Бай Пеци е постъпил в отделението преди мене, но не се знае ще го бъде ли. Все пак това е кардиология, не е сладкарница „Кукуво лето”. На Болница „Каритас” още от едно време пациентите й викат по няколко начина. Ударението всеки си го слага, където му е най-сгодно, но освен това й викат Корида, Корита, Карина, а аз, откакто излязох от упойка, взех да й викам „Курталина”, щото така те обработват, че човек се куртулисва (тур. и диал. куртулисвам се – освобождавам се) по най-бързия начин. Или се оправя или се отправя…, ми де този късмет! Имала си доскоро и сушина пред задния вход, предният главен лекар я поръчал на Ателие за художествена утвар – тераса с нова, хубава, модерна конструкция от ковано желязо, подпряна с четири изящни гръцки кариатиди от бел врачански камък. Ум да ти зайде.

– Нема обезболяващи за отлитающите, ма има пари за глезотии – надига се от кревата един друг байчо, с три байпаса, слагани от трима различни специалиста от три различни болници

– Това е дарение! Един човек си е написал завещанието точно у нашата стая, те на това шкафче – им соча аз, надвиквайки се с новините по телевизията, – ма парите не стигат за цял операционен корпус, а само за новия вход, и то без гранитогреса.

– Ма това даже не е централния вход, да речеш – каза пак оня байчо, въпреки че, ако ще отплава, к’во му е зор – Това е таен изход! За след разпивките, по тъмна доба, след резането на лентичките. Затова нема там крушки!

– Има, има, но е дискретно, на това му викат вечерно осветление – поясних аз

– Аз мислим, че некак си ни обработват медикаментозно, за да дарим, иначе не може току-така да ти го внушат, без хипноза – рече Иво, един младеж, дето му нема нищо, ма хаби и той клиничните пътеки

– Все пак трябва да има известна представителност – защитих медицинската гледна точка аз – И правилно си я е представил доктора – антични, докоснати от патината на времето полуголи тела

– Който, впрочем, е уволнен за, забележете, кадърност като администратор, което е много рядък мал-шанс – осветли ни бай Пеци, за главния доктор говореше той

– Един администратор пролет не прави! – каза байчото, който явно и преди, и след операции си обича да се заяжда – реформата иска резане до кокал!

– Айде стига с тия реформи, докъде ни докараха. За какво ти е форма, откак нема съдържание!

Болницата е грозна, то се знае. Тя и да е хубава, к’во – смразяваща хубост. По-леко ли е да избегаш от убавото? Едно-единствено неодушевено нещо лови окото и това е терасчето и то щото аматьори са го правили, за разлика от „Титаник”. Целият персонал там си пафкаше цигарите, то се съзира дори и от нашия прозорец, докато един ден, от претоварване, изящните кариатиди, с изключение на една, се скършиха в кръста и тераската се килна току пред очите ни. Една сестра счупи зъб и на една й гипсираха тазобедрена става, другите извадиха късмет само с прогаряния на работните престилки, та забраниха тютюнопушенето и навън. Интересно само как дебелите доктори падат на меко връз сестрите, та им нема нищичко! Има, изглежда някакви завихряния и по периферията ги отнася, а в средата центроустремителната сила ги застопорява. Не съм сигурен де, но каква друга теория има по въпроса? Пък и аз ви вадя жив пример от практиката, кво ме греят издържани или недотам издържани теории! Дойде един професор от сградостроителния институт, гледа-гледа, почеса се оттук-оттам и като не знаеше кво да каже, човека, вика:

– Да се сглоби един калъп и да се отлеят наново!

Айде бе, аз у леярна ли съм или у здравно заведение! Ама той теоретик, лесно му е да го каже. Добре че съм аз в наличност, и че съм успел да се похвалим какво умеем, още преди да ме срежат. И ми викат, ма по-така конспиративно:

– Бай Весо, ти си опитен фаянсаджия, де земи барем нашляпай с големата шпакла балдъра (прасеца) на таз мома (на тази, единствената оцеляла) да се санира, иначе си изглежда що-годе здрава. На другите на местата, не се коси, ще подпреш с обикновени чамови колони, има по-носимоспособни. Викай ни заедно да повдигаме, че кран не сме поръчали.

