Пиеса от Магдалена Борисова
(Продължение)
Четвърта картина

ЕЛЕОНОРА

/Сцената е разделена на две стаи свързани с врата. Първата, по-малката от двете стаи е антрето. Отзад има закачалка с чадъри и дрехи по нея. Втората стая е спалня с огромно легло в средата. На спалнята Иван и любовницата му Пепа се забавляват. Телефонът на Иван звънва. Той го вдига, а Пепа се скрива под чаршафа./

Елеонора: Здравей, коте! /с прелъстителен глас/ Къде си сега?
Иван: Здравей! В къщи. Тъкмо си мислех за теб. То-о-олкова се радвам да те чуя!
Елеонора: Колко!
Иван: М-м-много.
Елеонора: Колко много?
Иван: Ужасно много.
Елеонора: Липсвам ли ти?
Иван: Да! Да!

/Елеонора отключва външната врата и влиза в антрето. Оставя си куфара. Съблича се по боди и чорапи. Отваря врата на спалнята и триумфално извиква./

Елеонора: Изненада!
Иван: Ели?!

/Пепа излиза изпод чаршафа и се оказва, че двете с Елеонора са облечени с едни и същи бодита./

Елеонора: Коя е тази пачавра с грозното курвенско бельо?
Пепа: Ти пък коя си? Иване, нали ти казах, че не участвам в тройки?!
Елеонора: Аз съм съпругата му!
Пепа: /Шамаросва Иван./ Друг път да заключваш врата, кретен! /Хваща си дрехите и излиза с цялото великолепие невъзмутимост на света./
Иван: Ели… Не е това, което си мислиш!
Елеонора: Искаш да кажеш, че това не беше секс?
Иван: Точно така! Това е само секс!
Елеонора: Само секс ли? И мислиш, че това те оправдава?
Иван: Не. Съжалявам.
Елеонора: Не-е-е, аз съжалявам. Отидох на майната си, за да печеля пари, а ти плющиш тук няква пачавра. Ти, лицемерен идиот…
Иван: Тя не значи нищо за мен.
Елеонора: Явно и брака ни не значи нищо за теб. Искам развод!
Иван: Не!
Елеонора: Да!
Иван: Аз не искам! И знам, че и ти не искаш!
Елеонора: Защо?
Иван: Ти си най-важният човек за мен.
Елеонора: И на онази ли така говореше преди да я вкараш в леглото НИ?
Иван: На никой друг не съм го казвал и няма да го кажа! Никога! Тя е просто едно тяло за забавление.
Елеонора: Забавляваш се значи? Аз работя, а ти се забавляваш.
Иван: Аз съм мъж и имам някои нужди.
Елеонора: Ти нали се сещаш, че и аз имам някои нужди?!
Иван: И мисълта за това ме побъркваше. Представях си как може да си с някой друг.
Елеонора: Абе, ти да не мислиш, че студентската бригада е екскурзия? Работехме по дванайсет часа на ден във фермата. Нали се сещаш, че вечер бяхме толкова каталясали, че за разни сексове не можеше да става дума. А и да беше различно, пак не бих ти изневерила.
Иван: Това не беше изневяра.
Елеонора: О-о-о! И какво беше?
Иван: Ами… услуга. Нищо лично.
Елеонора: Услуга?! И колко пъти още си получавал подобни услуги от тази тъй услужлива особа.
Иван: Ами-и, още два-три пъти.
Елеонора: Уточни се – два или три!
Иван: Не помня.
Елеонора: Как не помниш?!
Иван: Ами-и, ей тъй на – не помня и това е!
Елеонора: Ти съвсем си кретенясал. Да не си се заразил със склероза от дядо си, че не помниш подробности от нещо толкова важно като например колко пъти си бил с някоя?
Иван: Не помня подробности, защото не е било нищо важно. Но-о-о… винаги съм мислел за теб.
Елеонора: Е това е! Просто нямам думи. Това е извратено!
Иван: Не е извратено! Аз просто съм лудо влюбен в съпругата си.
Елеонора: Остави ме!
Иван: Не ме отблъсквай! Не съм те прегръщал от месеци и мислех, че още седмица няма да те видя.
Елеонора: Как не те беше срам да говориш с мен по телефона докато онази те…
Иван: Нали ти обясних, защото си мислех за теб. Чувах те, представях си те. Чувствах как се сливам с гласа ти. Сякаш ти беше в главата ми, а аз в твоята. Това е… това е тантрично сливане.
Елеонора: Наистина ли?
Иван: Разбира се! Не си ли го усещала?
Елеонора: Звучи откачено, нали се сещаш.
Иван: Откачих без теб. Никога повече няма да те пусна далеч от мен.

