Пиеса от Магда Борисова

Първа,втора и трета картина

(Победител в раздел „Драма” на националния конкурс „Петър Ковачев” Плевен 2012г.)

действащи лица:

Кристина – 35 годишна медицинска сестра

Майката на Кристина

Мая – 25 годишна проститутка

Николай – брат на Мая

Бащата на Мая

Елеонора – 21 годишна студентка

Иван – съпруг на Елеонора

Пепа – любовница на Иван

Мария – 54 годишна домашна помощничка

Георги – 22 годишен син на Мария

Ани – 40 годишна преводачка

Петър – съпруг на Ани

Сервитьорка

Първа картина

СРЕЩА

/Чакалнята на международното летище Фиумичино в Рим. Хора с куфари се разминават забързани. На сцената в ляво пейка за чакащи, на която стоят в две жени – Мая и Мария. В десния край на сцената има маса, на която седи Ани чете списание и пие капучино. На сцената излиза Кристина. Тя тегли куфар. Точно пред пейката куфарът се разтваря и част от багажа от него се разпилява по земята. Кристина се ядосва и ритва куфара./

Кристина: Мамка ти и шибан куфар.
Мария: Българка?! Колко е хубаво е да чуеш родна реч, па макар и псувня.
Кристина: Извинете! Аз по принцип съм културна… имам предвид, че не попържам като каруцар. Но днес… нещо… не ми върви. Днес нищо не ми върви! /Докато говори задъхано и насечено се опитва да натика обратно багажа си в куфара. Мария става от пейката и започва да и помага./ Сутринта бързах и развалих ципа на куфара, а ето че и скапаната катарама се счупи. После… изтървах директния си полет за България и ето ме на летището в Рим.
Мария: Не се ядосвай, мила.
Мая: Изпуснахте това. /Мая й подава нещо./
Мария: Ама Вие сте българка също!
Мая: Да.
Мария: Срамота! Киснем си тук двечките час и нещо на една пейка и да не разберем, че сме сънароднички!
Мая: Така излиза. Да Ви помогна с нещо?
Кристина: Благодаря.
Мария: Всичко ще оправим. Ето – тиксо! Винаги си нося една ролка в чантата. /Омотава куфара./ От всяко положение има изход и той е повече от един- така казваше майка ми.
Кристина: Нищо не е наред! Извинете ме! Благодаря Ви за помощта. /Сяда върху куфара си./ Получих имейл, че мама е зле. Удар. /Бърше сълзите си./ Заради полета, който изпуснах, може да не я сваря жива.
Мая: Моята майка почина точно преди година. Сега се прибирам за струването. Но твоята може и да не умре.
Мария: Разбира се, че няма да умре! Хайде, без сълзи! Нека изпием по кафенце.
Мая: На онази маса има места. Там при жената.
Кристина: Добре, имам още час до полета.
Мария: И аз ще летя в дванайсет.
Мая: Екскюз ми, мей уи сит?
Ани: Плииз! /Кимва и продължава да си чете списанието./
Мария: Тук дали е на самообслужване?
Ани: Не е.
Мария: Още една сънародничка! Днес е деня на съвпаденията.
Ани: Има такива дни. Тук поднасят чудесно кафе и сладкиши, но фрешовете ги разреждат с натурален сок.
Мая: Значи често пътувате?
Ани: Почти всеки месец. Аз съм преводач.
Мария: Приятно ми е – Мария.
Ани: Ани.
Мая: Мая.
Кристина: Кристина.
Сервитьоркат : Гууд морнинг! /Раздава менюта./
Мария: Кофи.
Мая: Кофи анд кейк, плииз!
Кристина: Кофи.
Мария: Мила, по-добре си вземи чай, защото и без това си изнервена.
Кристина: Вече съм по-добре.