Те даже не се сещат, че не е за кран, а е за крик, но аз нема да им отварям очите! Да дойдат, да оплезат езици от подпиняне! Е па, питат ли ни нас кво ни е, да те режат с една местна упойка, кой знае откъде докарана, може и от „Ислямска държава” да е. Усетих ги аз – „Курталина” нема фаца, искат аз да им я догодим за без пари! То си е така, ма аз съм си крив, щото не умеем да се цаним! За едната гола слава не, ами даже от чисто добротворство приемам. Щото не върви да ги откажа напълно от античния идеал! Това добре, ама чек сега, аз не съм патоанатом, разбираш ли, щото те и прасците са като циците, имат си най-различни овали и много трудно човек може да отсече: те тия са най-добрите! А и Акт 16? Много е важно кой ще подписва Акт 16, то това са няколко лица, всеки с различни виждания!

Старшата сестра вика:

– Шшшт, не бой са, нема да актуваме. Имам тука едно пациентче, парче изкуствовед, че го пратим да ти даде акъл, ако не му се е пръснала вече главата, щото по цели нощ бълнува за финес и изящество.

А то това наш Иво, дет ви викам, казах ли ви за него, че не знае за какво виси у таз лудница! Обаче ме карат да бачкам бързо. Мен, Весо Кривинския! Ама, чакай сега! Коледа е, кой друг шашкънин бачка на Коледа, това първо и второ, изкуството не търпи претупване! То иска концентрираност. Това едно на ръка, а друго, аз, ако свърша бързо, ще ме изпишат от „Курталина”, а що да се прибирам дома, само да си горя от нарезаните дърва? И без това не знам с моя нов байпас бива ли да бързам? Ако се изпотим на тия температури, близки до отрицателните, може да окаже въздействие върху кръвното ми налягане, а оттам веднага те подхваща и ишияса. Аз си познавам, а ме заболи лумбалния прешлен, а забавям движенията! Санитарката й беха разпоредили да открадне гипс от манипулационата, тя носи само кило-кило и половина. Аз как да изчисля кило и половина прасец може ли да издържи тераса с 50 човека медицински и помощен персонал. Ако са гладни, може и да може, но те се ояждат, особено покрай празници, когато има много битови контузии. Този Иво и той е само едно плямпало, аз го усетих, че тангенс и котангенс му говорят, колкото на бай Пеци – гръцка етимология. Ей, а на днешно време и самите докторите не умеят да ценят труда ни на специалисти, а очакват от нас уважение, ако те самите вложат някакво минимално усилие. И да ви кажа, к’вото можах – това направих, ни повече, ни по-малко. Бай ви Весо не е за един ден! Трима шефове на отделения с подопечните си ми седяха диван-чапраз и държаха терасата, докато аз намествам колците изотдолу. А кариатидчето стана един път! Аз торсото не съм барал. От опашната кост надолу съм реставрирал по всички канони на нашата гилдия. Драперията на дрехата много сполучлива се получи, може да влезе в специализиран справочник! Сцепва се над коленото, разголва балдъра, както го харесва Главния, и се подпъхва под вървите на сандала, който е уж от бела еленска кожа, а глезенът е обвит с такова, кажи го, войнишкото… партенки, де! Партенос е девица! Добре че е една девица и три колеца, иначе, ако беха само девици, ще помислят, че е манастир и ще отбягват болницата, което за мен не е фатално, но за постъпленията е. Не казвам, че съм сътворил шедьовър, но, ако край тебе кибичат такива пишман-реставратори, ти не можеш да разгърнеш спокойно потенциала си и не се представяш по най-добрия начин. Не, това трябва да се отчете, иначе да си викат от института за паметниците на културата пациенти склуптори и да си им плащат като за монументално изкуство, което хич не е евтино. Абе, хубаво си е шапрончето, който му намира махна, да си се лекува вкъщи с автосугестия, няма що да затормозява здравната система бадева! Когато новият главен лекар вчера сутрината, докато яз съм бил на инхалации, видял какво се е получило, щял да получи инсулт, добре че няколо пациента го сграбчили, наплискали го с минерална водичка и му шляпнали две-три леки шамарчета, та се освестил. Ма па после този Иво нещо му прошушнал и човекът пребелил очи. В съседната стая е, за главният лекар ви говоря, Иво е в нашата, от другата страна на бай Пеци е, диша му точно във врата. Не се оправдавам, но аз не съм каменоделец. И препаратор не съм. Гипсаджия и фаянсаджия съм. И от двете по малко, ма повече ме тегли да гипсиргвам. Не съм аз последния мохикан-реставратор, да санирам ногата на последната оцеляла кариатида, ма за такъв ме нарочиха. Това ми погали егото и затова реших, този път, по изключение, да не отказвам, иначе що да донирам Болницата с личния ми труд, когато тя е на държавна издръжка! Писал съм фактура, ма я крия, ако ме изпишат без епикриза, ще им я представя и на тях, и на пресата. И бачкам без муза, не разчитам аз на капризите на музите, а на златните си ръце, там е разликата с ония разбирачи от моята стая!