/Прегръща я./
Елеонора: Никога вече!
Иван: Никога!
Елеонора: Никога.
Иван: Никога.

/Целуват се. Иван я отвежда и тръшва на леглото. Иван намира сред чаршафите сутиен и го хвърля надалече. Пресяга се и угася лампите – осветлението на сцената угасва./
ЗАВЕСА
Пета картина

АНИ

/ Кухня- в средата маса с три стола, до нея хладилник и шкаф. Влизат Ани и мъжът и. Петър носи куфара и чантата. Ани си налива вода и се тръшва на един от столовете/

Ани: Най-вкусната вода е у дома!
Петър: Обикновена чешмяна вода. Трябваше да взема минерална. И без това стомахът ти не е добре. От летището до тук повърна два пъти! Два пъти! Сигурно нещо развалено са ви сервирали в самолета, но може и да си пипнала нещо…
Ани: Добре съм!
Петър: Трябваше да минем през клиниката.
Ани: Казах- аз съм добре!
Петър: Добре! Защо не си полегнеш- изглеждаш ужасно, имам предвид ужасно изморена, но иначе си все така прекрасна. Дори си се разхубавила. Има нещо различно в тебе. Нова прическа ли имаш? Хайде ще занеса куфара в спалнята…
Ани: Остави го тук! Умирам от глад, а трябва да поговорим. Какво имаш за ядене?
Петър: Не разбирам как може ти се яде след като повръща?!
Ани: Елементарно- точно за това съм гладна- стомахът ми е празен.
/Ани натрупва много храна на масата и лакомо започва да се тъпче/

Петър: И ще изядеш всичко това?!
Ани: Ъхъ. Налей ми вода.
Петър: Ето. Още нещо?
Ани: Да- развод.
Петър: Ей сега ще ти донеса…. Чакай! Какво каза?
Ани: Развод.
Петър: Що за шега е това?
Ани: Сериозна съм. Ще подам молба за развод, по моя вина.
Петър: Ти подиграваш ли ми се?! Иронизираш ли ме? За нещо аз съм виновен. Каквото и да са ти казали – лъжат! Сега се сещам- миналата седмица твоята приятелка, онази Петя с очилата, ме засече в един ресторант докато обядвах с една колежка. За това ли е?! Няма нищо между нас! Абсолютно нищо. Заклевам се.
Ани: Никой нищо не ми е казвал. Просто аз искам развод.
Петър: Не. Не разбирам. И ти толкова хладнокръвно го казваш докато си мажеш филия със сладко и я ръсиш с сирене, сякаш си поръчваш кафе. Аз толкова те чаках! Минах цялата къща с прахосмукачката. Виж и праха дори съм обрал. А сега ти се държиш отвратително. Снощи като говорихме по Скайп всичко беше наред. Да не си неразположена?
Ани: Не съм!
Петър: Не мога да те позная.
Ани: Виж, не искам сцени! Искам бърз и цивилизован развод. И вярвам, че ние сме достатъчно възрастни и ще се справим. Нямам абсолютни никакви материални претенции към теб. Ще задържиш и къщата, заедно с цялата мебелировка, колата и онзи парцел. Аз ще отида да живея в стария си апартамент.
Петър: Ти сериозно искаш развод?!
Ани: Да. Налага се.
Петър: Как така се налага? Друг ли има?
Ани: Не!
Петър: От мен ли нещо не си доволна? За нищо не съм те спрял, нищо не съм ти отказвал. Приех решението ти да работиш в Брюксел, въпреки, че печелих достатъчно пари и за двамата. Пуснах те в Египет на екскурзия и после в Турция на почивка сама, нали? Аз никога не съм ти правил проблем за служебните вечери когато излизаше с разни издатели, автори и разни чужди мъже. Не съм проявявал егоизъм или ревност.
Ани: А може би трябваше да покажеш поне веднъж! Да усетя емоция. Да разбера, че съм важна за теб.
Петър: Разбира се че си важна. Ти си най-важния човек за мен.
Ани: След работата ти. Както беше писал Ботев „ Мила ми Венетке, знай, че след отечеството най-много обичам тебе. ” Аз не съм Венетка!
Петър: В случая Венетка съм аз. Ти замина за чужбина и ме остави тук сам.
Ани: Ти отдавна ме беше оставил сама.
Петър: Не е вярно. всяка божа вечер се прибирах при теб. Аз винаги бях си бях вечер в къщи.
Ани: Емоционално и интелектуално ме беше оставил сама. Ти не искаше нищо да правим заедно. Прибираше се , хапваше и отваряше лаптопа за да продължиш да правиш своите сметки и изчисления. Ти си носеше целия офис в къщи.
Петър: А ти си имаше своите преводи и филми. Бяхме тук заедно- това е важно.
Ани: Само това не е достатъчно. Когато те заговарях имах чувството, че ти е досадно , че те отвличам от работата ти.
Петър: Неприятно ми е когато някой ме прекъсва, но ти не си ми досаждала. Приятно ми беше да си около мен докато работя. Трябва да го знаеш.
Ани: Как да го знам- ти не говореше с мен.
Петър: Не е минавало и ден откакто сме женени да не ти кажа „Обичам те”.
Ани: Да. Казвахме си го постоянно. Казвахме си го вместо „Здрасти” и вместо „Чао”, но не беше достатъчно. Не разбираш ли само две думи, дори и най-желаните и нежни думи, не могат да заместят разговорите. Това не е достатъчно за една жена. Ние се бяхме отчуждили. Беше ми много самотно. Може би и заради това кандидатствах за работата в Брюксел. Днес докато пътувах насам осъзнах, че последните месеци с теб проведохме по Скайп много повече разговори отколкото за всичките четири години през които бяхме женени.
Петър: Да открих, че ми е много приятно да си говоря с теб. Вече ще си говорим много.
Ани: Вече е късно!
Петър: Не ме ли обичаш вече?
Ани: Обичам те и много те уважавам.
Петър: Тогава какво се е променило?
Ани: Аз. Нещо в мен.
Петър: Стига глупости. Не разбирам какво става! Защо? Защо?

