Пиеса от Магда Борисова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ИВАН 35 годишен ИТ специалист
ВИОЛЕТА 43 годишна офис секретарка
МАРИЕТА 39 годишна ИТ специалист
ПАВЕЛ 48 годишен бизнес анализатор
ХРИСТО 33 годишен ИТ специалист
ОХРАНИТЕЛ 1 /може да се играе от актьорът, който играе Иван/
ОХРАНИТЕЛ 2 /може да се играе от актьорът, който играе Христо/
Първа сцена
/ Офис – няколко бюра и един шкаф. Украсен с балони и надпис „Честит Рожден ден”, но без никаква офис техника.. Влизат Павел, Виолета, Христо и Иван/
Христо: Егати дъжда!
Иван: Офисът ми изглежда нещо различно.
Виолета: Няма ги компютрите! И другата теника.
Христо: Да не би педалите от кетъринга да са ни ошетали? Трябва да звъннем в полицията. И телефоните ги няма. Мамка им!
Павел: Не ставай параноик, Ицо! Сигурно са ги прибрали чистачите, за да не пострадат по време на партито. На новогодишното някой ми беше почерпил лаптопа с червено вино. Добре, че после успях да извадя всичко от харда.
Иван: И телбодът ми го няма даже.
Павел: Нали не искаш някой да ти пробие ухото или нещо друго с него във вихъра на купона?
Христо: Павката има обяснение за всичко. Това- личи си кой е анализатор.
Виолета: Надминали са себе си. Вижте студения бюфет. Има всичко: хайвер, суши, студени мезета, сладки. Боже, а това са ръчно правени шоколадови трюфели. Ще си разваля диетата.
Павел: Никой няма да забележи.
Виолета: Какво имаш предвид?
Павел: А нищо! Добре си си Вили- нямаш нужда от диети. Жената трябва да има къде да се хване.
Христо: И за марков алкохол не са се скъпили!
Иван: Дано да са останали средства за бонусчета . Все пак- Компанията празнува половин век- редно е служителите да получат скромна премия.
Павел: Иване, вчера взехме заплати и ти пак за некви пари бълнуваш.
Виолета: Ванката е прав- трябва да има бонуси за нас! Щото ще е грозно- да похарчат два бона за пуканица, пък за нас –нищо.
Христо: Кеш винаги си трябва. Дано да е четири цифрено число.
Иван: Дано, ама надали! Ако дадат, ще направя изненада на жената. Тя все ми мрънка, че не я водя никъде.
/Влиза Мариета с чадър. Тя се е издокарала/
Мариета: Опии колеги! Честит празник! Нали не сте почнали без мен?
Христо: Ети, зашеметяваща си.
Виолета: Страхотни обувки!
Мариета: Сладурски са нали? Джими Чу. От последната командировка в Лондон. Няма ли още никой от шефовете?
Христо: Знаеш ги- все закъсняват.
Павел: Тихо!
/Мултимедията се включва. Вървят кадри с графики и отработен глас/
Глас: Създадена преди половин век на тази дата, нашата компания има непоклатимата репутация на лидер в своя бранш заради оптималното съотношение между високо качество на продуктите, компетентност и добро обслужване. Нашата визия е потребителите да имат възможността да правят информиран избор и да получават от нас най-добрия продукт на оптимална цена, при осигуряване адекватно пазарно присъствие. За да отговаряме на постоянно повишаващите се нужди и изисквания на Клиента, ние откриваме пазарни тенденции и разработваме уникални в категорията си предложения в стремежа си да му доставим повече, отколкото очаква.
Ние вярваме, че с използването на подходящата маркетингова комуникация сме в състояние да предизвикаме промяна във възприятието и съзнанието на консуматора и сме способни да препозиционираме сегментите на пазара с пускането на нови, модерни продукти с постоянно и високо качество.
Иван: Бля-бля-бля. Кажете за бонусите!
Глас: Ценностите на нашата Компания :
Да действаме почтено и да изпълняваме обещанията си; Да постигаме най-високи резултати във всичко, което правим; Да се съревноваваме честно с конкурентите; Да помогнем на нашите служители да достигнат пълния си потенциал; Да се отнасяме към всички открито, честно и с уважение. Печалбата на Компанията и нейните дъщерни дружества възлиза на седем милиона и половина щатски долара. Акциите на фондовата борса само от началото на годината са се повишили с девет пункта и тенденцията продължава. Предстоят вълнуващи времена за компанията и нейните служители. С цел оптимизиране на печалбите предстоят съкращения на излишни разходи, което е неминуемо в процеса на израстване. И всъщност е за доброто на Компанията. Няма място за тревоги! Дами и господа от офис София, всеки от вас ще открие по един плик в най-горното чекмедже на бюрото си.
