Пиеса от Магда Борисова
(Продължение)
Втора картина
/ Столовете и бюрата са изчезнали. Всички лежат на земята. Бавно се раздвижват/
Павел: Ох, Ети, Ицо, Вили- добре ли сте?
Виолета: Всичко ме боли.
Христо: Защото пи твърде много.
Павел: Как се размазахме!
Христо: Мисля, че точно от това имахме нужда. Всички. От тотално размазване. Буквално- тотално! Сега се чувстваме по-живи. Нали?
Виолета: Много благодаря!
Мариета: А къде е Иван?
Иван: Тук съм.
Виолета: Къде сме сега?
Христо: На мама си в…
Мариета: Мисля, че сме на безлюден остров.
Павел: Е, вече не е безлюден- има си население от пет човека. При това е краси, нали? Вижте, тези ярки цветове. Ами лазурния океан?! Като от картичка!
Виолета: Дали тука има змии? Имам фобия от змии. Сигурно има огромни отровни.
Павел: На този остров няма змии.
Виолета: Не можеш да знаеш със сигурност.
Иван: Нито ти.
Христо: Яко! Слънце, плаж, риболов. Никакви шефове, без трафик, няма сметки, няма сняг. Релакс! Мечта.
Мариета: Няма телевизия, интернет, нито магазини, нито опера, театър, кино. Ще изкукаме на такъв остров само за три дена.
Павел: Това, момчета и момичета, е Рая.
Иван: За почивка –бива, но не знам…
Христо: Тук, всъщност ми харесва! Дишам свободно. Не помня, от колко време не съм се чувствал толкова лек и свободен. Вероятно никога не съм бил истински свободен.
Павел: Не си бил, никой от нас не е бил истински свободен. Свободен- да бъдеш себе си! Тук можеш да си истински. Нали всеки от вас познава това гадно усещане- че играете нечия чужда роля в скапана пиеса. Не сте себе си. Думите, които излизат от теб, не са твои и дори да са твои, интонацията и гласът не са твоите и променят и подменят. Тук имаме шанс да започнем на ново, на чисто. Или просто да живеем щастливо и безметежно..
Виолета: ..докато ни спасят?
Павел: Или до края на живота ни. Простичък, обикновен живот. Винаги съм мечтал да попадна на приказно място, като този девствен остров, недокоснат от цивилизацията.
Виолета: Как ли се казва? Островът.
Иван: Едва ли има име.
Павел: Ами да го кръстим.
Мариета: Остров Санта Мари Вил? На мен и на Виолета. Нали се кръщават на женски имена?
Павел: Корабите, скъпа, не островите.
Иван: Какво ще кажете за Нова България?
Христо: Яко!
Мариета: А не! Тъкмо се измъкнахме от една и ще си правим друга България.
Павел: Точно! Тази ще бъде такава, каквато трябва.
Виолета: И как?
Павел: Така. Тук всичко зависи от нас петимата. Ние ще определим нови правила.
Иван: Яко! Схващам мисълта ти. Предлагам да гласуваме минималната работна заплата да бъде две, не три хиляди, а работната седмица от четири, не от три дена. Гласуваме ли? Пет За. Прието! Ето така се прави!
Христо: Колеги, предлагам да гласуваме отпадане на всички данъци- преки, косвени, акцизи, всички! Гласуваме! Пет ЗА. Прието! Това вече е истинска демокрация!
Виолета: Ами от къде ще се вземат парите? И къде ще работим?
Павел: Много правилен въпрос.
Христо: Колеги, това са подробности- заебете ги!
Иван: Не, не, не не, не! Виолета има право. Новата ни държава не си е избрала още валута. Нито сме определили нейния курс спрямо другите световни валути. Този въпрос трябва да го решим спешно!
Мариета: Предлагам да кръстим новата валута Лигър!
Виолета: Това пък от къде?
Мариета: Лигърът е дете от лъв и тигър. Гледах за него по анимал планет. Така, хем ще покажем приемственост с българския лев, хем ще се отличим като нещо принципно ново. Освен това лигърът е израсъл много по-голям и по-силен от лъва и тигъра.
Иван: Лигър ми звучи лигаво.
Виолета: Балкан?!
Иван: Да виждаш тук Балкан или помен от планина? Нищо няма!
Христо: Има балкур!
Иван: Ей, това е! Браво Ицек! Ама не балкур, ами Бълкур! Бълкур звучи твърдо, гордо и някак заплашително. Ще държи твърд курс на международните пазари. И само нагоре и нагоре ще върви.