Аз сега тука наскоро навърших 64 години и за пръв път в навечерието на Коледа се случи, та паднах в асансьорна шахта, без да предположа, че асансьорната кабинка е откачена от група натровени с метилов алкохол младежи. Половината от тях са в реанимация, докато, видите ли ме мене, нема и за една седмица и вече съм способен на художествени изяви! При това не съм се раздал изцяло, като за последно. Както казах, ако няма кибици, можем и по-добре!

Бай Пеци се въртя, въртя, па по едно врем, беше се вече смрачило, ми разправя:

– Добре си я догодил, ша знаеш, ама требваше да й боядисаш ботушките с блажна боя

– А змислех, че е със сандали, де ща знам, че това са ботуши, да не съм енциклопедия!

– Хубав е прасецът – изчетка ме Иво – нежен, приятно заоблен, не много надут, да ти е кеф да го погалиш за кадем, та да се върнеш някой ден пак тука!

– Ба – рече оня байчо, дето не винаги знам жив ли е още – шарено е по-убаво!

Но тоя Иво пак ме защити:

– Ти кво искаш бе, некой отровен цвят „Жабешка кост” като офицерска куртка или „Пепел от рози”?

– Тоя па – изуми се бай Пеци – то си пише на разфасовката: 500 микрограма елфенбайнвайс

– Елфите са прозрачни, бе! – досетих се аз

– Вайн, вайн. Вино! – рече бай Пеци – тъмноцървено, като пагоните на офицерите, аз к’во ти казвам!

Не бе – пак се намеси тоя Иво – Вайс ви казват хората, ваааайс! Бело! Като памперса ти!

– Колко е глупав – вика бай Пеци – слушай, че ме дразниш: Правиш ли разлика между цинквайс и винервайс, е как ще правиш, като и двете са бели! А това е вайн, а не е вайс, разбираш ли или имаш още жълто покрай устата?

– Свърши се вече, късно е за критика – викам аз авторитетно – да ни идваше втория акъл навреме, цена нямаше да имаме!

Миналата година, ако не бех взел доктор на стоп, сега немаше да ме спасяват, да знаете. А здравната реформа така са я изпипали, че се изключва всякакво вмешателство в случай на опит за самоубийство, разбирате ли ме? Паднеш ли в шахта, ти после не можеш да докажеш и с адвокат, че не е нарочно. А и адвокатите са на тяхна страна. Моят, хем ми е приятел по чашка, ми вика: В ступор сме, щото става дума за прецедент. Какъв прецедент, не се сещам аз, а и той е малко суеверен. Ми, казва, то ние сме нация самоубиваща се!

– Най-важното е – опонирам му аз, щото и на една журналистка й дадох интервю по моя казус – изпаднеш ли в положение да пропаднеш в дупка, да не падаш духом, тогава имаш шанс да попаднеш на късмет.

А бай Пеци се обажда, както се е обърнал на другата страна:

– Кога си в цуг-цванг късметът не дохажда!

– Тогава викаш неволята – вика тоя Иво

– Айде бе – не се предавам аз – тебе неволята ли те оперира, бе? А терасата неволята ли я подпря? За всяка работа си майстор има и всяка болка знае си хекима (доктора)

– Обещай ми, бай Весо – ми викаше опериращият доктор – у тая лизгавица да си седиш само вкъщи!

– Що? Ако ми е писано да се …. нема, нали….?

– Не. Причината за заболяването ти е в минал живот – каза една от операционните сестри, но вече ме хващаше упойката и се унасях

– Пренавил си се – ми викаше сега Иво – да надминеш античния майстор, а това е непосилна задача. По-скромно!

– Той ще ми говори за скромност – ядосах се аз и се надигнах от кревата. Ако не беше такъв студ, даже щях да си замина вкъщи при жената. Що да се обяснявам тука и с всякакви други неуметници! На много напраскани се правят, ама дорде дзирнат скалпела. А иначе са като трепетлики! Такива най- ги мразим. А яс съм позитивист и мразим да мразим. Затова отивам да изкадя един тютюн на тераската. А на бас, че мене, бай ви Весо от центъра на Кривина, ще ме споменават с добро поне в близките двайсет години, ако не и повече, докато се осъществи здравната реформа. Докато тоя Иво, па и вас, кой ще ви помни и за какво?