Иван: Да си дойдем на думата! Бонусчетата!
Глас: Това са вашите предизвестия за прекратяване на трудовия договор. След подробен анализ, се установи че за Компанията вашия офис не носи достатъчно активи за да е икономически оправдано по нататъшното му поддържане. Служебните ви компютри и цялата офис техниката и консумативи, които са собственост на компанията, вече пътуват към Тирана, където ще бъде новият офис за източна Европа. Тази вечер очакваме от Вас да празнувате с нас юбилея на Компанията. В 12 часа ще дойде охраната и ще ви изведе. Приятна вечер!
Христо: Това е шибана шега! Нали? Шега е!
Мариета: Предизвестието ми изглежда съвсем истинско.
Христо: Къде е? Къде са я скрили?
Виолета: Кое?
Христо: Скритата камера. Някъде тук е проклетията и сега се заливат от смях гадните копелета, като ни гледат как се гърчим, като червеи.
Иван: Дали са ми обезщетение за пет месеца.
Павел: И на мен.
Виолета: А на мен само за три- нали съм проста секретарка.
Христо: Хич не е смешно! Телефонът не супервайзора е изключен. И на мениджъра за цяла Европа. Дано да са си ги заврели…знаете къде.
Павел: Празнуват!
Иван: Гадове мръсни- наистина ни уволниха! И то на партито по случай рождения ден на компанията. Да им го набутам на сестрите и на дъщерите им!
Мариета: Тази рокля си е купих специално за партито- струва петстотин лева. Това е най-скъпия тоалет, който съм си купувала за да бъда изритана на улицата.
Павел: Изритана, ама с финес. И с банкет.
Иван: Мерзавци! Даже нямаха смелостта да застанат с лице пред нас.- Е гати унижението : да те уволнят с видео! Това е по-малодушно от това, да те зарежат с ЕсЕмЕс.
Павел: Нормално- нали след интервю по скайп всеки от нас бе назначен.
Иван: Да те назначават е едно, ама съвсем друго е да те уволняват.
Павел: За тях е все тая.
Христо: Ама за нас не е! Убиха ме.
/ Виолета си е сипала голяма чиния и методично си хапва докато вървят следващите реплики/
Павел: Ние сега трябва да се радвам, че Компанията процъфтява. И да празнуваме! И смятам да си сипя едно по този повод.
Виолета: Широко ти е около врата- за АйТи специалист, като тебе, винаги ще се намери работа.
Павел: Някой иска ли? Уискито е брутално добро. Японско. Бутилката струва двеста и не смятам да им оставам и капка. Ако трябва накрая ще я излея и ще се изпикая в нея.
Мариета: За мене водка с вермут. Без лед. Искам да се натряскам по-бързо. Да се натряскам до безпаметност и като се събудя нищо да не помня.
Павел: Натряскването никога не е решение.
Иван: Но пък е приятно! Компютърът ми беше пълен с порно. Първокласна колекция!
Павел: Е сега някой албанец ще се дърви на работа. Наздраве колеги, наздраве бивши колеги!
Виолета: А моя със снимки на децата. Ами ако попадне при някой педофил?! Не може така!
Павел: Направиха го -значи може. И може да са си прави. Ами ако бяхме изтрили някоя важна информация или ги хакнем за отмъщение. Всеки от нас в този офис може да нанесе щети за милиони, без много- много да се напъва.
Мариета: Ех, Вили как ти завиждам, че не ти пука за външността. Честно! Така трябва- човек да се чувства добре в собствената си кажа.
Виолета: Когато съм под стрес – ям. Пък и ще е грехота тази хубава храна да се хвърли.
Христо: А няма да е грехота висококвалифицирани специалисти, като нас, да бъдат изхвърляни, ей така?! А?! Честно- иде ми да гръмна някой и друг корпоративен гъз. Само да имам един калашник. никога не съм се чувствал така унизен. Изритан като непотребна вещ. Не, не непотребна, а вредоносна. Та-та-та-та-та-та. Да им пикам на шибаната компания!