/Сервитьорката излиза. Към масата се приближава Елеонора./

Елеонора: Добър ден! Чух, че говорите български.
Мария: Ела при нас, мила!
Елеонора: Добре, но първо трябва да мина през тоалетната. Наглеждайте ми сака, щото нали се сещате – тук се въртят всякакви.
Ани: Така е .
Елеонора: Вижте какво боди си взех от безмитния.
Мая: Секси!
Ани: Убиец!
Елеонора: Отивам да го облека в тоалетната. Ще изненадам моя Иван. Не сме се виждали от пет месеца и нали се сещате, че от вратата ще се награбим. /хихикане/ Щото нали човека е карал само на фантазии…
Мария: Мила, на мъж вяра да нямаш за тези неща. Моичкия, за пет години брак ми сложи рога с всяка фуста от квартала, а всеки ден бях до него.
Мая: Не всички мъже са такива.
Мари : На колко години си?
Мая: На двадесет и пет.
Мария: Нямаш голям опит с мъжете. Слушайте кака си Мария – хем старо, хем патило.
Мая: Не си извадила късмет. Майка и татко имаха много здраво семейство. Татко много уважаваше мама и се грижеше за нея. Не мисля, че някога дори е фантазирал за друга.
Мария: Не можеш да знаеш със сигурност какво мисли един мъж. По принцип мъжете мислят с долната си глава.
Мая: Татко много обичаше мама. Мисля, че няма да се ожени втори път.
Мария: Мъжете по-лесно се справят със скръбта от нас жените.
Мая: Ние бяхме, ние сме много сплотено семейство. Грижим се един за друг, а татко се грижеше за всички ни. Сега, след смъртта на мама, аз съм като майка за брат ми Ники.
Елеонора: Моя Иван не би погледнал и мис плеймейт гола да мине пред хола ни. Много ме обича, ама и аз се поддържам на ниво, нали се сещате. Чета много списания със разните там съвети за техники и пози. Разгонвам му фантазиите.
Мая: Това е полезно. Мъжете понякога изневеряват, не защото не обичат жените си, а защото искат нещо различно. Ако съпругите им го даваха не биха погледнали в страни.
Мария: Списанията пълнят главите на жените с глупости. Изкарват жената виновна, че мъжът й изневерява. Той кръшка, пък тя има вина. Я не готвила както трябва, не говорела както трябва, не я бивало в леглото…

/Влиза сервитьорката и сервира./

Мария: Грация!
Ани: Този кейк изглежда божествен! Плийз уан кейк фор ми туу.
Елеонора: Аз му давам всичко, от което има нужда. Сичко, нали се сещате. И нов парфюм си взех. Ето! Възбуждаща миризма, нали?
Мая: Ароматите са важни.

/Ани хуква към тоалетната, държейки се за устата, за да не повърне./

Елеонора: На госпожата какво й стана? Май е от моя парфюм? Да не е гаден? Иван ще го хареса ли?
Мария: Не се безпокой. Не е от парфюма. Тоест е от парфюма, но Иван със сигурност ще го хареса. Особено ако си облечена с това боди.
Елеонора: Да, верно бодито. Щях да го забравя! Сега отивам да го облека. Гледайте ми багажа.
/Елеонора излиза, а Ани се връща./

Мария: Кога очакваш?
Ани: Моля?
Мария: Кога ти е термина, мила?
Ани: На трети октомври. Вече личи ли ми?
Кристина: Не.
Мая: Изобщо!
Мария: Очевидно е! Прилошава й от миризми, несъзнателно си държи ръката пред корема, като видя тортата й се преяде и си поръча.
Кристина: Аз съм медицинска сестра, а не забелязах нищо.
Мария: Ние, по-възрастните жени усещаме какво се случва с младите. Шесто чувство развиваме.
Мая: Удивително!
Мария: Имаш ли други деца?
Ани: Това ще е първо.
Мария: Майчинството е най-великата мисия в живото на жената. То я променя завинаги. Вече не живееш за себе си, а за онова мило малко същество. Най-хубавото, което ми остана от съпруга ми е сина ми Георги. Много свястно и умно момче. В деня, когато се роди, животът ми придоби смисъл. Няма нищо което да се сравни с връзката между майка и дете. Само като го погледна и зная какво му е.
Кристина: Това най-много ме дразнеше в собствената ми майка. За нея бях отворена книга. А сега бих дала всичко, за да може да ме погледне и да каже: „Кристина, облечи се – измръзнала си!”
Мая: И на мен ми липсва мама. Аз никога няма повече да я видя, чуя, прегърна. Твоята може да се оправи.
Кристина: От три години не съм я виждала. През отпуските, вместо да се прибера в България като колежките, ходех на екскурзии по света. Ако нещо ъ стане няма да си го простя! /Тя събаря чашата си с кафе и всичко се олива./ Съжалявам! Много съжалявам.
Мария: Ето кърпичка. /Вади от чантата си малка бутилка и сипва течността в чашата на Кристин.а/ Казах ти да не пиеш кафе. Ето това ще ти помогне! Коняк! Пийни си- ще те отпусне.

