно катинарче. В повечето случаи в комплект с вратовръзка. Смея да твърдя, че мнозина колеги ми завиждаха, щото и много колежки ми се лепяха. А после, вече като разведен, странно защо, ми се доприиска поне малко да изглеждам по-млад и взех редовно да се брича. Ееее, и пак се оказа, че прекалено много бода очите на конкуренцията. Затова последно съм я пуснал пустата брада на пустопаш, па да става квото ще.)

Секретарката ми Бети обаче, като съм ви отворил приказка за нея, беше много разтропана, една година успешно изведе предизборната ми кампания за общински съветник и ми донесе голема кошница с гласове от селските избиратели. С нейния гърлен глас, мислех и (високо)говорителка да я правя. Сега, вие не сте чели регионалните вестници от онзи период, но аз доброволно си отстъпих така спечеленото место на следващия в листата. Само да не помислите, че оттогава съм почнал да търгувам с влияние, нее, нищо не съм гушнал от тaзи рокада. Просто, както е казал Станислав Йежи Лец: „Животът ни принуждава на много доброволни неща”. Мене оттогава ме и подслушват де. Но по-добре, че стана така, щото тогавашната ми партия не съществува вече и, ако òвреме не бях се позиционирал в ръководния орган на друга, сега не знам докъде да сме я докарали. С тази си простъпка обаче силно попарих амбициите на Бети да стане кметска секретарка, демек да дирижира всичките общински дела, и тя, разочарована от моя милост, си потърси и намери друга писта за развитие – утвърди се като управител на Асоциацията на Горските и Полските пъдари в Община Урвене! Това й отвори вратичка и скоро замина на квалификация в пампасите на Аржентина, та там един инспектор по трайните насаждения я насадил на гъши полог, ако ме разбирате какво искам да ви кажа… Роди му 3, върна се с 2, че едното останало да рита футбол при юношите на „Бока хуниорс”. Но пак вика, че е щастлива, даже без мъж още повече, мамка му, докато аз не мога да получа сатисфекшън.

Напоследък забелязвам, че и други емигранти ги е налегнала една носталгия по проваленото Отечество, не ви е работа! Ама не се връщат те тук де, като лудата Бети, ами си канят някои близки там при тях и остави това, ами ги молят да им закарат и домашните любимци. Родителите тук трудно си дават милите животинки, много рев изревават за тях, горкият скот се сащисва, на кой господар да служи – на чуждоземния или на нашия (аборигенния).

Ето така открих и аз своята последна доходоносна ниша. Организирам пътувания с домашни любимци до емигриралите роднини низ Европата. Миналата седмица имах група с котки за Гармишпартенкирхен. 2 дни с автобус, 17 човека и 17 мачки. Ми кво да ги направя, че всички емигранти от Урвене предпочитат Бавария и си построили бидонвилите под ски-шанцата, та се стигнало до батални сцени с местните. Имам заявка и за „Арена ди Верона“, малко бусче с 5 членно семейство и 18 папагалчета. Отиват при една мацка, завършила нашата Консерватория. Тук пяла нещо по кръчмите в Студентския град, докато й дошъл акъла.

По-миналата неделя карах група със смесена фауна към Гърция, отбих се до прочутото прорицалище в Делфи, щеше ми се да науча ще ми вървят ли делата все така по най-безотказния начин. То жрици-гадателки вече там нема, но аз лично се надвесих над изпаренията, излизащи от процепа и притворих очи. Да съм стоял, да съм стоял, колко да съм стоял и какато се бях отнесъл, изведнъж… ангелски глас ми проговори на собствения ми диалект: „Левата рЪка да не знае к’во праи десната.” Бая се замислих, три нощи ме избивà студена пот, щот не можах точно да разтълкувам това послание. Докато една циганка от Урвене не ми предрече пък по полета на дивите гъски: „Не бой са брайно, сичко ш’са опраи, само на кьосето брàда нема да му покара.”

Хоп! Те т’ва ми требваше, ше скачам у студената вòда, па да стаа к’во ще!

За какво става въпрос ли? За моя таен План „Б“, прост и гениален, и да имах някакви съмнения, след горните две пророчества, почти напълно се разсеяха. Та, като толкова любопитствате, ето, споделям ви: Казах ви, че Бети беше омъжена за мой братовчед, значи наследеното от нея, по линия на съпруга й, имане, идва от нашия (общ) дядо. От което следва и го твърдя убедено, че имам известни права върху него (имането), но, за съжаление, юридически съм неиздържан. И к’во – да се примиря ли? Не бива, нали? Ето, затова ме осени идеята да сключа династичен брак с Бети. Наследството й пак ще си е нейно де юре, но затова пък де факто… аз ще разпореждам с него, както ми е богоугодно.