/ Хваща Ани и я разтърсва/

Ани: Пусни ме – така боли!
Петър: Искаш да усетиш емоция- ето ти емоция!
Ани: Чакам дете.

/Петър я пуска и се отдръпва от нея/

Петър: Ти си ….бременна.
Ани: Да- от три месеца.
Петър: Това значи… ти не беше тук. Значи все пак има друг мъж?!
Ани: Няма. Беше просто за една нощ. Той дори не знае и никога няма да узнае.
Петър: Тогава защо? Защо съсипваш брака ни заради една незначителна нощ?
Ани: Когато разбрах, че съм бременна си записах час в една клиника за аборти. Отидох на другия ден, но не можах да събера сили и да вляза. Разбрах, че това е последният ми шанс да стана майка. Може би детето ще запълни празнотата която напоследък усещах в живота си.
Петър: И само поради тази причина искаш развод?
Ани: Ти няма да приемеш това дете.
Петър: Цял живот някой друг решава вместо мен какво, кога и как искам или не искам. Майка ми знаеше кога съм гладен или жаден, първата ми жена знаеше какво искам или не искам, управляващите решават вместо народа и в частност вместо мен, а сега и ти си решила, че аз няма да приема детето и ще поискам развод. И не само това- ти вече си решила какво ще взема след проклетия развод – къщата, парцела.. Решила си. Без мен, вместо мен. Кой ти дава право да решаваш вместо мен? Аз не съм ли човек? Нямам ли право на мнение и свободна воля?
Ани: Така е редно.
Петър: Аз пълнолетен ли съм?
Ани: Да.
Петър: Значи имам право аз сам да реша кое е редно и кое не. Редно! А не ти ли хрумна, че да кръшкаш не е редно?
Ани: Беше грешка, но не съжалявам за последствията.
Петър: И за развода ли няма да съжаляваш?
Ани: За него ще съжалявам. Ще съжалявам, че губя теб. И съжалявам, че те нараних.
Петър: Спести си съжалението. И да ти е честито!
Ани: Пепи… / тръгва да каже нещо, но се отказва/ Ще се видим утре.
Петър: Къде отиваш?
Ани: В моето апартаментче.
Петър: Бягаш.
Ани: Казахме си всичко.
Петър: Не сме. Обичам те!
Ани: И аз теб!
Петър: Не си тръгвай от мен!
Ани: Добре, но ще спя в хола.
Петър: Имам пред вид не се развеждай с мен! Не е нужно.
Ани: Но…
Петър: Обичам те безумно и не мога да живея без теб. Мисля, че ще обичам и детето. Нашето дете.
Ани: Нашето?
Петър: Хайде, колко съпрузи отглеждат чужди деца без и да подозират? И колко други се радват и обичат осиновени или родени след разни инвитро процедури? Какво толкова, че си забременяла по старомодния начин?!
Ани: Сигурен ли си?
Петър: Сигурен съм , че не мога да те пусна да си тръгнеш – това ще е най-голямата грешка в живота и на двамата. Сигурен съм, че няма да позволя сама да отглеждаш детето, глупачето ми.
Ани: Но ти си ми казвал, че не искаш деца.
Петър: И ти си ми казвала същото. Тогава не исках. Хората сме склони да приемем много неща, които по принцип не искаме, когато са вече факт. Сега можем да бъдем истинско семейство. Може ле да го докосна?
Ани: Разбира се, но още нищо няма да усетиш. Ще прорита след месец.
Петър: Но той ще ме усети. Някъде бях чел, че бебетата чуват и запомнят гласа на мама и татко. Чуваш ли малкия? Тати е тук!
Ани: Може да е малката.
Петър: Мисля, че ще е момче.
Ани: Ами ако е момиче?
Петър: Пак ще го обичам и много ще го разглезя.
Ани: Толкова те обичам!