Мариета: Българските мъже се мислят за много курава нация, ама да ви кажа от своя международен опит, че хич не сте! Има къде по-курести народи и по-корави. Няма как един народ да е корав, щом има поговорка „Преклонена главица, сабя не я сече”.
Христо: Ние тук сме Нова България и от името на цялото мъжко население, заявявам, че ние сме си много добре, даже доста над средното. Дами, ако не вярвате- сваляме гащите за демонстрация!
Иван: Точно така!
Виолета: Няма нужда!
Иван: Значи се приема названието Бълкур.
Мариета: О`кей- те чужденците няма да знаят какво означава.
Виолета: Е, добре, де…
Иван: Ако имаш съмнения- показваме!
Виолета: Бълкур да е!
Иван: Трябва да си изберем президент. Не може държава без държавен глава.
Виолета: Ама, ние сме само пет.
Иван: Това не е причина да си нямаме върховен представител. Никъде не пише, че държава с население от пет човека не може да има президент. Предлагам своята кандидатура.
Христо: Аз предлагам своята.
Виолета: Президентът най-добре е да бъде жена. Ето защо, аз издигам своята кандидатура. Само една достойна работеща жена майка и домакиня, знае как да се погрижи за народа.
Мариета: Е, принудена съм и аз да издигна своята кандидатура, тогава. Една еманципирана жена, с международен опит. Знам как да водя преговори и да печеля разни неща за държавата.
Павел: И така, имаме четирима кандидати. Ето тези листа ще са вашите бюлетини. Тъмнозелените за Иван, светлозелените за Мариета, розовите за Виолета и жълтите за Христо. Ще гласуваме ли?
Христо: Не, трябва първо да проведем предизборна кампания! Всеки от нас да разясни на електората своята платформа.
Виолета: Каква кампания, какъв електорат? Само ние сме тук!
Христо: Всичко трябва да направим, както трябва.
Иван: Съгласен. Като ще е гарга, да е рошава. Трябват ни предизборни плакати. Ето, тези бананови листа, ще са моите. Вие колеги си изберете от другите цветове.
Христо: Не става така, Ванка! За цвета на бюлетините трябва да се тегли чоп.
/Теглят чоп. Иван взема сноп цветни листа А4 и започва да ги лепи/
Иван: Ето, пак ми се паднаха на мен тъмнозелените.
Христо: Ужас- мен са червените. А аз съм дясно ориентиран.
Павел: Цветовете не са това, което са. В Нова България червеното е за най-десните. Тук има нови правила.
Виолета: Ама на плакатите, нищо не пише?!
Иван: Не е нужно- всички се знаем.
/ Етюд в който всеки лепи своите плакати и тайно къса чуждите. Павел ги гледа отстрани/
Христо: Свършиха ми плакатите. Мисля, че проведохме една честна и ползотворна предизборна кампания. Време е да пристъпим към самите избори!
Павел: И така: първият законно избран президент на Нова България това е Иван. За него има две бюлетини.
Виолета: Ванка, честито!
Иван: Няма вече Ванка! От сега нататък, ще се обръщате към мен с господин Президент. Аз съм институция, а те трябва да се уважават. Като първият демократично избран президент, съм горд да ви приветствам и обещавам да работя за международното издигане на авторитета на държавата, а също така и за повишаване на жизнения стандарт на населението, за просперитета и добруването на нацията ни.
Виолета: Каква нация от пет човека?
Иван: Силата на една нация не е в нейната численост, а във нейният дух. А духът е силен, когато нацията е щастлива.
Мариета: И сега какво следва?
Христо: Нямаме вицепрезидент.
Иван: Пропуск. Мариета ще приемете ли поста?
Мариета: Смятам да се кандидатирам за кмет на този град- остров.
Христо: Аз съм айляк.
Иван: Павка, назначавам те за вицепрезидент.
Павел: Ама аз не…
Иван: Честито!
Христо: Тогава се нагърбвам с поста на Министър- председател. Ще свикам среща на областните управители.
Виолета: Ние нямаме областни управители
Христо: Вили, честито- туко що беше назначена за областен на острова…
Мариета: И какво излезе: Виолета е над мене? Ама тя няма висше. Беше обикновена секретарка и сега изведнъж хоп!
Виолета: Именно- мога да се оправям с организационни въпроси по-добре от всички вас.
Христо: Никъде не пише, че трябва да има. Областните ги назначава Министър- председателят. Тоест – моя милост! Не си ли чела Конституцията?
