От Владимир Шумелов
Характеристики на поетическото у Снежана Иванова
Винаги съм се питал коя от всичките 15 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос.
За „Пролуки“ (2010): Много от мотивите, образите и темите в поезията на Снежана Иванова са с библейски корени или са свързани с общочовешката митология – изгнание, изход, завръщане, страдание, жертвоприношение, страх, свобода, лишеност, смърт, прераждане; Тайната вечеря, Възнесение (Спасовден); образи от Старозаветните легенди, от фолклора, философски термини, или конкретни обекти и реалии от действителността – Хаити („Хаити“), Демир Баба („Светилище“), краен квартал („Краен квартал“), квартира („Квартири“). И „Пролуки“, както всички поетически книги на Снежа Иванова е единна, монолитна откъм форма и съдържание, словесно прецизна, дори фина, но и „една много твърда и дори монументална поетика […] поетика на крайните обобщения, на законодателните обобщения“ (М. Бодаков).
Марин Бодаков (в първото представяне на антологията „Преодоляване на страха“ пред публика във В. Търново, 2009 г.) е убеден, че „нейната поетика е като вакуумирана: Снежана има ограничен – това ни най-малко не означава беден – речник. Нещо повече, този речник безкомпромисно се самоограничава, защото той се стреми да бъде изграден от основополагащи понятия“. И още: „Тя връща Словото назад, свива го, присвива го болезнено – до една изначална точка на езикова и мисловна компресия, от която единственият изход е лирическият взрив“. […] „… чрез този подход Снежана не пише книга, не, тя гради храм на кота нула“.
Разбира се, в линейния ход на тази антология ще усетите един преход от по-традиционна (като форма и изказ) поезия към по-нетрадиционна (по-„формотворческа“), от поезия, залагаща на енигмата и философски експлицираща идеи, образи и символи (нощта, смъртта, числата, огледалото, съня, луната, олтара, пустинята-нивата, пътя, гроба, майката, бащата, Господ), към поезия със същите символи и образи, но вече натоварени с нови смисли и реминисценции от действителността, облъхнати чрез емпатията на Аза.
Ако все пак трябва да тръгнем отнякъде, това са интересите на поетесата в областта на сравнителното религиознание и древните езотерични учения, част от които реализирани в есеистичните й книги. И най-вече началото – първите й стихосбирки, в които намираме трайното й увлечение към йероглифи, клинописи, формули, числа, древните сакрални азбуки, като начини на гадаене и философско-поетическо осмисляне на света.
За „Таро. Граматология на сянката. Двадесет и два начина да изживееш себе си“ (2015): „Таро“ е психография на душата. Стихосбирката е поетическо-психологически прочит на системата „Таро“, изцяло профанизирана чрез картите „Таро“. Но това е поетическа книга, която лиризира и донякъде демистифицира тези идеи, предизвиквайки емпатия като част от духовното усъвършенстване на човека. И мисля, важна интуитивистка и психологически мотивирана стихосбирка, предвид съвременния твърд и прагматичен свят, разтърсил крехкото равновесие между Душата и Разума.
За „Отдалеч“ (2004): „Текстовете са надградени върху универсални символи и представи на християнското мислене (дори броят им е символичен – 13), като в същото време „отварят“ границите на религиозното към потребностите на модерното (нерелигиозно) самопознание, стремят се да примирят новото със старото, чуждото със своето, включително на стилистично равнище – например като отказ от пунктуация. Употребата на този тип символизъм най-често предразполага към универсализиране на лирическия субект и Снежана Иванова остава вътре в тази тенденция. […] Нетрадиционното е в сблъсъка-смесване на три поотделно традиционни (като манталитет и стилистика) пласта: българският фолклор, християнската митология и модерната иронична отместеност от способността да се мисли светът/себе си във фиксирани образи и представи. Светът на тези стихотворения е особен: границите на познатото и непознатото са карнавално разместени, внушението се колебае между сериозното и гротескното, стилизирани диалектни изрази съжителстват с образи на високия символизъм…“ (Милена Кирова, в. „Култура“, бр. 12, 1.04.2005 г.).