/прегръщат се и се целуват/

Петър: Аз повече! Ти беше готова да се откажеш от мен.
Ани: Не исках да се откажа от теб. Никого не съм обичала като теб.
Петър: Знам, знам. Просто си много почтена и пряма и горда и красива и умна. И заради това толкова те обичам. Но повече никога не вземай важни решения без мен! Ние сме семейство и заедно ще решаваме.
Ани: Заедно ще решаваме. Хайде ела!
Петър: Къде?
Ани: В спалнята за семейни занимания. Разбира се ако искаш…
Петър: Ами сина ни? Безопасно ли е за него?
Ани: Все още може- нека се възползваме!
Петър: Да.

/ излизат хванати за ръце/

Завеса

Шеста картина

МАРИЯ

/ Мария си отключва сама и влиза в подредена боксониера.. В единия ъгъл легло с нощно шкафче до него, а в другия ъгъл на сцената маса и полица със тенджери и чинии/

Мария: Гого, познай кой е? /приказва си сама/ Няма го. Сигурно е още на лекции. Стоматологията е трудна и тежка специалност. Много ги товарят горкичките, но нищо струва си труда! Един път само да завърши. Доктор Георги Коцев. Пред кабинета му ще има тълпи от красиви жени. Ще идват заради красивия млад зъболекар. Знам си нали и аз бях млада някога…. /взема една тенджера и започва да приготвя нещо/ Ще му сготвя любимата манджа, че с тази сухоежбина може да си повреди стомаха. А в този живот е много важно да си здрав за да успееш. / излиза от сцената с тенджерата /Докато къкри ще поразтребя малко. Не че има какво. /бърше с парцал/ Трябва да призная, че е много чист и подреден. Късметлийка ще е жената, която ще се омъжи за него. Гошо не пие, не пуши, не ходи по жени, чисти и държи подредено. И най-важното ще бъде с престижна и доходна професия. Всеки човек има тридесет и два зъба- винаги ще се търсят зъболекари. / Мария намира Гей порно списание до леглото/ Аааа! Какво за Бога прави това списание тук?! Отврат! Боже, Божичко!

/ Външната врата се отключва и влиза Георги. Мария скрива списанието и отива да го посрещне. Двамата дълго се прегръщат/
Мария: Гого!
Георги: Мамо! Каква изненада! защо не се обади да те взема от летището?
Мария: Не исках да те притеснявам- знам, че имаш труден семестър. Дадоха ми няколко дни отпуск и реших да се прибера. Напоследък много те сънувах- трябваше да те видя. няколко дни ще те глезя с вкусни манджи. Сега съм сложила на котлона ориз със маслини.
Георги: / целува я/ Радвам се, че си тук.
Мария: Чакай да го разбъркам да не загори.

/ Мария излиза по посока кухнята и Георги започва да търси списанията си. Мария се връща изненадващо със списанията в ръка/