/Елеонора се връща и сяда на масата до Ани./

Елеонора: Готово! /От парфюма на Елеонора на Ани отново й прилошава и тя пак хуква към тоалетните./ Да не е яла нещо развалено?
Мария: Бременна е!
Елеонора: И ние с Иван искаме деца, но първо трябва да си вземем жилище. Аз за това отидох на студентска бригада в Англия. Още две години и можем да се отдадем на правенето на деца. А до тогава само ще тренираме, нали се сещате. /хихикане/
Мария: А Иван защо не дойде с теб?
Елеонора: Защото не е студент. Той сега работи в една пицария. Догодина ще кандидатства във Великотърновския университет „Финанси”. Много го бива по сметките. И е чел много неща. Аз ще му помогна да се подготви за изпитите.
Мария: А моя Георги завършва стоматология догодина.
Мая: Моя брат Ники като беше малък беше все по болниците и казваше, че като порасне, ще стане доктор, за да лекува децата и майките да не плачат. Но сега иска да учи археология.
Кристина: В днешно време да си лекар в България не си струва. В Медицинска академия ги скъсват шест години от зубрене, носят отговорност, хабят нерви и здраве, а после една медицинска сестра в Тунис получава повече пари от шеф на отделение у нас.
Мария: То коя ли професия е добре заплатена сега в България?! Аз бях начална учителка. Обаче намаля раждаемостта и закриха моята бройка. Безработна, разведена, с дете в гимназията. Една позната ми помогна да дойда тук на работа. Първо гледах една стара дама – много културна и чиста жена. Обаче после ми се падна един капризен дядо. Нарочно се насираше.
Мая: Не бих могла да търпя мъргазата стари хора. Явно не ставам за някои работи.
Мария: Много си млада още. И аз бях много гнуслива, но заради детето си търпях. Още една година само ще поработя – Гошо да завърши и да си отвори кабинет и се прибирам.

/Ани се връща на масата./

Ани: Не знам как ще я карам тази бременност. Ако така продължава ще загубя тегло, вместо да кача.
Мария: Като влезеш в четвъртия месец гаденето ще престане. Аз бях също като теб.
Елеонора: Съпругът ти радва ли се за бебето?
Ани: Ние… ще се разведем.
Елеонора: Съжалявам, аз понеже видях, че носиш халка.
Ани: Навик.
Мария: Как не го е срам да изостави бременна жена!
Ани: Той не искаше деца. Аз направих своя избор.
Кристина: Децата са най-хубавото нещо в живота. С мъжа ми нямахме деца. Ако бях родила вероятно нямаше да се разведем, но не съжалявам. Ако бях останала с него – никога нямаше да мога да пътувам, да се развивам, да бъда свободна.
Ани: Бракът не означава робство. Неподходящият брак спира личното развитие.
Мария: То май няма идеални бракове.
Елеонора: Моя брак си е пирфектен. Да чукна на дърво!
Мария: Ще ми се моя Георги да си намери някое свястно и хубаво момиче и да ме направи скоро баба, че докато съм още млада и жизнена да мога да му помогна с отглеждането на децата.
Елеонора: Имаш ли го на снимка?
Мария: Да, разбира се. Винаги си я нося в портфейла до иконата на Света Богородица, за да го пази. Ето!
Кристина: Взел е твоите очи.
Мая: И в носа си приличате.
Елеонора: Готин е, обаче е много слаб. Не е мой тип. Аз си падам по мускулести, че като ме прегърнат със силните си ръце – да се чувствам защитена. Моя Иван е много як. Ама, лельо Марче, ти да не ми се обидиш за туй дето го казах, че е много слаб?
Мария: Що да ти се обидя. Последната година Георги отслабна много. Той и преди беше слаб, ама сега се тревожа. Все му викам да се храни редовно, но от учене не му остава време. Ще вземе да развие някоя язва… Като се прибера ще го заведа при една позната лекарка да му пусни пълни изследвания.
Кристина: Хората трябва редовно да си правят профилактични прегледи.
Мария: И аз това казвам!
Мая: Време е да вървим.

