Сутринта, като слязох пред нашия небостъргач на кафе, чичките вече го бяха пак попривършили и се оглеждаха за мен, да ги почерпя с второ за празника. Но аз, не че, като всеки селф-мейд милионер, не съм стиснат, но намирам, че точно сега е време за смирение и молитви, а не за показно разточителсто, и им отказах, колкото и да е несвойствено за мен да отказвам на нуждающите се. И усетих, че им стана криво, подпряха блока на по едно рамо и ме загледаха на кестерме. Аз, уж да се помайтапя, викам на единия чичка, откоро присламчил се в нашето елитарно общество:

– Може ли да се казваш Благой, а да си такава киселица! Това не е ли противоречие?

– Аз може и да съм киселяк, ма барем не съм спаружил гребен, като тебе – сопна ми се той – Язък ти за претенциите, че можеш да се равниш по нас! А едно зелье не знаеш да претакаш у нов бидон! Мислиш, че като купуваш сè от най-скъпото, та се не тъпчеш и ти с отрови ли?

Бай Гаци и той опита да разведри малко нагнетеното положение и вика:

– Мани го, Иво е спал на чьорчик, затова си е извил врата и не забелезва проблемациите на нашето съсловие. Той е помазаник, па ние, шашавите, сами сме си виновни, че сме обеднела градска цинцифуция! А è го è, наш бай Пеци, дето е последен фукара, е все обратен и знаете ли как си кръстил внучката – Патриция, ако щеш вервайте!

– Последните че станем пръви – рече бай Пеци дълбокомудренно – Не ми е в характера да се обиждаме, ама вие сте едни чисти пишман професоре!

– Що бе, колко народ се е изпонакръщавал „професор”, без да е хабилитиран – допълни бай Весо Кривинския – Това не е ли противоконституционно?

– А здравната система колко пари е източила от мене, без да ме хоспитализира – тюхкаше се Гаци – па пак не са турили никой зад решетките!

– Здравната система мимикрира. Тя е болна и така си функционира неработеща и бих рекъл контрапродуктивна – обясни Гаци

– Големо е мазалото, нема кво да се лъжем! Вие знаете ли, напримерно, че тук, дето сега стоим, се води божем де юре празен парцел, а има коскоджа ми ти блок! Това не е ли против всякаква логика?

– Не дири ти тука логика, – почваше да се напича бай Пеци – що по нихната логика си има оно логика! Ама ти знаеш ли, кое е още по-противно: че парцелът е отреден черно на бело изцяло за озеленяване, а нема, за комка, и една мила бела роза.

– Тоя па, отнемало му розите. Дето и без това са противопоказни. Докарали са ми алергия, ма като нема антидот за них, си вземам от стандартните антидепресанти, тия от клиничната пътека. Не, не! Далече по-страшното е, че всичко е леш, байчовци, а викат, че е на шест! А, кажи ми!

– На шест е, ми кък! – ядосваше се и бай Весо, дето съм ви казвал, че е завършил техникум с 3 и 92 – Тръгнат ли работите на ебем страна, да ти ебем и отличниците

– Не бе, кажи честно… Нещата не стоят така, както сме ги положили едно време!

– Ти ако лежиш на едновремешната кълка, работата че пойде на изуй гащи

– Па она е пошла. Не надушваш ли как смърди смого, требе да наденеме сите противогазе!

– Въздух – загаден, вода – радиоактивна, почва – без хумусен слой. Де е Киро на кирия?

– Тоя па, и кяр дири! Ние нищо не сме спечелили, че тука сме се родили!

– Янлъш пророци – бол (много фалшиви пророци има – бел. Моя) – рече мъдрият бай Джони от апартамента над мене – а чистите по сърце сме малко!

– Море нема да се противите на системата – натърти бай Весо, който е доволен от премиера и съдбата си – оти едно време, ако е имало противозачатъчни, ич и да не сте се и изпонародили такива разбираче!

– Верно е, – потвърдиха всички – а ако е имало и видеоозон, да са те виделе òвреме, дека че си такава тиква!

– Като сте се курдисали тука, – намигнах им аз, да ги върна към любимата им тема, а не че верно ме интересуваше – забелязахте ли дали оная мадама излезе за работа

– Седнали сме баш за нея да гледаме

– Знам аз кво му е криво на Иво – дънеше ме за пореден път верния ми комшия бай Иван, Джонито – Ама, човек, недей се противи на съдбата, ще намериш друга, клин клин избива, ти си ем убав за възрастта си, ем богат за нашите ширини, би требвало да ти се лепят, не знам защо така си все прецакан.

– Аз знам що! Щото е скръндза, а Господ всичко това го види и чуе! – победоносно възвести бай Весо – и че му се връне тъпкано!

– Айде, тръгвам аз, – реших да се откопча по-набързичко аз – оти очем да си минем през църквата

– Иво, Иво, и да ни минеш, и да се минеш, за криво колело, като тебе, прав път нема!

– Мани го бе, он че мине през нашия огин, па че се поопече, малко че се попромени, да не поверваш, па че стане един благ, че си поемне накъде требе, по нов път

– Не вервам аз – изпъшка новият байчо Благой и ме изгледа кръвнишки, без никаква видима причина – За такива вълци у овчи кожи секогаш Старият път е наблизо!

П.П. Иисус Воскресе!