Мария: Това ли търсиш?
Георги: Не са мои.
Мария: Тогава какво правят под леглото ти?
Георги: Не знам, може би ги е оставил един приятел, който спа тук. Да, да -сигурно така е станало.
Мария: Никога не си можел да лъжеш, още от дете. Сега ми отговори честно ти гей ли си?
Георги: Аз…. да мамо.
Мария: Боже, защо ме наказваш?!
Георги: Мамо….. Съжалявам.
Мария: Аз исках внуци… Исках нормален живот за нас най-после. Толкова ли много беше?! Знаеш ли как ме гледаха хората като се разведох – като втора категория. Сега всеки се развежда, но преди осемдесетте развода слагаше дамга върху човек, особено върху жената. Мечтаех поне за едни спокойни старини, когато ще водя внуците в парка и ще ги уча да играят на зизия.
Георги: Мирише на изгоряло.
Мария: Животът ми изгоря.
/ дим от към кухнята/
Мария: Оризът! / излиза/
Георги: Не се тревожи!
/Мария влиза. Бърше си очите – личи, че е плакала, но сега изглежда самоуверена и спокойна/
Мария: Съжалявам за избухването си преди малко. Нямах право. Знам, че нямаш вина.
Георги: Аз…
Мария: Разбирам. Това е заради възпитанието ми. Тук в България за тези неща не се говореше. А преди десети ноември пращаха в Белене за това. Беше престъпление, разбираш ри?
Георги: Знам, мамо.
Мария: В Италия има много… като теб. И там ги приемат нормално. За мен ти си си още моя Гого и аз ще те обичам, независимо с кого спиш.
Георги: Но внучетата…
Мария: Какво внучетата, ако искаш можеш да имаш деца. Но не тук. Не и в България. Има държави, където животът ти ще е по-лесен и безопасен. Където можеш да осиновиш дете или да се ожениш, омъжиш ако искаш. Разбираш ли какво искам да ти кажа момчето ми?
Георги: Предлагаш ми да замина?!
Мария: Трябва да заминеш!
Георги: Трябва да замина?
Мария: Когато завършиш разбира се. Зъболекарите по цял свят са добре платени. Дипломата ти ще я признаят навсякъде в Европа. Владееш езици. Какво толкова?
Георги: Не разбирам. Защо?
Мария: Не искам да те третират, така както мен на времето- като боклук. Обществото у нас не е толерантно към различните и смелите. Или искаш живот в лъжа и вечно криене?!
Георги: Не, но тук е всичко, което имаме.
Мария: Винаги можем да продадем апартамента. Парите няма да са много за начало ще ни стигнат.
Георги: Ти винаги си казвала, че ти е писнало да се скиташ по чужди държави и искаш да се върнеш в България, когато се пенсионираш. И сега ми предлагаш да хукна на някъде….
Мария: Животът ни, синко, е едно голямо безспирно пътуване. Всички сме пътници. Малцина пътуват в първа класа, повечето сме във втора или в трета, но някои се возят в мизерията на товарното при животните. Понякога Животът ти върви бавно и тежко, като стар парен локомотив. Ту-туу-тутуф, ту-туу-тутуф. Друг път лети, като самолет или пък се клатушка, като кораб и на тебе все ти се гади….. Даже и цял живот да останеш на едно и също място изминаваш много дълъг път и в повечето случай си напълно сам. А най-цените неща на всеки един от нас се побират в един куфар и ето тук /сочи главата си,/ а безценните са тук /сочи сърцето си/. И все пак това пътуване наречено Живот не е вечно. Повечето хора живеят така сякаш са забравили, че пътуването им все пак има край и си пропиляват живота в гонене на химери и следване на глупави правила и догми. И един ден се събуждат и разбират, че идва края. Оглеждат се тревожно около себе си и разбират, че не са отишли там, където биха искали, нито са посетили местата, за които са мечтали; не са изрекли думите, които са напирали в сърцето им, нито са били с онзи, когото са обичали. И най-тягостно им става на хората като се сетят, че са имали възможност да направят всичко това и са я пропуснали. Искат да променят нещата, искат да обърнат рязко кормилото и да отпрашат в друга посока, но вече е много, много късно.
Глас като по гарите: Последна спирка моля пътниците да слязат от влака.
Мария: Последната спирка е една и съща за всички ни. /смее се/ Тръгваме от различни гари, пътуваме в различни класи и всеки има свой, уникален път, но всички отиваме на една и съща крайна спирка. Без куфари, само със спомените си. Колкото до Родината тя е там, където се чувстваш у дома си и където, най-скъпото ти същество е в безопасност и щастливо. Аз ще бъда у дома, там където ти си добре.
Георги: Мамо, говориш толкова красиво и различно.
Мария: Не говоря аз, а сърцето ми. То знае много красиви и мъдри думи. Послушай и ти твоето сърце. То винаги ще те води в правилната посока. Света щеше да бъде много по-щастливо място, ако повече слушаха сърцето си.
Георги: Не знам какво да кажа, освен, че те обичам безумно. Просто нема такава готина майка като теб!
Мария: Аз те обичам повече. Стига сме говорили за това. Не е нужно точно сега да решаваш. На празен стомах човек не може да мисли. Хайде, облечи се – ще те заведа на ресторант!

/Георги прегръща майка си и двамата излизат от сцената/

завеса