Голема проклетия е да си роден на 14 февруари, хич не ща и да си отварям устата.

Докторите в родилното били запразнили вече Зарезан и забравили за майка ми, как съм изскочил – един Господ знае. И айде, изскочил съм – изскочил, ма една акушерка да вземе да ме тури на отворен прозорец, как изобщо съм оцелял, няма никакво научно обяснение. Единственото неминуемо следствие е, че и до ден днешен съм много зиморничав. И най-малкото течение го усещам, схваща ми се врата и мозъкът ми отказва да функционира. А това ми е създавало доста проблеми през годините. Така например и да искам, аз северно от 42-рия паралел не мога да емигрирам, студено ми е. Затова, когато все пак реших да емигрирам, щото тук останаха само инвалидите и най-големите ахмаци, поех на юг и стигнах до нулевия паралел. Ей, може да е юг, може да е жега, ама си духа, мамка му и прасе и това си е. Даже още по-зле – че едва даяниш в жегата и като те близне коварно един леко по-малко жежък ветрец, значи студена пот те избива. Не е живот това.

Другата неприятност е, че не умея да пия. Виното ме отвращава, може би винените пари от устата на неонатолога или някоя винарка в отделението ми е разказала играта. Ама ти разбираш ли, че имам органична непоносимост към виното и спиртните напитки, усещам всеки микрограм алкохол.

И един приятел ни вика: „Абе знаеш ли, че такъв човек ни трябва, – вика – за енолог! Ти си подходящ, щот улавяш дори и недоловимото…“

И ме назначиха в една изба. Като казвам изба – модерна дупка, няма миризми, няма плъхове, няма хлебарки. Чиста работа, европейска, постоянна температура, постоянна влажност на въздуха, рахат и релакс… И най-важното – никакво течение. Нищо не се отваря и затваря, освен когато се товари за износ, но аз тогава съм в съседното помещение, при ликьорите.

Моят приятел е много доволен, вика: „Куче-зомби да бяхме турили, и то щеше да излочи поне една чинийка винце с надробена попара, а ти, вика от една капка ще хвърлиш топа.“

Ма аз кво да правя, мигар си го па сакам?

Да ви кажа – добри пари се изкарват под земята, стига да има къде да ги харчиш горе. А аз не мога – в магазини не влизам – там, хич да не си алергичен, комбинацията от толкова фалшиви химикали, може да ти отвинти вестибуларния апарат. В ресторант да не говорим – та аз още от 200 метра разпознавам колко пъти е пържено с олиото им и с какъв препарат е мит фритюрника им и даже кога е мит за последно. Може да ви е смешно, но един път така и бас спечелих, викам: „От 14 февруари 2000 година грилът не е стърган!“. А приятелите ми се хилят – ама, както се оказа, прав съм бил, че и отгоре, ам да мълча, че не е някоя безизвестна верига…

Същите тия приятели не ме оставят изобщо на спокойствие. „Възползвай се, – сръчкват ме те – че си роден на такъв виден празник и стани сърцеразбивач. Гледаш ли – вика – колко розови сърчица висят по кукичките и ти отправят безмълвен зов за любов?“ А те изобщо не предполагат какъв любовчия съм, мога да ги скрия в малкия ми джоб! Само че пак с една особеност – никога не се събличам, както съм увит като пашкул, така и осъществявам всички дейности, не само тази. Ама ще ме попитате как си намирам партньорки ли? Не е това, което си мислите. И втората ви мисъл е грешна. И третият път не познахте.

Мога да ви разкажа, но само до определена степен, щото съм положил обет за мълчание.

И така, мнозина от вас са се срещали с „Теорията за кухата Земя“ и не са й обърнали никакво внимание или даже преднамерено са я игнорирали. И са сгрешили. Аз доказателства няма да ви привеждам, само ще ви кажа, че цивилизацията, която е от опакото, е несравнимо по-цветуща от нашата. Примерно там няма два лагера (и двата лоши) – там всичко е едно – едно вътрешно Слънце, един Океан, един Бог, един Райх, един Щурмфюрер, ако изобщо сте в час с терминологията. Ако не сте, съжалявам, вероятно сте от по-низшата раса, за която ви предупредих, че не биваше да упоменавам. Но все пак, за малцината светнати ще кажа, че и жените им са на друго еволюционно стъпало. И именно с тях осъществявам сношения, каквито не сте си представяли и в най-романтичните си сънища. Но за това – ще ви разправям на друг Свети Валентин, сега не ми е до самохвалство.

Знам, знам, какво ще ме питате, аз ли слизам при тях – в Рая или те се качват при мен. Абе те и така се избиват за мен, а сляза ли долу – ще ме разкъсат в разюздания си екстаз, както менадите са разкъсали Дионис. А проблемът ми е, че все по-малко неща ме свързват с тук и ми иде да вляза в един тунел към подземното царство и да не се вясна повече отсам. Страх ме е само, че може да духа в тунела. Ето това е единственото, което засега ме възпира. Щото знаете, учили сте, като от оня край е отворен излазът, какво завихряне става във фунията. Виж, ако има начин да ме телепортират, изобщо няма да се замислям. То начин не може да няма, ама при мене, разбираш ли, не долита някоя инженерка на летящата си чиния, ами се влачат само разни шантонерки, щото ви е ясно, че те държат тунелите и магистралите към мира сего.