Иван: И то да ни заменят с албанци! С албанци!? Те дори не са в европейския съюз.
Павел: Елате пичове да пийнете по едно и да се успокоите! К`во им има на албанците? Честно като бях в Тирана последния път много ми хареса. И хората там едни такива- усмихнати и спокойни. Не са като нас -изнервени до краен предел, че чак изтрещяли.
Виолета: Павка, ти защитаваш ли ги или просто си голямо перде?
Павел: Опитвам се да погледна на ситуацията от тяхната гледна точка.
Мариета: Паф, ти твоя нямаш ли си, че да гледаш от тяхната. Тяхната е лесна! А ние?
Иван: Ние работа пак ще си намерим, ама трудно ще попаднем пак на толкова хубави парички.
Мариета: Даа, хубави пари бяха, като за България де! Ще ми липсва тази работа. И вие колеги ще ми липсвате и командировките ще ми липсват. А най-хубавото знаете ли кое беше? За първи път не се наложи да спя с някого за да получа тази работа. Получих я като другите- заради личните си качества. За първи път погледнаха на мене като на експерт, а не като на парче месо.
Иван: Ети, с това тяло…
Виолета: …и по начина по който се обличаш…
Мариета: …са си моя работа! Искам хората да виждат по-дълбоко в мен. Душата ми и умът ми. Имам две виши, но хората не ме вземат насериозно.
Иван: Аз винаги съм те вземал насериозно.
Виолета: Ети, ти сама не се вземаш на сериозно.
Мариета: Обещайте, че един път месечно пак ще се събираме! Например последния понеделник от месеца.
Павел: Що пък понеделник?
Мариета: Защото според проучване сред десет хиляди души, понеделник е денят когато хората най-рядко им прави секс.
Иван: За мен това не важи.
Виолета: Как може в такъв момент да мислите за секс? Уволниха ни.
Павел: И ни устроиха банкет. Това се казва да те изритат със стил и шампанско. И червен хайвер. Ицо, затвори прозореца, че стаята изстина!
Виолета: Спрял ли дъждът?
Христо: Да.
Виолета: Ице, не се надвесвай толкова- може да паднеш. Слез от там, моля те.
Христо: Не ме доближавайте! Ще скоча. Аз сериозно.
Павел: Не прави глупости човече!
Виолета: Ице, моля те слез. Не се е свършил света. Уволниха ни –чудо голямо!
Христо: Аз и без това съм вече мъртвец.
Мариета: Да не си болен от рак?
Христо: Задлъжнял съм на букитата. Като спра да им плащам ще изпратят биячите си и те ще ме разпарчадисат. Предпочитам да свърша бързо сега, отколкото да пия вода до края на живота си със сламка и да акам в торбичка.
Иван: Глупак! Колко им дължиш?
Христо: Осемнайсет бона. Плюс лихви.
Павел: Сега държиш дванайсет бона. Ако им ги дадеш ще намалиш дълга си. Ще си намериш и нова работа.
Христо: Не ме спирайте!
Павел: Може да излезеш навън- нищо не те спира тук. В Англия не търсят програмисти, но в Германия или Белгия ще си намериш добре платена работа.
Христо: Не знам нито немски нито френски.
Мариета: Ние сме на четвъртия етаж- не е сигурно, че ще умреш. Може само да се осакатиш. Ей така, една скочи от шестия етаж на нашия вход и оживя, ама е в инвалидна количка с отрязани крака.
Христо: Защото е скочила с краката напред, като повечето глупаци. Трябва да се скочи надолу с главата- все едно се гмуркаш в басейн. Като ученик тренирах плуване. Ще ме извинете пичове, ама …
Павел: О кей- твоя работа. Като ти се скача- скачай! Поне да изпием по едно за изпроводяк. Какво да ти налея?
Виолета: И ти ли полудя?
Павел: Едно знам- реши ли някой да си тръгне- от теб, от работа или от Живота не можеш да го спреш. Няма смисъл да го спираме. Сега ще го спрем- ще го направи довечера или утре или другия вторник.
Христо: Голям джин. До ръба.
Павел: Ето- джин до ръба, за човек на ръба.
Виолета: Ицо, самоубийството е грях. Не го слушай Павел! Ела при нас!
Павел: То човек все нявга ще умре.