Мариета: Ама онази Конституция е на България, а ние нали сме Нова България- съвсем нова и различна държава. Следователно ни трябва и нова Конституция!
Павел: Да, ама няма кой да я приеме. Трябва Велико народна Събрание, а няма хора за депутати. Ние и петимата заемаме постове, които не позволяват съвместяване. Ще си караме по старата Конституция и то главно по памет.
Мариета: Това е абсурд!
Христо: Това е Конституционна криза. Шибана криза.
Павел: Стига си псувал Ицек. Сега си държавник- не може да псуваш като каруцар.
Христо: Това не беше псувня. И мога да държа какъвто си език искам.
Иван: Тихо! Млъкнете всички! Имам сърцебиене. Трябва да си пийна нещо! Да си Президент се оказа много напрегната работа. Много по-напрегната и отговорна, от колкото очаквах. Ето -от половин час съм Президент и вече има Криза.
Христо: Подай оставка, като мъж!
Иван: Няма! Един истински мъж не се отказва при първата срещната трудност. Сега се оттеглям за да обсъдя въпроса със себе си.
Иван излиза
Виолета: От един час имаме нова държава и вече пак сме в безизходица. Така става, когато оставим мъжете да командват. Докато човечеството е било под матриархат, нещата са вървели гладко без глад, кризи, атентати, световни войни, глобално затопляне. Ние жените трябва да вземем властта в свои ръце. Трябва да я вземем, не защото я искаме, а за добруването на всички.
Мариета: Съгласна! Ако трябва и със сила, нежна сила. Предлагам, аз и Виолета да станем депутати. Ще изковем нова Конституция.
Павел: Щом ви пали….
Христо: Честито! Защо се разсополиви сега?
Виолета: Липсват ми децата. Искам да се прибирам у дома.
Христо: Стига сълзливи глупости! Тук е нашият нов дом. Ще вземеш децата скоро. Животът им тук е вече подсигурен. Ето- ти вече си депутат. И областен управител също. Те като пораснат и те ще станат депутати или посланици. И техните деца ще бъдат част системата. И децата на техните деца…. Така стават нещата.
Павел: Ама ние нали от тази шуробаджанащина у нас се отвращавахме?! А сега започнахме да я прилагаме тук от първия ден.
Христо: Просто не ни достигат хора. Няма нищо общо! И за твоето дете ще намерим пост.
Павел: Той е аутист.
Христо: Е, това няма значение- малко ли идиоти има сред политиците?! Никой няма да забележи.
Павел: Твърде много идиоти! Отивам да се разходя по брега.
Павел излиза
Мариета: Мисля си аз- ние нямаме посланици. А някой трябва да ни представлява пред чужденците.
Христо: Тях ги назначава президента. От него зависи.
Мариета: От него значи.
Христо: Уви!
Виолета: Аз, викам, моите деца са идеални. Учат от петгодишни английски. Само шестици носят.
Мариета: Малки са още.
Виолета: Е, ще пораснат. Като се върне Иван ще говоря с него по този въпрос.
Мариета: Аз отивам да поплувам.
/Мариета излиза/
Виолета: Ицо, да вземеш да се застъпиш за децата ми пред Иван, а?
Христо: Добре, но вие от Народното ще гласувате първо увеличение на моята заплата.
Виолета: Аз ще го предложа, но виждаш ли, ако бях председател на Народното моето предложение щеше да има по-голяма тежест… Аз ще ти се отблагодаря.
Христо: Как?
Виолета: Каквото поискаш.
Христо: Добре. Ще заемаш поста понеже си доайенът сред депутатите.
/Мариета се връща раздърпана/
Виолета: Ети, добре ли си?
Мариета: Отлично!
Христо: Как беше водата?
Мариета: Каква вода?
Виолета: Нали отиде да поплуваш?
Мариета: Добре, много добре.
Виолета: Но косата ти е суха.
Мариета: Не се топих цялата. Щото не се знае- в тези води може да има акули. Или нещо друго. Пирани например. Или бактерии.
Христо: Дръжки!
/Павел се връща с чиния/
Павел: Хванах риба. Някой иска ли?
Виолета: Я дай насам! Ммм, вкусотия.
Христо: Не изяждай всичката!
Павел: Има достатъчно за всички.
Виолета: От рибата нали не се пълнее?
Павел: Даже се отслабва.
Мариета: Трябва да оставим и за Президента.
Христо: Ще наловим нова. Отивам.
Виолета: Къде, се запиля Иван? Дайте да го потърсим!