А аз мога ли да разчитам, че тия няма да объркат някой лост и да ме телепортират в някое гадно място – на вечен плач и скърцане със зъби. Та малко ли ми е по нашенско?

 

Е, предната нощ имах гостенка. „Ти, – вика – като не изпълзяваш от това мазе, имаш ли поглед върху събитията, имаш ли визия за бъдещето, искаш ли да надзърнеш в някое потайно кътче?“ Викам си на акъла: „Аз толкова се пазя от събитията, à вкарай ми ги зорлем в оазиса.“ Тя разправя: „Чакай, – вика – ще ти дам през ей тоз кристал – вика – да надзърнеш – вика – в далееечното бъдеще“

Що ми трябваше ли?! Амче аз га го вѝдях туй бъдаще и осъзнах колко съм щастлиФТ, задет’ съм роден в настоящето, бе! Дни честити, славно време! И на вас ви казвам, радуйте ся и веселите ся и празнувайте всичко наред, чада мои, щото… туу, и тук нямам право да издавам. Абе, носите си новите дрехи с две думи, който ги има, а който няма – да грабва от Second hаnd-a или от контейнера и хич да не придиря, щот ще съжалява, дет не ме е послушал.

А един приятел вика: „Ама ти верно ли, – вика – имаш контакт, а никога не си слизал долу?“

Сега, аз как да му обясня свръхтехнологични чудеса, като той нема вътъка да схване друго, освен алхимическата формула на неговата марка евтино пенливо вино (макар да го е нарекъл претенциозно Шампанско). Не ща ви обременявам и вас с винà, oт които така или иначе цепи зверски глава, а ще ви кажа как се озовах долу, за Свети Панталеймон, миналата година. Значи ходих, връщах се, пак ходих, само че с астралното тяло. Ма още по-добре да ви кажа – бързо, леко, комфортно, безопасно, все едно че си в малайзийските авиолинии. И какво съм видял там ли? Ма недейте ме пита, бе джанъм, à си отворих устата, à цялата ви цивилизационна парадигма се изпарява яко дим. Ами трайте си и си яжте лоените кюфтета и не си пъхайте гагата във фуния, която, ако ви засмуче, няма връщане.

Хубавото на моите среднощни гостенки е, че и те не ме разпитват много-много, ам тъй де, иначе к‘во да им кажа, не, айде кажете, с какво да им се похваля аз. À похвалете се вие, па аз ще им предам, без да подсилвам за ефект. Няма, нали? Има ли? Има? Нема? „Има-нема, море има, има, как да нема. Море, нема-нема, само лажеш!“ Е, оти лажете? Нали божем сме празник, поне на празнико не мойте!

 

Не, чуйте сега, някой да не остане с впечатление, че съм расист, щото игнорирам чуждите празници – нищо подобно – искам само да ви привлека вниманието върху предположението ви, а то иначе си е факт, че между двата свята снове непрекъснато, макар и в друго измерение, една гадна рептилска раса – и тук прави зулуми, и долу! Вие може да сте ги виждали на живо, аз не съм, щот нали не излизам, но ги зърнах в оня кристал и да ви призная – тръпки ме побиха!

Тия хванат ли юздите на управлението – и празниците ще ви забранят, да знаете. Ще копате само в мините и ще викате“ Ура, да живей труда!“

Не нагнетявам напрежение, а още един път да оценим, че не знаем колко печелим, като сме се родили точно тук и сега, та ако ще да е не на течение, а на кръстопът ако ще да сме подхвърлени!

Найдохте ли надежда, hope of deliverance? Хоп!

 

Довечера ще имам купон в избата, смелчаците да заповядат! Mадами, от ония, съм подсигурил, мезе има, вино няма, но пък халюциногени съм подбрал и най-важното – кварцови планински кристалчета за по-скептичните и един череп на съдбата в естествен размер – за по-напредналите. Зяпайте си на воля – минало, бъдеще, к’вот ви кеф, само се пазете някой пиян ацтек да не ви съсече с някое мачете, хич и не може да предполагате от кое измерение ще ви изненадат. Казвам го неслучайно, щото всяка година има изненадани и даваме свидни жертви бадева. Дионис-Загрей ни е патрон и след втората лула е обещал да се яви лично да изрецитира приветствие! (После ще отскочи до Индия!)

Такъв купон ще бъде, че ще си миксирате сами всички празници и ще влизате и излизате през порталите, като топка във вратата на бразилците от последния мондиал.

Свети, свети, колко да са свети този Трифон и този Валентин, като са все мъченици! Това ли е вашият идеал, не нали? Ами като не е, при мен се слиза от бомбоубежището на квартал 14, блок две, вход петнайсти (14.02.15). Това е и кодът. Паролата е: „Трифон“. Отговорът е:….? Не е „Зарезан“. „Иванов“* е!

 

 

*Трифон Иванов, на Мондиал 2014 г. бе сравняван с Дявола 😉

 

П.П. Мезето е: „Еленски бут“ от Петър Бончев, „Жили по горнооряховски“ от Лазар Любенов и „Вратна пържола по ацтекски“ от Станимир Радулов!