Христо: Очаквах долу да се събере тълпа, като по филмите. Няколко човека погледнаха нагоре, знам че ме видяха, но отминаха. Ей, скапаняци, да не би всеки ден да скивате, как хора да се готвят да скачат?! Аз тука шоу ще ви изнасям, вие забили поглед в земята внимавате да не настъпите някое лайно. Целия ви живот осран, а вие се тревожите за птичите куришки.
Павел: Животът е разочарование, защо и смъртта да не е.
Иван: Ице, не си струва!
Христо: Верно! Не си струва. Помогнете ми да сляза!
/ Павел и Иван го хващат и издърпват/
Виолета: Добре дошъл при нас!
Христо: Просто ме хвана шубето. Аз съм най-жалък пъзльо.
Павел: Просто ти сработи инстинкта за оцеляване.
Мариета: Добре ли си? Наистина ни изплаши. Нали няма пак да ти дойдат такива щуротии?
Христо: Няма.
Павел: За твое здраве!
Виолета: Щеше да го оставиш да скочи?!
Павел: Христо нямаше да скочи. Ако искаше, щеше да го направи когато е сам.
Виолета: Как може, Павка, да си толкова безчувствен?
Павел: Такъв ме е мама родила.
Мариета: Каква вечер, а?
Христо: И сега какво? На къде? Шибана история!
Иван: Ще имаме право на борса.
Виолета: Аз нямам, защото работих само седем месеца.
Павел: Ще намериш нещо.
Виолета: Ще намеря? Кога? Какво? Имам вкъщи две деца за които трябва да се грижа. С деца нещата стават малко сложни, но какво разбираш?! За теб всичко е майтап някакъв.
Павел: Деца. На колко са?
Виолета: На седем и девет.
Павел: Здрави ли са?
Виолета: Деница изкара шарка наскоро.
Павел: Питам те дали са нормални? Психически и физически имат ли някакви проблеми? Говорят ли? Ходят ли?
Виолета: Добре са. Да чукна на дърво!
Павел: И аз има дете- Иво. На девет е. Аутист. Гледам го сам. Майка му ни напусна преди пет години – не издържаше повече. Който не е гледал дете с проблеми все едно не е гледал дете. Болници, рехабилитации, логопеди, психолози и най-вече : разходи, разходи и пак разходи и надежда никаква. Непукст съм –да! Защото в Живота всичко друго ти се струва някак несъществено и маловажно. Безсмислено.
Виолета: Не знаех. Съжалявам.
Мариета: Никой не знаеше. Мислехме, че си ерген. Аз даже допусках, че си гей. Без да ми се обиждаш!
Павел: Така исках да мислите -не обичам да ме съжаляват. Идваме на работа за да правим пари, не за да се оплакваме един на друг.
Иван: Евала пич! Все повече ти се кефя. Мъжете трябва да правят пари, а не да реват. Не знам как. Трябва да ги правят и това е.
Виолета: Ако за вас е трудно да ги изкарвате, то знайте, че за жените е три пъти по-трудно! При една и съща длъжност, на жената плащат по-малко отколкото на мъжа, а тя върши три пъти повече работа от него.
Мариета: Така си е! Даже и като съм предоставяла на шефовете някои услуги, се е случвало, пак да вземам по-ниска заплата от тази на колеги- МЪЖЕ. Дай да опитам от тези хапки! Майната им на диетите! И тези обувки са всъщност ужасно неудобни. Джими Чу е садист.
Виолета: Ети!
Мариета: Искате ли да Ви кажа нещо откачено? Преди седмица имах интервю за супервайзор на този екип. Обещаха ми да обявят повишението ми на това парти. И подписах декларация за поверителност. На това му се вика тенекия!
Павел: Наздраве началство!
Мариета: Ти бъзикаш ли се с мене? А?
Павел: Бъзикам се със себе си! И аз се явих на същото интервю и на мен обещаха точно днес да обявят повишението ми. И аз подписах декларация за поверителност.
Иван: И аз така. Заплатата ми с трийсет процента щяха да увеличат.
Павел: И к`во стана: много вождове -малко индианци.
Христо: Ами ако ги съдим? До дупка! Мамицата и да разкатаем на Компанията?
Виолета: Няма смисъл.
Мариета: Никакъв. Пък и обезщетение ни дадоха.
Христо: Не може ей така просто да се освободиш от цял офис. Тяхната!
Иван: Имам ипотечен кредит и кола на лизинг. Не знам как ще ги обслужвам. Първо ще ми вземат колата, а после ще ми продадат апартамента. Жената не работи- бременна е осми месец. Сега как ще й кажа- ами ако пометне? Освен ако не взема друг заем за да ги покривам.