/Стават и всяка си взема багажа. Мария издърпва куфара от ръцете на Ани./

Мария: Ти, миличка, остави този куфар на мен!
Ани: Няма нужда – аз мога и сама да го влача!
Мария: Ти може и да можеш, но трябва сега да мислиш за бебето. Никакво тежко. Никакво напрежение. Никакъв алкохол. И никакъв секс след петия месец!
Ани: За последното няма никаква опасност.
Мария: Не е хубаво сама да отглеждаш дете. Никак не е хубаво – нито за детето, нито за теб. Но милиони жени са се справяли преди нас, ще го правят и за напред, тъй че и ти ще успееш.
Ани: Предполагам. Но не знам дали ще успея да хвана този полет…
/Ани се хваща за устата и отново хуква към тоалетната./
Мария: Ще те чакаме с куфарите пред гишето за чекиране!
/Кристина Мария, Мая и Елеонора излизат, влачейки и мъкнейки куфари, сакове и чанти./
ЗАВЕСА
Втора картина

КРИСТИНА

/Дневна стая. Майката е седнала в кресло и чете списание. Влиза Кристина с огромния си куфар. Когато вижда майка си се стрясва и изтърва куфара. /

Кристина: Мамо!
Майката: Кристина!
Кристина: Мамо, ти си станала?
Майката: Нали знаеш, че ставам рано. Ела да целунеш майка си! Какво стоиш като истукана?
Кристина: Аз, понеже… много се радвам да те видя… жива и здрава. /Прегръща я./ Боже, благодаря ти!
Майката: И аз радвам, миличка, нямаш представа колко много. Я да те огледам! Облечена си ужасно безвкусно. Забрави ли, че съм те учила винаги да съчетаваш цветовете и да ходиш с вкус?
Кристина: Бързах да се прибера и облякох първите парцали, които ми попаднаха.
Майката: Винаги означава винаги! Африка те е състарила – кожата ти е изсушена и са се появили бръчици тук и тук. Не е непоправимо все още, разбира се. Ръцете ти са започнали да увисват. Също като на баба ти. Как успя да вземеш най-лошото от нея?! Дано да се пържи в ада, дъртата вещица!
Кристина: „Ангелски криле” – така ги наричаше баба.
Майката: Но тя не беше ангел.
Кристина: Мамо!
Майката: Какво ?! Добре! Спирам да говоря за свекървещицата си. Всъщност това няма значение, днес е прекрасен ден – ти се прибра вкъщи. Имаме толкова много неща да си говорим!
Кристина: Кога те изписаха от болницата?
Майката: Не са ме изписвали от никъде.
Кристина: Да не си избягала?! Знаеш ли колко е опасно?! Трябва да те върна…
Майката: Не съм била в никаква болница. Последния път, когато бях в болница, беше преди тридесет и пет години за да те родя.
Кристина: Аз, мислех, че ти… Не разбирам нищо! Получих имейл, че ти си в интензивното с масивен двустранен удар и береш душа. Значи някой си е направил шега с мен.
Майката: Аз ти пратих този имейл.
Кристина: Ти?!
Майката: Да аз.
Кристина: Ти си го пратила ? Как можа?
Майката: Лесно – седнах на лаптопа и ти го сенднах. Да не мислиш, че като съм на седемдесет не мога да ползвам техника?
Кристина: Защо го направи?
Майката: За да се прибереш вкъщи.
Кристина: Нямаш право да ми въртиш номера! Изплаках си очите по теб последните три дена. Нямаш представа какво преживях!
Майката: А ти как можа три години и два месеца да не си дойдеш да ме видиш? А за погребението ми търчиш.
Кристина: Това ли било – почувствала си се самотна. Нали се чувахме по телефона през ден?!
Майката : Не е същото! А и там започна война.
Кристина: Война има в Либия. В Тунис имаше само няколко протеста в столицата. Нямаше никаква опасност за мен.
Майката: Майките винаги знаят най-добре кога децата им са в опасност! Като диви животни сме.
Кристина: Аз не съм вече дете.
Майката: Винаги ще си моето дете.
Кристина: Връщам се още утре. Ще се обадя да си резервирам билет.
Майката: Не, няма!
Кристина: Напротив! Само гледай! Домъкна ме тук с измама, но не можеш да ме задържиш против волята ми! Вече не съм на десет или дори на двайсет. Аз съм голяма жена.
Майката: Определено си станала още по-голяма през последните години. Кой знае с какви боклуци си се хранила там.
Кристина: Край! Чашата преля! Искаш ли да знаеш защо не ми оставаше време да си дойда?
Майката: Защото си същата като баща си – работохоличка.