Различни са ключовете за семантично декодиране при отделните нейни книги: ако в „Нощта на Брахма“ той е инволюционният модел: Вселената е рожба на Сътворението (Денят на Брахма), а „Нощта“ символизира разпадането на тази Вселена, в „Отдалеч“ (вторият цикъл „Окрайнини“) този модел е редуциран до света на конкретния човек, който наблюдава разпада на собствения си свят (род, родина) от птичи полет, прелитайки над минало и настояще.
Ключове и кодове към „Повесма“
В 34 стихотворения, писани от средата на 80-те години до днес, немалко от които познати на читателя от предишни книги на авторката, но и нови и невлизали в предишни сборници, Снежана Иванова напластява повесмата на своята поезия върху хурката на времето, трупа опит и печал – десетилетия вече. Книгата не е механичен сбор от стихове, а както и предишните й поетически сборници е изградена строго концептуално.
Проектът на новият сборник „Повесма“ е свързан с досегашните търсения на авторката в областта на поезията. В нея ще открием една основна характеристика – мистичността; вътрешни стилове, които съдържат мистически формули, прокламации, наричания, напеви в определени стихотворения и които отвеждат до мистически дълбинното – до нивото на подсъзнанието – писане. Чрез средствата на парадокса и паронима се постига изразна функционалност; един и същ образ или словесен конструкт не просто изобразява, а въздейства полисимволно и полисмислово. Авторката използва езиковия конструкт едновременно като преграда и връзка между субекта и обекта. В стиховете се наблюдава естествено преливане на противоречащи си стилистични и лексикални похвати (откровение – напев, подсъзнателно писане – наричане). Откриваме взаимосвързаност и взаимозаменяемост на двойките народностно – всеобщо, персонално – митично, обективно – магично и т.н.
В стихотворенията Снежана Иванова превръща мита в мистерия: неговото значение и неговата дълбочина лежат не в това, което разкрива в собствените си конструкции, а в това, което той скрива. Митическото съзнание прилича на зашифрован код, разбираем и достъпен за онзи, който притежава ключа към него, за когото особените съдържания на това съзнание не са нищо друго, освен конвенционални знаци за нещо друго, „което не се съдържа в самите тях“ (Ернст Касирер).
Чрез средствата на метафората и специфичната символно-фолклорна поетична стилистика авторката залага тезата, че поезията е едновременно код и ключ за разгадаване на този код, словесен вход към мито-архетипните съдържания на персоналното и родовото, за човека като творец и изразител на общностни идеи.
Тази поезия не представя (изобразява), а провокира читателя да търси и открива други смисли, да се превръща в сътворец и участник в словесното тайнство. Тя не е подражаващо изобразяване на процес, а съ-преживяване, драма (дромена), самото действие и въздействие на ставащото, неговата реализация в субекта.
Стиховете в тази книга Румен Леонидов нарича „требник“ (сп. Уикипедия това е църковна книга, използвана в православната богослужебна практика. Съдържа правилата за извършване на обредите на църковните тайнства и други свещенодействия, извършвани от църквата в особени случаи, които не са включени в храмовото (обществено) богослужение от дневния, седмичния и годишния кръг). Именно: поезията на Снежана Иванова е требник на днешния и миналия ни живот на българи в контекста на световното познание за света и тъгите, произхождащи от него, вътрешна инициация, изразяваща се в прехода от външна ритуална инициация (вж. есетата й) към поетическия им превод. Това е поезия, която освобождава емоции, но същевременно е и дълбоко интелектуална, ферментирала.. След подобни книги се чувстваме спокойни за културното си бъдеще в Европа и света. Чувстваме се световни. Метафизични.
Владимир Шумелов
Снежана Иванова. Повесма (ред. Владимир Шумелов, изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)
Книгата е издадена с конкурс „помощ за книгата“ на министерството на културата на Р България за 2017 г.
* Думи от представянето на книгата в къща-музей „Гео Милев“ на 7 март 2018 г. по покана на в. „Литературен глас“ и музея на Гео Милев в Стара Загора и в РНБ „П. Р. Славейков“ – В. Търново, на 3 април 2018 г.