Виолета: Е, непременно ли трябва да караш последен модел Инфинити и да живееш в Банкя? Да играеш голф през уикендите и да имаш домашна помощница?
Павел: Брат, малко се изхвърляше.
Иван: Какво предлагаш- да се тъпчем със семейството заедно с милион хлебарки в някоя панелка и да карам голф тройка ли?
Виолета: За някои даже и това е мечта.
Иван: Жена ми ще ме напусне и ще вземе малкия. Тя е свикнала на определен стандарт. Аз не просто я обичам, аз съм луд по нея. Тя е много красива и десет години по-млада от мен. Преди да се ожени за мен беше модел на бельо. Вярно, че е много кисела напоследък и ме държи на сухо, но това е заради бременността. Ще отмине. Веднъж да се роди малкия.
Виолета: Е, това няма да отмине точно като се роди. За следродилна депресия не си ли чувал? А за нощно ставане? Ще мине доста време преди жена ти пак да има сили да те забавлява.
Иван: Аз съм мъж- длъжен съм да търпя и да подсигуря семейството си.
Виолета: И любовниците си.
Иван: Аз съм мъж- имам нужди. Под невероятен стрес съм. Но си гледам семейството. Другото не е важно- просто начин да се отърва от стреса. Не влагам никакви емоции.
Мариета: Двойни стандарти! Когато мъж разпуска- е пич, а когато жена разпуска- е курва, пачавра, кифла. Боклук с една дума.
Иван: За тебе, Ети, никой не може да мисли така.
Мариета: Глупости. Дори и вие така си мислите за мен. А аз съм най-нормална жена. Просто малко освободена, но нормална. Не съм някоя изватенячка. Напоследък съм се замислила да имам дете. Какво се ококорихте? Да, искам да стана майка. От все сърце. Биологичния ми часовник тиктака. Знам, че ще съм добра майка. Аз не се притеснявам, че ще си разваля фигурата и други простотии. Дори ходих до една клиника.
Виолета: Проблеми със зачеването ли имаш?
Мариета: Проблем имам с донорите на сперма. Мъжете с които си лягам- харесвам ги за любовници, но никой от тях не ми е харесвал за баща на детето ми.
Иван: Кой знае какъв мухльо ще е станал донор. Да не мислиш, че някой добре печелещ, интелигентен мъж ще отиде да се драпа заради шепа монети?
Мариета: Но няма да съм го виждала- поне ще мога да си го представям, такъв какъвто желая. Висок, със сини очи, сръчен, щедър, внимателен, с чувство за хумор, умен, спортуващ. Не пие и не пуши. И да рисува добре. И без пърхут!
Иван: Жените имате свръх очаквания към нас.
Мариета: И колкото и малки очаквания да имаме, вие винаги държите да се издъните.
Павел: Не е нарочно. Няма съвършени хора.
Мариета: Знам. О, аз не очаквам съвършен. Може да има своите малки недостатъци. Например вторият пръст на крака му може да е по-дълъг от палеца или пък да има куп лунички по гърба. Или да има малки досадни навици, като да дъвчи края на химикалките, да си губи постоянно някъде из къщата чехлите и да шляпа по чорапи. Понякога да похърква, ама лекичко. Когато си мие зъбите, си капе тениската с паста за зъби и остават бели петна. Лятото си обува маратонките без чорапи. Но пък краката му не са от миризливите! И не ходи по профилактични прегледи. Като е топло вкъщи ходи с онези ужасни широки боксерки- страстоубийки и се чеше по голия корем, като маймунек.
Павел: Е, късмет с намирането му. Ако въобще съществува!
Мариета: Той съществува и още как! И ще го открия. Някой ден, може би… Ще го открия.
Иван: Навън пак заваля.
Виолета: Само за час научихме повече един за друг от колкото за шест месеца. И си станахме като… като семейство.
Павел: Жалко, че никога не сме ходили заедно на тимбилдинг или в командировка.
Христо: Ами – да отидем. Хайде- още сега!
/Христо нарежда столове /
Христо: Сядайте! Ще летим в първа класа. Дами и господа затегнете коланите! Самолетът излита след малко. Заповядайте! Заповядайте! Госпожо! Настанете се удобно! Аз отивам в пилотската кабина.