Кристина: Защото също като баща ми не мога да те понасям. Мрънкаща, вечно болна и недоволна манипулаторка. Твоите нестихващи критики и забележки ме задушаваха. Ето и днес го доказа – още не съм влязла и ти ме почна – била съм безвкусно облечена, имала съм бръчки, провиснати ръце и какво ли още…
Майката: Само аз ще ти кажа истината, другите просто ще ти се присмиват зад гърба.
Кристина: Това не е „просто” казване на истината, това са нападки! Стига! Тази нощ ще спя на хотел!
Майката: Е, щом искаш- върви. Сама го каза – аз не мога да те спра. Кирил ще съжалява, че те е изпуснал.
Кристина: /Спира и се обръща./ Кой Кирил?
Майката: Не помня как му беше фамилията. Онзи от твоя, клас. Май че излизахте няколко пъти.
Кристина: Киро е тук?!
Майката: Да. Не.
Кристина: Да или не?
Майката: Да – върна се окончателно в България преди три месеца. Но сега не е в града. Има своя фирма тук, много успешна и често пътува.
Кристина: Ти къде го видя?
Майката: Дойде у дома да пита за теб. Беше седнал ей тук. Аз го черпих ликьор от зелени орехчета. Много приятен мъж. Знаеш ли, че се развел?
Кристина: Преди двайсет години не мислеше така за него. Ти ме накара да скъсам с него.
Майката: Преди двайсет години не беше нито мъж, нито приятен.
Кристина: Нито богат.
Майката: Кристина, това няма значение! Минаха седем години от развода ти с Павел и ще е хубаво пак да започнеш да се срещаш с мъже. Не искам да останеш сама. Вече не си първа младост. Това е последния влак за теб да имаш свое дете.
Кристина: И ти от къде знаеш, че си нямам някой специален мъж в Тунис, с който да работим по въпроса с потомството?
Майката: Ако водеше полов живот нямаше да си толкова нервна. От друга страна е добре, че не си си развявала байрака, бикините или друго из Африка. Само си представи да беше родила от местен – кошмар! Как тогова щях да показвам на приятели и роднини снимките на които ти дундуркаш опулено черно внуче от някой мазен арабин! А ти щеше да загубиш приятелите си.
Кристина: Мамо! Ти, ти си ужасен човек! Всъщност ти не си човек.
Майката: Не съм човек – аз съм майка. Майките усещат. Ще го разбереш един ден. Кирил каза, че те със жена му са искали деца, но тя не е можела да има.
Кристина: Вие с него май хубавичко сте си поприказвали?
Майката: Той идва няколко пъти всъщност.
Кристина: И защо не ми спомена по телефона, че е тук?
Майката: Стара съм вече – забравям разни неща. Нищо непоправимо не е станало – той е тук, ти си тук, ако искаш ще се видите, ако не искаш – няма. Мен ако питаш обаче…
Кристина: Не те питам! Ти мен кога си ме питала за нещо?
Майката: Винаги!
Кристина: Никога не си ме питала – ти сама решаваше кое е важно за мен, какво искам да нося, къде искам да уча, какво да мисля дори!
Майката: Добре – ето сега те питам: през годините мислеше ли за Кирил? Случвало ли ти се е да сънуваш как правиш див секс с него, докато спеше до онзи мухъл мъжа ти?
Кристина: Мамо!… Никога не си ми задавала такива неудобни въпроси.
Майката: А е трябвало. И аз съм жена. Трябваше да бъдем приятелки.
Кристина: Права си.
Майката: И сега не е късно да станем приятелки – ще пием джин и ще си говорим за мъже. Някъде тук имам скътана половин бутилка…
Кристина: Права си за еротичните сънища.
Майката: Знаех си, че не можа да го преодолееш. Не знам какво толкова виждаше в него. Имала си и други гаджета преди и след него, но този Кирил не можа да си го избиеш от главата.
Кристина: Той ми беше сродната душа.
Майката: Това за сродните души са романтични глупости. Хубавото е, че и Кирил вярва в тези измислици. Като беше тук каза същото.
Кристина: Какво каза? /Присяда на стол./
Майката: Той каза „Крис ми беше сродната душа!”. А аз му викам: „Няма да говориш за моето момиче в минало време! Тя не е покойница! Жива и здрава е и пак ще се срещнете, ако е дал Господ!”.
Кристина: Той каза ли кога ще е в града?
Майката: В края на седмицата.
Кристина: Остави ли ти някакви координати?
Майката: Даде ми визитка. Тук някъде е. Ще я потърся, а ти си събуй обувките, че ще направиш с токчетата си дупки по персийския килим. Миналата седмица го прах.

