Ивайло Иванов е роден на 4 септември 1972 г. в гр. Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН-ВТ” и като разпространител на книги и други печатни произведения (букинист). За свое призвание обаче смята поезията и, като цяло, художествената литература.

От началото на 90-те години сътрудничи на местния и на централния печат със свои стихове, сатири, литературна критика, художествена есеистика и публицистика. Носител е на награди от различни национални и регионални конкурси. Негови стихове са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски език. Член е на Сдружението на българските писатели – от 2001-а година насам, и на местното Дружество на троянските писатели. Превежда от руски – Варлам Шаламов, Елисавета Суворова и Михаил Лермонтов; в последните години пише есеистика и социално-психологически ескизи върху душевността и нравите на хората от родния си град.

Издал е следните стихосбирки досега: „Хензел и Гретел” (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни” (сатири, 1997), „Очи на дете” (ранни стихотворения, 2004), „Филологически поеми” (2005), „Пастирът на мухи” (2008), „Песен за бащите на прехода” (2010), „Брачни песни” (2013), „Светогорски пътеписи” (2013) и, най-новата, излязла преди няколко месеца, „Нов сън за щастие” – диалог с едноименната книга на Пенчо Славейков, отпечатана в зората на миналия век.

Почивай в мир, Ивайло!

 

 

Ивайло Иванов

 

Пророчество

Ще завее снеговеят
и последния, и пръв,
и в снега ще оцелее
само който е без кръв.

 

 

Изход

 

И колкото духът да ме боли,
аз вярвам, че не ще умра, додето
над мене… и над този свят вали.
Харон е глух. Замръзнала е Лета!…