Почина Георги Витанов Богат

IN MEMORIAM

 

Почина Георги Витанов Богат

(1948 – 2017)

 

На 30 март 2017 г. в Чикаго почина българският писател Георги Витанов Богат, малко преди да навърши 69 години.

Той е роден на 5.05.1948 г. в Добринище, Благоевградско. Завършва средно специално училище по приложни изкуства в София, както и Националната художествена академия. Работи в областите промишлен дизайн, металопластика, пластика от дърво, проектиране на интериор и фасади. Негови пана са собственост на частни колекции в България и Западна Европа. Автор е на серии бижута в античен и старинен български стил.

Пише от ученическите си години. Негови поетични и прозаични произведения са преведени на английски, френски и немски език. Лауреат е на редица литературни конкурси. Георги Витанов Богат е един от основателите на Съюза на българските писатели в САЩ и по света и негов председател.

Дебютната му книга с разкази и новели „Козомания“ излиза през 1985 г. и печели наградите „Южна пролет“ и „Светлоструй“. Въпреки отличните отзиви и препоръки от известни литератори издателствата отказват да го печатат, отказват му публикации във вестници и списания (с изключение на сп. „Отечество“ с гл. ред. Николай Хайтов). От печат е свален и сборникът му с разкази и новели „Червена книга“.

В годините на т.нар Преход емигрира със семейството си в Чикаго, САЩ. В Америка продължава да твори, създава Съюзът на българските писатели в САЩ и по света (2010 г.), както и годишника на Съюза „Любослов“ (2012 г.), от който досега са излезли пет книги. Съюзът е основан в Чикаго и е регистриран по всички закони на щата Илинойс и Федералните закони на страната. Основната му цел е да популяризира българската литература в Америка и по света, да подкрепя и насърчава творците на българското слово навсякъде, където живеят българи (а днес българите по света са една четвърт от населението на България). В предговора си „Антиносталгин“ към бр. 2 на „Любослов“ (2013 г.) Г. Витанов Богат пише: „Но в едно съм сигурен. Написаното тук къде с повече, къде с по-малко майсторство и творчески потенциал, но с любов към българското слово, е плод на носталгията. Изкуството е рожба не на щастието и радостта, а на болката“.

Поклон пред светлата му памет!

 

Владимир Шумелов