От Борислав Гърдев

Четвъртият романа Йордан Нихризов е обикновена камерна история.

Обхваща годините на прехода и се вглежда внимателно в съдбата на две сестри – Ана и Мария.

Това е първият  по – сериозен опит на автора да осмисли ежедневието ни и неговите проблеми през женския поглед – рискована и трудно осъществима задача, която той с ентусиазма на неофит, все пак осъществява на  прилично ниво.

Както и в останалите романи и особено „Минало незабравимо“, и в „Обикновена история“ личи културата, подготовката, усета, умението, хигиената на духа, с които Нихризов разработва своя сюжет и извайва образите от натура.

Личи си, че умее да разказва увлекателно, ненатрапчиво, да създава стегнат и четивен текст – в случая в рамките на 230 страници, който да не тормози и отегчава.

Ако за нещо все пак трябва да се съжалява, то е, че този път редакторската работа, дело на Светла Девкова от „Изток – Запад“ е трябвало да бъде по – прецизна.

Нихризов е представител на инженерно – техническата интелигенция и като такъв е  обстоятелствен при разкриване на средата, в която се развива действието, както и при вкарването на често нефункционални ремарки към диалозите.

Наративът е имал нужда от допълнително изчистване и премахване на ненужните абзаци.

Вярно, тогава щеше да стане още по – кратък, но и по – ясен и не дразнещ.

Женските образи са добре пласирани – особено тези на Ана и племенницата Цвета,без да забравям и  двата успешно пласирани мъжки персонажа Георги и Евгени, но трагичната развръзка със смъртта на Ана идва неочаквано –  шокиращо, въпреки че точно тя спасява романа от пропадането му в пропастта на мелодраматичната баналност.

Аз ценя и поддържам белетристичните усилия на Йордан Нихризов,харесвам желанието му да разграничи героите си на вярващи и можещи, еднакво потърпевши от безкрайния ни преход, но ми се ще в бъдеще, ако продължи да пише , да бъде по  – внимателен при стилистичното оформяне на окончателния вариант на разказа.

Смятям, че  тогава резултатът ще бъде по – добър, а и усещането за среща с поредна значима белетристична творба, ще бъде трайно и естествено .

 

Йордан Нихризов, „Обикновена история“, 2018, роман, изд.“Изток – Запад“, ред.Светла Девкова