Иван: Аз ще съм пилотът, а ти може да си втори пилот.
Христо: Това пък защо?
Иван: Аз съм вземал часове за управление на едномоторен самолет. Имам диплом.
Христо: Да го духаш- идеята за самолета си беше моя!
Иван: Но аз съм правоспособният пилот.
Мариета: Момчета, не се карайте за измислен самолет.
Христо: Скъпа Ети, целият Живот е една илюзия. Сън. Холограма. Само мозъкът решава, кое е истинско и кое не. И често пъти греши. Този самолет не е по-малко истински от този стол.
Виолета: Аз ще се кача, само ако пилотът е компетентен.
Иван: Ето- чувате! Колега заемете си мястото на втори пилот, ако обичате! Вдигам колесниците. Изправям кормилото. Издигаме се. Самолетът е във въздуха.
Мариета: Ама никой не се съмнява за теб, че можеш да вдигнеш самолета.
/Виолета се вкопчва в ръката на Павел/
Виолета: Имам страх от летенето. Аз за това отказвам три пъти повишение- щеше да се наложи всеки месец да ходя командировка до Рига.
Иван: Хич не е хубаво- последния път се върнах с трипер от там.
Мариета: Аз пък с кожено палто.
Павел: Няма нищо страшно, Вили. Статистически е по-вероятно да умреш от автомобилна катастрофа, отколкото в самолетна. Отпусни се и се забавлявай!
Виолета: Никога не съм била силна по статистика. В университета два пъти ме късаха на изпита.
Иван: Вижте светлините на София!
Виолета: Красиво е.
Христо: Издигаме се над облаците. София вече не се вижда. Всичко остана зад нас. Дами и господа, може да разкопчеете коланите. За сега само предпазните.
Мариета: Като дете мечтаех да съм стюардеса. Сега аз ще го играя стюардесата. Някой да иска безплатен алкохол?
Иван: Да! Двойна водка с доматен сок.
Мариета: За вас не може – на работа сте. Полага ви се кафе. И целувка. Не истинска, а сладка.
Павел: На къде летим?
Христо: Към Малта.
Мариета: Защо към Малта?
Христо: Там е готино. Тази седмица Формулата е там.
Мариета: Има страхотни магазини, но са скъпички.
Христо: А най-хубавото е че, коридора минава над шибаната Албания. Чаткаш ли, брат?
Иван: Вече навлизаме във въздушното пространство на Албания. Скоро ще сме над Тирана.
Христо: Намаляваме височината.
Иван: Намаляваме височината.
Мариета: Ние защо трябва да летим толкова ниско?
Христо: Приготви бомбите!
Павел: Ама този самолет бомбардировач ли е? Защо ще ги бомбардираме? Те какво са виновни?
Иван: Те си знаят! Не ми пречи!
Павел: Не е луд този дето яде зелника. Спрете!
/ Павел се опитва да ги спре. Сбива се с Иван и Христо/
Виолета: Тях малко ли ги бомбардираха преди?
Христо: Преди си е било за преди. Пускай!
Иван: На ви! За дето ми свиха работата и порноколекцията.
Виолета: Какви ги вършите? Павка, ти, добре ли си?
Мариета: Паф, остави ги! Какво им се връзваш?
Павел: Нищо ми няма.
Христо: Мамка им! Прихванаха ни! Пуснаха след нас изтребители.
Иван: Ти да видиш майтап: преследва ни албанската авиация. Ей, техните изтребители по-нови и по-бързи от нашите!
Христо: Нормално! К`во се коркаш.
/Гръмотевици и светкавици отвън/
Христо: Обстрелват ни.
Виолета: Ще умрем. Всички ще умрем.
/ Виолета се вкопчва в Павел/
Павел: Няма Вили!
Виолета: Ще се разбием и ще умрем.
Иван: Няма нужда от женски истерии. Укротете я там!
/ Мариета й удря шамар, а после й подава чаша/
Мариета: Изпий това! До дъно!
Христо: Моля пътниците да заемат местата си и да затегнат коланите! Минаваме на свръхзвукова скорост.
Мариета: Ама този самолет такъв ли е?
Христо: Взехме най-доброто- за сметка на Компанията.
Виолета: Лошо ми е. Ще повърна.
Мариета: Яж лимон.
Иван: Изгубиха ни. Вече летим над Атлантика. Може да разкопчеете коланите вече.