Мариета: Ей го там – спи под онова дърво.
Павел: Ще го събудя. Господин Президент! Господин… Господи!
Мариета: Какво става? Той защо не се събужда?
Виолета: Сигурно се е натряскал.
/влиза Христо/
Христо: Хора, к`во става тука? Чувате се от другия край на острова.
Павел: Мъртъв е. Президента, Ванката е мъртав.
Христо: Не се бъзикай! Верно! Мъртъв е. Мамка му!
Павел: Бих казал, че е бил убит.
Мариета: Стига сте се шегували, момчета. Не се шегувате. Той е …мъртъв.
Виолета: Ама, как така?
Павел: Така- нож в гърдите!
Виолета: Това е моят нож за писма.
Мариета: Знаете ли какво означава това? Един от нас четиримата е убиецът.
Христо: Или не сме сами на този остров и в сенките ни дебне някой.
Павел: Двете не се самоизключват.
Христо: Ами ако той сам се е намушкал? Стресът му дойде в повече…
Павел: Не прилича на самоубийство. Иван не беше самоубиец. За всеки друг от нас бих повярвал, но не и той.
Мариета: Ти да не си експерт по самоубийците?
Павел: Жена ми се самоуби.
Виолета: Нали каза, че ви е напуснала?
Павел: Напусна ни по най-категоричния начин. След като това се случи изчетох цялата налична литература по въпроса за суицида. Исках да знам дали е можело да я усетя и да го предотвратя. Когато нещо такова се случи с твои близък, това те изкарва от равновесие. Толкова много въпроси остават.
Виолета: И какво установи?
Павел: Нищо не е можела да направя. Но все пак, вече поне мога да разпозная някои белези.
Виолета: Да викнем полиция!
Мариета: Ще обвинят нас.
Виолета: Моите отпечатъци сигурно са още по ножа. Ужас! Не стига, че съм безработна, ами и в затвора. Ще ми вземат децата от социалните.
Христо: Каква полиция- ние сме сами в това. Сами на самотен остров! Сами трябва да се оправяме. Освен това, ние всички сме висши държавници : депутати, вицепрезидент и министър председател , и като такива имаме имунитет.
Павел: Така – да помислим трезво, трябва! За това аз ще си сипя питие.
Виолета: Това е просто кошмар. Просто кошмар! Лошо ми е. Главата ми ще се пръсне. Кръвната ми захар пак е паднала. Трябва да ям.
Христо: Намерих върху трупа дълъг рус косъм. Бих казал, че е на Мариета. Ти ни каза къде да търсим Иван. Била си тук?
Мариета: Мой е, но не съм го аз убила. Бях тук преди малко, но като си тръгнах Иван, тоест Президента беше жив.
Христо: Ти се върна раздърпана. Сбихте ли се?
Мариета: Нищо подобно. Той ме назначи за генерален посланик. После правихме секс. Това е. Ясно! Оставих го жив, здрав и щастлив. Освен това нямам мотив, за разлика от теб Ице. Ти искаше поста му. И отиде да плуваш, след като аз се върнах при вас.
Христо: Всички искахме поста му. И ти Ети и Виолета, също участвахте в президентската кампания. Аз наистина плувах. Ето- косата ми е още мокра! Не съм припарвал насам.
Виолета: Това ме подсети – трябва да проведем нови избори за президент! Не може да оставим страната без държавен глава. Аз издигам своята кандидатура. В момент на криза, най-добре е жена да оглави държавата.
Христо: Няма нужда от нови избори!
Виолета: Има!
Христо: При смърт на президента вицепрезидента поема поста му, до изкарване на мандата.
Павел: Но аз изобщо не ламтя за постове.
Виолета: Павка, сега като си вече президент, искам да поговорим служебно. Мариета не е подходяща за генерален посланик. Твърде е… м как да се изразя фриволна. Лошо име ще излезе на държавата. От друга страна, моите деца са идеални за такава работа. Може би не точно сега, а някой ден като дойдат на острова.
Павел: Вили, умря човек, а ти ме занимаваш с глупости. Иван беше наш колега.
Виолета: Аз, разбира се, скърбя за Иван. Потресена съм от неговата смърт, тоест от неговото убийство. Но ние не можем да си позволим лукса да скърбим дълго. Чакат ни важни държавни дела. Имаме нова държава, за която трябва да се погрижим. Тя е нашето бебе.
Павел: Добре, Вили, ще говорим пак. Сега имаме много по-важни неща за решаване от назначаването на посланици.