Кристина: Добре мамо. /Събува си обувките./
Майката: Ще имаме време да се погрижим за теб.
Кристина: Да се погрижим?
Майката: Ще ти взема час за фризьор и маникюрист. Косата ти изглежда като умрели водо… имаш нужда от нова прическа и боядисване. Трябва да изглеждаш ослепително при първата ви среща. Ще звънна на моята фризьорка още сега!

/Майката излиза от стаята./

Майката: /провиква се от другата стая/ Върви да се преоблечеш – дрехите ти смърдят на стар автобус. Най-добре си вземи вана. Има топла вода. Изпикай се преди да влезеш във ваната! И не си хвърляй дрехите където ти падне.

/Кристина понечва да каже нещо, после се отказва, въздъхва и кротко излиза./

/ЗАВЕСА/

Трета картина

МАЯ

/Николай се занимава нещо на лаптопа си в кухнята. Позвънява се на вратата и Николай отваря вратата. Влиза Ани, облечена в делови сив костюм, без грим и бижута /

Николай: А, сестра ми, ти днес ли пристигаше?! Леле, колко съм отнесен! Щях да идвам да те взема от гарата. Сори.
Мая: Ники! /Нацелува го по челото майчински и силно го притиска в обятията си./ Няма нищо – взех такси. Изглеждаш страхотно! /Пак посяга да го целуне но той си отдръпва./
Николай: Влизай, влизай! Дай да ти помогна с тези куфари!
Мая: Не остави ги – много са тежки за теб! Аз ще се справя сама. Къде е тати?
Николай: В офиса си.
Мая: Значи най-после е започнал работа! Това е супер!
Николай: Нищо не е супер и не е започнал никаква работа. Неговият офис е кварталната кръчма. След смъртта на мама е вечно пиян. Той и преди знаеш си пийваше, но последната година не изтрезнява.
Мая: Защо нищо не си ми казвал? Аз чувствах, че е нещастен и притеснен, но не предполагах, че нещата са толкова зле.
Николай: И какво можеше да направиш от Холандия? Не исках да те притеснявам и с това. Направи достатъчно… за всички ни.
Мая: Ще помислим по-късно за това.
Николай: С мислене нищо не става.
Мая: Донесла съм ти подаръци. Ето това е за теб. И това.
Николай: Нямаше нужда. /Разопакова подаръка си./ Ооо, това е супер яко! Сестра ми, мерсаж!
Мая: Това е лула от морска пяна и ароматен холандски тютюн за тати.
Николай: Той повече би се зарадвал на малко марихуана и вълшебни гъби.
Мая: А тези луковици на лалета са за мама, за гроба и.
Николай: Това тежи повече от кило, а ти ги помъкна чак от там?! Можеше и от тук да ги купиш – на нея и е все едно какви треволяци има на гроба й.
Мая: Но на мен не ми е все едно.
Николай: О кей – ти си знаеш!
Мая: Тази година записа ли се в университета?
Николай: Оставих за догодина. Нали точно по време на приемните изпити трябваше да отида на онзи лечебен курс./Звънва му GSМ-а./ Сестра ми, аз трябва да излизам.
Мая: Но аз мислех, че ще вечеряме заедно… Добре, щом трябва излез. Като се върнеш ще си говорим – имаме много време.
Николай: Таковата, ще ми дадеш ли някви джобни, щото съм на червено.
Мая: Как така си на червено – нали миналата седмица ви пратих триста евро?
Николай: Ами-и, с една част си купих лекарства, а и заеми имахме. Пък старият изпи с кварталните пияндета каквото остана.
Мая: Добре. Ето вземи. Още не съм обменила парите и имам само евро.
Николай: Благодарско! Това ще свърши работа. И ако старият ти иска пари не му давай! Ще ги профука за пиячка и пак за храна и сметки няма да имаме.
Мая: О кей! Трябва някой път да излезем двамата – като едно време.
Николай: Ами-и, не знам… Вече съм голям кака да ме извежда.
Мая: Прав си. Няма проблем, беше тъпо хрумване. Приятно изкарване и умната!
Николай: Аз предпочитам русата. Чао!
/Николай излиза. Мая започва да вади дрехи от куфара си. Влиза бащата с полющваща се походка./

Бащата: Оооо, имаме си посещение! Блудната дъщеря се завърна! Добре, много дообре ! А къде е онзи развейпрах – брат ти?
Мая: Излезе.