Христо: След два часа ще сме в щатите. Павка, добре ли си? Не исках да те удрям. Обаче, разбираш ли- трябваше да го направя.
Павел: Добре съм. Просто перфектно.
Мариета: Щом и двамата пилоти сте тук- кой управлява самолета?
Виолета: Ще се разбием!
Христо : Той е на автопилот. В днешно време пилотите нямат никаква работа. Най-много да разбият самолета.
Мариета: И като стигнем щатите – какво ще правим?
Иван: Не знам.
Мариета: Защо все на запад тичаме? От там идват всичките ни беди. Можеше да отидем на изток.
Иван: Аз в Русия не стъпвам!
Мариета: Имах пред вид Япония.
Виолета: На мен винаги ми се е ходило в Индия.
Мариета: Може да спрем за малко в Индия на път за Япония.
Павел: Винаги съм искал да посетя Африка.
Иван: На сафари?
Павел: Не убивам животни. Просто така. Да я разгледам. Все пак там е люлката на човешката цивилизация.
Мариета: Предлагам да гласуваме!
Христо: Трябва да заредим гориво- не мога просто ей така да направя обратен завой насред океана. Обърнахте самолета на шибано такси.
Виолета: А ти на бомбардировач. Убиец!
Христо: Първо те нас убиха.
Павел: Ще заредим във въздуха!
Христо: Аз викам- тъй и тъй, почти стигнахме Америка. Да мръднем до Маями, където е централата на компанията и да им пуснем и на тях една бомбичка. Останала ми е една атомна. Мамичката им, корпоративна, мръсна. И после от Флорида над Тихия океан и за нула време сме при жълтурковците.
Мариета: И какво са ти виновни хората от централния офис. И те са същите като нас- хамстери тичащи в колело. Работят от сутрин до вечер. Изплащат ипотеки и треперят да не останат без работа. Да не мислиш, че големите акционери ходят на работа там?! Излежават се край басейните си или ходят за риба в Канада, а сметките им в Швейцария, им растат в часове.
Павел: Зареждаме и обръщаме! Това с Албания ни се размина, но ако нападнем Америка ще стане страшно.
Христо: Ние няма да нападаме Америка, а само една алчна гадна интернационална Компания.
Павел: Ама те американците, няма така да го разберат. Ще решат ,че нападаме държавата им. Щото те не са като нас, а се държат един друг. И ще дойдат и ще ни съсипят.
Мариета: Нека сами да си се оправят с Компанията.
Иван: Така и така сме стигнали до тук, нека прелетим над южна Америка. Поне от високо да минем над платото Наска? Винаги съм искал да видя фигурите от самолет.
Мариета: Защо не? Навита съм.
Виолета: И аз. Сега ми е паднало да обиколя света.
Христо: Не става! Ще трябва да прелетим над шибания Бермудски триъгълник. Опасно е.
Иван: Каза го човекът, дето искаше да се самоубие.
Христо: Точно заради това- като погледнеш смъртта в очите и ти се живее. Ама как само ти се живее!
Павел: Живее ти се, ама бомбардира горките албанци? Това смислено ли е?
Христо: Не е, ама бе голям кеф. Всъщност изобщо не ми олекна на душата. Изкефих се, ама не ми олекна. Разбирате ли ?
Виолета: И трябва да ти съчувстваме, ли?
Иван: Разбирам брат. Това е като да си с проститутка- изпразваш се, ама отвътре пак ти остава свита душата. Следващия път наемаш две едновременно -момичета, а отвътре още по-силно възелът се затяга.
Христо: Тя душата на човека, е като змия, дето сама си е захапала опашката. Сама си изяжда. Боли я , много я боли, ама продължава да нагъва. Вместо да търси лек си причинява все по-голяма болка, за да не чувства по-малката.
Мариета: Усетихте ли?
Павел: Това беше въздушна яма.
Виолета: И пак. Олеле!
Христо: Попаднали сме в район с висока турбуленция. Ще минем на ръчно управление. Затегнете коланите.
Виолета: Да ти таковам и статистиката.
Иван: Настига ни гръмотевична буря.
Христо: Трябва да наберем височина и да минем над нея.
Мариета: Де да можеше и в живота да минаваме над бурите.
Иван: Губим височина.
Виолета: Ще умрем.
Христо: Уредите се преебаха и отказаха.
Иван: Падаме. Дръжте се!
/Гръмотевици и светкавици. Затъмнение. Трясък/