Разказ от Бисера Дживодерова

Иван Петров се прибираше отново пиян. Пак беше празнувал с колегите си в кръчмата “Двата смока” с трите курви – сервитьорките. Очакваше го поредния скандал на жена му. Тя тъй не проумя, да не му се кара, когато е на шест ракии и десет бири. На другият ден – може, но защо му разваляше доброто настроение, точно когато се чувства господар на света. Естествено викваше и той. И накрая съседите идваха и чукаха на вратата. Наставаше всеобща тютюмаха! Клатушкайки се по разкопаната улица Иван Петров погледна луната и тя му заприлича на голям жълтък от пържено яйце. Почеса се по олисяващата си коса и промърмори: “Маа му старъ! Що ни дойди сегичкъ някуй извънземну и дъ вземи женатъ! Толкуз щъстлив шъ мъ нъправи!”. “Дадено!” – му се счу да казва някой, но като се обърна нямаше никой. Беше сам в тъмната нощна тишина. Сигурно вече минаваше полунощ. “Бре, причувът ми съ разни гласове! Май ми дойде многу последнатъ биръ!” “Искаш ли или не искаш да ти вземе някое извънземно жената?” – като че ли чу далечен шепот. “Искъм, как да не искъм! Дъ я вземът и да ни я връщът!” – каза пияният мъж и хръцна. – “Сигурну пак мъ чакъ и плете у кухнятъ, маа му старъ!”

След час вече беше успял да достигне благополучно в апартамента си. Отвори врата. Жена му пак беше оставила отключено, но този път спеше в холчето пред работещия телевизор. Иван Петров тихичко влезе в спалнята. Легна си с дрехите и веднага започна да хърка. Дори не чу как някой влезе в жилището му и след малко излезе носейки нещо тежко. На другата сутрин се успа. Обикновено го будеше жена му Бонка. Правеше му кафе и му мажеше четири филии с маргарин и ги поръсваше с шарена сол. Той така ги харесваше. Сега изглежда му беше много сърдита и беше тръгнала преди него на работа. Иван Петров й тегли една дълга псувня. Срита котката Пеца и понеже беше махмурлия изпи сока от два компота вместо закуска. Довечера щеше да й даде да се разбере на тая шантава жена дето дори не му беше приготвила чисто бельо днес. Обаче се оказа, че пак се налага да ходи в кръчма. На един от бригадата му се беше родило първо внуче и той ги заведе в най-новото заведение в квартала си да черпи. Пиха и благославяха, пяха и благославяха, накрая дори се сбиха благославяйки майките си. Естествено пак се прибра късно и пак тихо отиде директно в спалничката. Бонка сигурно пак спеше в хола. Сутринта беше излязла преди него. Изкара така седмицата без да се засече с жена си. Това не притесняваше Иван Петров. Беше се случвало и преди. Обаче в събота я нямаше. Първо си помисли, че е на пазар, после, че е у приятелки, но като не се прибра през нощта силно се притесни. “Зъминалъ е нъ селу при майкъ си, маа му старъ! Дъ ми нъправи нъ пук!” – помисли той и се успокои. Обаче следващата неделя неочаквано тъщата се изтърси на гости с два сака и една дамаджанка. Оказа се, че Бонка не е била там. “При сестръ си в Плевен ще дъ е!” – решиха двамата и седнаха да си хапнат от вареното пиле и витата баница. Не щеш ли вечерта звънна балдъзата от Плевен да търси Бонка. Трябвало да намери квартира за детето на колежката й. И тогава ги обзе паника. Жената наистина я нямаше. Отидоха в полицията. Проблемът стана още по-сложен от факта, че Иван Петров не можа да обясни на дежурния сержант от кога я няма съпругата му. Тъщата му хвърли най-сърдития поглед, който може да се намери у една възрастна кльощава селянка и занарежда на умряло. Следователят поиска да опишат изчезналата. Иван Петров каза, че е ниска и дебела четиридесетгодишна жена, която обаче изглежда към петдесетте, с проскубана къса къносана коса и кафяви като на мъстия очи. Ходи облечена все в размъкнати сиви дрехи. Тъщата веднага го апострофира, че дъщеря й е прилично и апетитно закръглена четиридесетгодишна дама, на която не можеш да дадеш повече от тридесет и три години, е, най-много тридесет и пет години и е доста красива в лице, и със собствен стил на обличане, който много напомня на французойките, но чавка й изпила мозъка и взела че се влюбила в този простак, а какви мъже я искали и какво бъдеще я очаквало, а сега не само, че е изчезнала, а той не знае дори кога е изчезнала, колкото до подмятанията на младото следователче дали има някаква си там извънбрачна връзка, то тя брака си не можа да оправи, за какво да си усложнява живота с още някой смотаняк. При тази обида Иван Петров се разпсува яко и се опита да я докопа за ръката, но се намесиха полицаите. Тъщата заведоха до автогарата, а него в апартамента, от който беше изчезнала вече и котката. Оставаше да чака. А какво е едно чакане без приятели, колеги и алкохол. Започна един запой, в който тъй не разбра кой му сви всичките саксии с теменужки от терасата. “Майнатъ им! То женатъ я нямъ, коткатъ я нямъ, пък аз дъ съ тревожъ зъ някъкви си там цветя!” – си рече Иван Петров.