Веднага след второто пророчество нахвърлих черновата и я предложих на хартиен носител с титул „Предбрачно споразумение“ на Бетито. Тя не е толкова загубена, не случайно й се бях доверил във всички предизборни битки, обмислЯ бавно 3 дена, допита се до трите си деца, преливà вино на гроба на брат’чеда и накрая ми отговори сдържано с възможно най-плътния си глас:„Сетила са Мара, да са побара“. И не отрони дори и една сълза…

Язък! Оскубах си брадата от яд.

Ама не, вижте сега, скъпи приятели, редно ли е така, наследствената линия не бива току-тъй безпричинно да бъде накърнявана. И не само това, ами и самият Закон за Наследството неминуемо следва да бъде променен спешно! (Лично ще лобирам пред Оногова, с едната книга.)

Не може някаква никаквица, дет едни яйца не може да опържи, да оскубе двама мъже, а да откаже на трети (мене в частност).

Не че ми е накърнено егото, ма да ни се изгуби събираното трошица по трошица от дедо?

А брадчеда да гние у хладен гроб, невкусвал от меда на живота?

Създадох тази персона Бети като личност и очаквах някаква форма на отблагодаряване. Или викате: „Очаквал си, ама не казвай хоп, преди да си скочил“

Добре де, в крайна сметка аз не дърпам чергата единствено към себе си, нейният интерес също е отчетен. Да не мислите, че едно време в династичните бракове само мъжката страна е била на далавера? Глупости! И жените са си развявали байряка, както си искат, въпрос на устна договорка. Не съм казвал, ето, и вие сте ми свидетели, че ще й слагам пранги на Бетито, хеле пък, че ще я притискам тепърва да консумираме отдавна изконсумираното, па било то и по празнични поводи.

Това са лигавщини, а ние, като зрели индивиди, не трябва да се лигавим, а да си отиграем правилно най-добрите козове. Нейният коз е ясен – сладникава вънкашност, в отсъствие на обща култура, а моят е – само добрата ми комбинативност. До този момент поне комбинативността не ми изневеряваше, макар че отсега нататък, след този груб сък не зная какво да очаквам. Може и от партийния стол да ме катурнат (щото то злото нали не идвало само)

Ще трябва да разиграем трети офанзивен план за завоюване на неправомерно придобитото й имущество. Ако се наложи, а то явно ще се наложи, може и кръв да се пусне.

Запомнете примера с моят временен неуспех и никога не залагайте всичко само на един номер, както се подведох аз. Това е слабост, типична за кьосетата, а ние, по-окосмените, трябва да подхождаме по-отговорно. Залогът е Самата Справедливост, на която сме скромни труженици.

Ако нямаше Справедливост, всички да сме се родили кьосета… А щом я има – следва да й служим безотказно. Поне така аз ги разбирам нещата.

Очаквам, в нейно име, да ми подскажете друг работещ вариант, пък ако всичко, дай Боже, се нареди, ще ви възнаградя с добър процент от принаденото! Помислете за това и ми пишете на лични! Ама подходете сериозно, щото пък, ако, не дай си Боже, се възкача на партийния рул, тогава всички неминуемо до мене ще допрете. И не само ще допрете, ами и ще ми ревете. Та, постелете си добре!

Отделно, дето и Вашата секретарка може да ви скрои кюляф, както се оказва, това са същества неверни и неблагодарни. Те пипат грубо, щото нямат благороднически произход.

Истинските благороднически династии сме на привършване…

Ама що точно пред мене да се свърши?!

П.П. Получих подсказка от приятел, да се опитам да съблазня дъщерята на Бети, ако вече е пълнолетна. Абе, дявол да го вземе, за кво се хабя да ви разяснявам родословното ни дърво, бе приятели, пълнолетна-непълнолетна, дъщеря й наследява максимум 1/3 от Бетиното имане. Ама чакайте сега, аз ако бях склонен да се примиря с 1/3, нямаше да уморя всички съперници-брад‘чеди.

И пак да ви натъртя, ние кръво- и никакво друго смешение няма да правим, та да се пръкне някое уродливо отроче.

Ще изконсумираме всичко до последната трошица и финито ла комедия. След нас – и потоп. Нали, Бети?