Виолета: Съгласна съм. Като председател на Народното събрание…
Мариета: Че кога стана? Без да го гласуваме?!
Виолета: По старшинство.
Мариета: Няма такова нещо.
Христо: Има.
Мариета: Вие, двамата сте се наговорили срещу мене. Павка, кажи нещо!
Павел: Не ме намесвайте! Президентът не се бърка в работата на законодателната власт. Трябва да има разделение на властите. Разберете се! Ако трябва теглете чоп или един ден едната да е председател, друг ден другата.
Виолета: Добре, на ротационен принцип да бъде. След като ми изтече мандатът. А той е четири години.
Мариета: Четири години?!
Виолета: Колко са те… Времето върви ужасно бързо. Уви! Ох, ще наддам от целия този стрес! Но, какво пък!
Павел: Да го изнесем от тук!
Павел, Мариета и Христо хващат трупа на Иван и го изнасят.
Виолета яде.
Някой, когото публиката е вижда, я придърпва и после бутва трупа й на сцената.
Мариета влиза и намира Виолета на земята
Мариета: Вили! Елате веднага! Мисля, че е мъртва.
Павел: Определено е мъртва. Вратът й е счупен. Вероятно се е спънала в тази лиана и при падането го е счупила.
Христо: Глупачка!
Мариета: Изглежда толкова красива. Все едно е заспала.
Павел: Да я изнесем от тук.
Мариета: Тя имаше деца. Сега какво ще стане с горкичките?
Христо: Ще им отпуснем пенсия.
Мариета: Ами ако не е нещастен случай? Ако и Виолета е убита? Ами ако наистина има още някой тук? И някой от нас тримата е следващата жертва?
Христо: Не бива да се разделяме нито за минута.
Мариета: И какво – и до тоалетната ли ще ходим заедно?
Павел: Безопасността преди всичко!
Мариета: Забравете!
Христо: Не е момента да се правиш на свенлива девойка.
Павел: Добре- за теб ще направим изключение. Ти може да се усамотяваш. Но ще поддържаме звуков контакт.
Мариета: Ами като спим?
Христо: Ще спим на смени.
Мариета: Ако един от нас е убиецът, той ще убие другите двама, докато спят, когато е неговия или нейния ред да дежури.
Христо: Подозираш някого от нас или ни заплашваш?
Мариета: Разсъждавам хипотетично и логично.
Христо: Вярно! Мамка му!
Павел: Ще дежурят по двама, а ще спи само един. Соломоново решение.
Мариета: Тази криза, ще се отрази много зле на международния облик на държавата ни.
Павел: Споко! Още никой не знае за нейното съществуване.
Христо: Всяка млада държава има своите трудности. Ние сега пишем нейната история. А като нейни бащи…
Мариета: И майка.
Христо: ние, като нейни бащи и майка, носим голяма отговорност на своите плещи- от нас зависи, какво ще четат идните поколения. Защото пишейки историята, ние възпитаваме.
Павел: Ицо, да не намекваш, че ще послъжем нещо?
Христо: Няма да лъжем, само малко ще украсим историята за да бъде по-въздействаща. Това всички историци го правят, още от зората на човечеството. Нашите колеги Виолета и Иван- първият президент и първият областен на острова, ще са станали жертва на аборигенски племена, които ние храбро сме отблъснали и избили до рак за да защитим границите на младата държава.
Павел: Фантасмагорични фантасмагории!
Мариета: Не се ли увлече малко?
Христо: Това ще бъде нашата версия. Разберете- за доброто на държавата е. тя трябва да има славно, велико минало, което да вдъхновява идните поколения и да ги изпълва с националистична гордост.
Павел: Това е гавра с паметта им.
Христо: Нищо подобно! Иван и Виолета са истински герои и ние ще им издигнем паметници и ще ги почитаме. Те ни гледат от горе и прекрасно разбират съдбовността на настоящия момент. Дори сами биха предложили да разпространим тази версия, ако имаха възможност. От толкова много вдъхновяващи слова огладнях. Дали има още риба или месо?
Павел: Почти свършиха.
Мариета: Виолета всичко изяде.
Христо: Добре направихме, че не побързахме да ги погребем. Може да се наложи да ядем от тяхното месо.
Павел: Гадост!
Мариета: Гледах филм по истински случай за един катастрофирал самолет в снега. Там точно така направиха, като им свърши храната- ядоха от труповете.
Павел: Предпочитам да умра от глад.
Мариета: Всичко ще направя за да оцелея! Всичко!