Бащата: Не е тръгнал на добре, никак не е тръгнал на добре! Това момче ще свърши зле. Какво е това – всяка вечер излиза? Мери улиците. Какво е това хамаво семе? /Залита и пада./
Мая: Тати! /ТКръгва към него и се опитва да му помогне да стане./
Бащата: Не! Няма да ме пипаш. Не ме докосвай с мръсните си ръце. Тези ръце… тези ръце са лоши. Докосвали са какво ли не, на кого ли не.
Мая: Татко, пиян си и говориш глупости.
Бащата: Не съм пиян! Аз може само малко да съм почерпен. Но не мисли, че съм глупак – знам как си изкарваш парите в Холандия. Всички знаят. Кого мислиш, че заблуждаваш с тези грозни, сиви дрехи?! Целият ни град знае.
Мая: Какво знае?
Бащата: Че си била на улицата с червените фенери. При това една от най-добрите!
Мая: А Ники? Той чувал ли е за това?
Бащата: Не знам какво е чувал Ники. Той се интересува главно и единствено от себе си. Може да е чул нещо – все пак в целия град се шушука.
Мая: Слухове!
Бащата: Слуховете са всичко в малкия град! Всичко! А тук, тук се говори, че си курва, която се продава за пари на дъртаците с мазни физиономии и меки…
Мая: Престани!
Бащата: Няма да престана! Ти си проститутка, пачавра, гейша, блудница.
Мая: Тихо – ще те чуят съседите!
Бащата: Няма тихо! Нека ме чуят всички! /Отваря прозореца и вика на вън./ Дъщеря ми, курвата, се прибра. Хип, хип ура!
Мая: Защо се държиш така с мен? Толкова ли ме презираш?
Бащата: Не те презирам. Мразя те, защото заради теб майка ти умря. От срам и притеснения хвана я хвана рака. А аз като вървя из града хората си приказват зад гъба ми: „На онзи дъщеря му е Холандия и работи на улицата с червените фенери”. Знаеш колко се гордеех с името си, а ти ме опозори.
Мая: О, съжалявам, че съм ти причинила тези неудобства! Но не прехвърляй вината за смъртта на мама върху мен! Да, тя се поболя от притеснения, но заради болестта на Ники. За това и аз заминах – да изкарам пари, за да му направим животоспасяващата операция. И защото не издържах да я гледам как се съсипва от отчаяние и тревоги по него. А ти къде беше тогава?
Бащата: Тук. И аз се съсипвах. Страдах, както само един баща може да страда. Безпомощен, омаломощен от отчаяние и бедност.
Мая: Само сумтеше и се мотаеше безполезно. Беше сърдит на целия свят и си го изкарваше на нас. И на майка. Ти също й съкрати живота.
Бащата: Бях останал без работа и никъде не можех да си намеря. Мамка му!А съм завършил с отличие Софийския университет! И ІІ клас квалификация защитих!
Мая: Защо ти не замина да работиш в чужбина?
Бащата: Не знаех езици, нищо не можех да правя и нямах вагина като теб.
Мая: Защото си страхливец . Когато казах, че заминавам не опитахте да ме спрете. Дори не попитахте какво ще работя. Аз щях да спася любимия Ви син и само това имаше значение. Винаги сте го обичали повече от мене. Но това не е било проблем за мен, тъй като и аз го обичам повече от всеки друг.
Бащата: Да не казваш, че аз не съм го обичал? Сега и светица ще се изкараш. Курвата – мъченица. С мръсни пари спасява хора.
Мая: Не Ви тревожеше как съм изкарала парите за операцията в чужбина.
Бащата: Защо това?! Защо просто не отиде на студентска бригада като другите?! Защо?! Ще те кажа защо – защото така си искала! Това ти харесваше, доставяше ти наслада, нали? Признай си! Признай!
Мая: Щом казваш! Знаеш ли кое ми доставяше най-голяма наслада в работата – това, че срещах мъже, които проявяваха истинска грижа към мен. Грижа, на която родния ми баща беше неспособен. И сега, виждам си се напил с парите, изкарани от мен. Услади ли ти се?
Бащата: А какво ми остана – жена ми я няма, работа нямам, целия град си шушука, че дъщеря ми е курва, нищо нямам… Нищичко. Как можа така ни посрамиш?
Мая: Ти сам се посрамваш достатъчно, жалък алкохолик.
Бащата: Ти на мене не ми дръж такъв тон, уличница такава!