Измина месец откак Бонка я нямаше и никой никъде не успя да я намери. Тъщата и балдъзата тръгнаха по гледачки. Една им викаше “Жива е! Ще се върне скоро!”, друга – “Занесете дрехите й да ги опей попа в църквата, защото не е вече в този свят!”. Иван Петров отслабна. Видимо се състари. Нощем все сънуваше, че жена му вика. Сепваше се. Отваряше очи. Виждаше празното място до себе си на спалнята и пак заспиваше кахърен. Една нощ нещо го повдигна с все одеала. Никой нямаше в стаята, но се чувстваше някакво чуждо присъствие. Иван Петров се уплаши и се опита да вика, но гласът му не излезе от гърлото. “Спокойно, спокойно, нищо лошо няма да ти направя!” – му прошушна някакъв приятен глас. – “Ще те занеса при жена ти. Тя много тъгува за теб, макар че не я заслужаваш.” “А-а-а, не искам да умирам!” – успя да промълви с пресъхналите си устни Иван Петров. “Защо да умираш? Ще те заведа на нашата планета, където е съпругата ти. Страхотна жена имаш. Толкова положителна енергия притежава, че я включихме да управлява преработващата станция за отпадъците ни.” – му обясни гласът и някой започна да го люлее леко и нежно все едно, че беше бебе. “Къде е Бонка? Искам си Бонка! Много ми липсва!” – захленчи Иван Петров. “Ти не знаеш какво искаш! Нали много искаше някое извънземно да ти вземе жената и да не ти я връща повече? Е, смилих се над теб. Взех я. Занесох я на моята планета Уца. Тя е в друго измерение. Всички уцаняни я харесаха. Много е различна от нас, но е много дружелюбна и работна. И много мощна енергия излъчва.” – разказваше нощния му посетител. “А, моята Бонка си е якичка още от млада. Затуй я харесах, че с всичко може да се справи!” – сподели зарадван Иван Петров. “Не можа да преодолее земните си навици и чувства. Първо плака за котката Пеца. Е, дойдох, взех я и й я занесох. Котката ти се чувства много по-добре там. На почит е. След това жена ти плака за теменужките си. Занесох й ги. Обаче най-много плаче за теб. Все вика, че те обичала. Не знам какво е туй обич. Няма го при нас. Ама ще да е нещо много важно, защото жена ти ще умре от мъка по теб. А ни трябва. Събраха се всички уцаняни и решиха да те заведа и теб на нашата планета, макар че не ни трябва точно такова същество като теб. Няма как, заради положителната енергия на жена ти – ще те приемем.” – му каза невидимият уцанян и помъкна съпротивляващия се Иван Петров към вратата.