Павел: А как ще обясним като ни открият, защо труповете на Президентът и първия областен са наядени, а?
Христо: Елементарно! Нали са убити от аборигените- те са ги наяли, понеже са били аборигени -човекоядци.
Павел: Ами къде са тогава труповете на аборигените – човекоядци, които ние тримата уж сме изтребили до крак?
Христо: Защото ние сме хвърлили труповете на аборигените в океана и там акулите са ги изяли.
Павел: А къде са акулите, а?
Христо: Акулите са отплували са към други острови, където се създават други нови държави и имат трупове в излишък. Защото винаги когато се създава нова държава има купища трупове. В основите на всяка велика и не толкова велика държава се издигат върху кости, кръв и сълзи. Закон!
Мариета: Някой да е виждал ножа?
Христо: Кой?
Мариета: Ножът, който стърчеше от гърдите на Иван- няма го.
Христо: А на теб за къф ти е притрябвал? Искаш да намушкаш и нас ли?
Мариета: Не! Исках да си отрежа парче месо от Виолета. Да видя как е на вкус.
Павел: Защо пък от Виолета?
Мариета: Жените имат по-крехко месо.
Христо: Павка, ти на къде?
Павел: Да пусна една вода.
Христо: Нали се разбрахме да не се разделяме?
Павел: Е, тук пред вас ли искаш да го извадя?
Христо: И аз и Мариета сме виждали и друг път такова.
Павел: Не мога пред публика.
Мариета: Остави човека да се изпикае на мира!
Христо: Ами ако някой го нападне? Или нас?
Павел: Ей, там отзад ще съм. И ще свирукам с уста.
/Гръмотевица. За миг угасват светлините.
Когато светват Мариета лежи на земята /
Христо: Ети, Господи мъртва е! Прободена с ножа.
Павел: А, намерила го е значи. Може би в тъмното се е спънала и се е надянала на него.
Христо:` Не вярвам в случайности.
Павел: Аз пиках.
Христо: Не обвинявам теб, човече. Тук има някой. Той ни дебне и избива методично. Само да го хванем- лошо му се пише.
Павел: Да изнесем трупа й. Хвани й краката!
Христо: Мамицата й! Ох, хецнах се заради нея. За толкова кльощава жена, тежи ужасно много.
Павел: Ами, така правят обикновено като умрат- започват да тежат сякаш двойно.
Христо: Да му се не види! Сега като нямаме женски, как ще се размножаваме? И какво ще таковаме? Сещаш се! Казвам ти- имаме сериозна демографска криза.
Павел: Имаме сериозна морална криза.
/Павел намушква Христо с нож. Той пада на земята./
Христо: Какво правиш? Ти се бил значи! Ти ?! Защо? Защо ни избиваш?
Павел: Защото за няколко часа успяхте от един красив девствен остров да сътворите истински кошмар. В тази нова държава възпроизведохте уродливо копие, на това което Ви отвращаваше. Властта се разпределяше между познати, факти от историята бяха изопачени, лакомия и корупция се подхранваха взаимно, със секс се купуваха постове. Всички вие бяхте обладани от демоните на Властта. Повярвахте си, че сте велики и всемогъщи. Спасих острова и Държавата от вас!
Христо: Държавата- това съм аз! Ти не можеш да убиеш държавата! Аз съм безсмъртен.
Павел: Ха, да видим. И ти си бил смъртен.
Павел донамушква Христо и последния издъхва.
Павел му изнася трупа и се връща.
Изтяга се с чаша питие.
Сигнал на радио който съобщава, че е 0 часа.
Влизат двама мъже, облечени като охранители. /
Охранител 1: Господине, минава дванайсет, молим Ви да напуснете сградата.
Охранител 2: Предайте си и пропуска.
Павел: Това е моят остров! никъде няма да ходя. Вървете си! Ще ви депортирам.
Охранител 1: Този е бая натряскан.
Охранител 2: Така става обикновено на тези партита. Де да знам, може и нещо по-силничко да е приел. Сещаш се- кока или хероин.
Охранител 1: Да го изведем и да заключваме. Навън май спря да вали.
Охранител 2: Това там ми прилича на кръв.
Охранител 1: Сигурно е кетчуп. Стига сме се размотавали с тоя – мача ще почне всеки момент. Хвани го от дясно!
/Те хващат Павел от двете му страни и го извлачват от сцената/
Павел: Не ме докосвайте! Аз съм президент! Имам имунитет! Това е международен скандал. Нямате право. Пуснете ме!
Край