/Шамаросва я. Мая пада на земята и притихва./

Бащата: Хайде ставай! Не се преструвай. При мен тези евтини кабаретни номера няма да минат… Мая! Дъще! Събуди се! Аз не исках да те удрям. Тати е дърт глупак. И страхливец. Ти си права. Права си за всичко. Не те мразя. Аз те обичам… Не умирай. Моля те. Аз ще спра да пия. Да ще спра да пия! Обещавам. Аз и майка ти те пожертвахме, за да спасим живота на брат ти. Не трябваше да те пускам да тръгваш. Аз трябваше да замина, но нито тук нито в чужбина един безработен учител по литература можеше да си намери работа… Може бе трябваше да си продам бъбрека?! Да, това щеше да е по-добре! Мая, миличката ми тя, на тати храбрия войник, отвори очи! Кажи нещо! Каквото и да е – обиждай ме, заплюй ме, наругай ме- аз си заслужавам.

/Влиза Николай./

Николай: Какво става? Какво й направи?
Бащата: Убих я.
Николай: Не си! Жива е – май диша!
Бащата: Убих душата й преди много години.
Николай: Дрънкаш глупости. Да извикаме бърза помощ. Телефонът е изключен. Не си го платил, нали? Пиянде! Отивам у съседите да се обадя, а ти не докосвай сестра ми!
Бащата: Изведнъж се сети, че имаш сестра. Какво шубе те е кокошката, дето снася златни яйца, да не умре ли?
Николай: Майната ти!

/Николай излиза тичайки./

Бащата: Всички сме мъртви. Отдавна… Родителите не трябва да избират между децата си. Направихме грешен избор. Мислехме , че може да имаме и двете. Загубихме те, а брат ти се превърна в разглезен манипулатор и хипохондрик. И двете си деца погубихме. Не сме ние виновни. Не сме…. Държавата е виновна. Мразя държавата! И тя е мъртва като нас.

/ЗАВЕСА/