СЪН

От Магда Борисова

 

Четвърта картина

 

/Четиримата напускат къщата на доктора и поемат на път. Музика. Вървят, вървят, вървят. Къщата остава зад тях. Пред тях на пътя има снежнобяла рунтава топка, която скимти жално./

 

Тони:                    Вижте там!

Сладкарят:          Внимавайте – може да е опасно!

Кучето:                  Аз ще проверя!

 

/Отива и души около странното същество. Лае. Лепухът се свива и скимти./

 

Тони:                      Ралф, ела тука! Вижте го бедното същество цялото трепери! /Отива и го милва/ Не бой се, няма да ти сторим зло. Колко си мекичък и бял!

Банкерът:              Това е Лепух – те са митични същества, които обитават горите и пещерите. Кожата им е много ценна и за това са на изчезване.

Тони:                      Заклещил си е крака в капан. Боли ли те? Помогнете ми да го избавим от капана. /Банкерът и Сладкарят отварят капана./ Готово!

Сладкарят:           Крачето му е счупено.

Тони:                      Трябва да му помогнем!

Банкерът:              Да не сме лекари?

Тони:                      Ще го пренесем в къщата на доктор Сън.

Банкерът:              Ще загубим много ценно време. И така не се знае дали ще успеем да стигнем дворецът на Мечтите преди да се събудиш.

Тони:                      Не можем да го зарежем тук насред пътя със счупено краче. Виж, боли го ужасно.

Банкерът:              Докторът и без това сега не е вкъщи. Ще го занесем на връщане.

Сладкарят:           Банкерът е прав – ще загубим ценно време, от друга страна обаче…

Тони:                      Само го погледнете как се мъчи. Ако искате продължете напред, а аз ще го занеса сам в къщата на доктора и ще ви настигна.

Кучето:                   Никъде не отивам без теб! И аз идвам.

Сладкарят:            Всички заедно ще отидем!

Банкерът:               Всички сте си загубили ума. Тони, когато човек преследва мечтите си не бива да допуска разни хора и неща да го отклоняват от пътя му.

Сладкарят:            Това е така, но постигането на една мечта не бива никога, ама никога, да става за сметка и в ущърб на друго живо същество. Щастие, градено върху чуждото нещастие, няма да ти се услади. Господин Директор, елате и погледнете в очите този малък пухчо!

Банкерът:         /Приближава се предпазливо и оглежда лепуха. Плахо го докосва, после го гушва и започва да гали./ Ами-и, като се замисля, всъщност ние не сме много далеч от къщата на доктора. Колко е лъскава козината му! И как учестено му тупти сърчицето!

Сладкарят:           Май лепухът те хареса. Хайде, да направим носилка за него!

 

/Правят носилка и слагат в нея лепуха. Сладкарят и Тони носят носилката, пред тях върви Кучето, а отзад Банкерът. Така процесията напуска сцената и след малко се връщат без лепуха./

 

Банкерът:               Хайде, ускорете крачка, достатъчно време загубихме вече! Влачите се като баба ми.

Сладкарят:            Преди малко бях готов да се закълна, видях сълзи в очите ти, когато се разделеше с лепуха.

Банкерът:             Сторило ти се е – беше влязла прашинка.

Сладкарят:           Ти не си толкова студен, на какъвто се правиш.

Банкерът:              А ти си един…

 

/Към тях се задава фея в много лъскави дрехи и бижута./

 

Банкерът:              Това сигурно е нашата Кралица – съпругата на Краля. /към нея/ Добър ден, Ваше Височество!

Феята на Блестящите идеи:   Моля?! /прихва да се смее/ Опасявам се, че сте се объркали, господине!

Банкерът:              Толкова сте бляскава, че реших, че сте нашата Кралица.

Феята:                    Аз съм феята на Блестящите идеи.

Тони:                       Какви идеи?

Феята:                    Блестящи, гениални, новаторски, остроумни. Това са мисли, които хрумват на хората докато спят. Те всъщност са мое дело, защото точно аз им ги прошепвам в ушите.

Сладкарят:           А можете ли да ни упътите към двореца на Мечтите? Трябва да стигнем възможно най-бързо до там.

Феята:                     Разбира се! От тук тръгвате наляво, минавате покрай кошмарния град, но не влизате в него, после продължавате направо, пресичате Гората на Страха и сте пред Двореца! Предупреждавам ви: това е най- прекият път, но далеч не е най-лесният! Защо отивате в двореца на мечтите?

Банкерът:              Това е Тони. А ние му помагаме да сбъдне своя прекрасен сън в които има куче, пари и майка му е щастлива.

Феята:                     Тони, ти си удивително момче! И си много смел. Винаги, когато имаш някакъв проблем за решаване, помоли се преди да си легнеш да спиш, да получиш неговото решение на сън. Аз ще мина покрай леглото ти и ще ти го прошепна в съня ти. Идеите ми не винаги са блестящи, но вършат работа.

Тони:                       И просто така ще получа отговора на сън? Ами ако си забравя съня?

Феята:                     Идеята ще бъде в главата ти когато се събудиш.

Тони:                       А на задачи по математика пращаш ли решенията?

Феята:                     На много по-сложни задачи дори! Пращала съм формули и уравнения на учени и откриватели. Подшушвала съм идеи за нов бизнес, къде са скрити съкровища, печелившите числа от тотото и какво ли още не. Кой каквото търси.

Тони:                      Много Ви благодаря! И довиждане.

Феята:                    До скоро, Тони! И късмет! И да се пазите от… /думите й не се чуват, защото са я отминали./

Тони:                      От какво да се пазим?

Кучето:                  Аз ще ви пазя! Бау бау! От всичко ще ви пазя! Нали съм куче пазач!

Тони:                      Добро куче! Умникът ми той.

Сладкарят:           Наближаваме Кошмарния град – тръпки ме побиха.

Тони:                      Защо се казва така?

Банкерът:              Защото на това място, се осъществяват кошмарите на сънуващите. Например в банката в кошмарния град не отпускат заеми, там само отказват на хората и те излизат от банката разстроени.

Тони:                      Винаги ли?

Банкерът:              Абсолютно винаги! Освен това банката фалира ежедневно и вложителите губят всичките се спестявания.

Кучето:                  Кучетата от кошмарния град са бесни и гонят хората да ги нахапят!

Сладкарят:            Сладките са горчиви. Всичката храна там е с гаден вкус и дори е отровна.

Банкерът:              В Кошмарния град живеят вещици, плъхове, змии, тролове, вампири и всичко друго, което плаши хората и особено децата. Там времето е винаги лошо. Хайде по-бързо да минем от тука!

 

/Излизат тичайки./

 

 

 

 

 

Пета картина

 

/Отзад на декора е нарисуван черен град с грозни къщи и надвиснали облаци над него./

 

Тони:                       Ей тази сграда там, прилича на моето училище!

Сладкаря:              Това е точно копие на твоето училище. Това там е квартала на училищата. Почти всеки човек сънува кошмар, в които държи изпит, а нищо не знае. Това е класика!

Тони:                       Понякога аз сънувам кошмари. Сънувам един страшен човек от един филм, който гледах. Идва към мен и носи нож. Иска да ме хване.

 

/През сцената мълчаливо преминава мъж с тъмни дрехи, който носи нож./

 

Банкерът:               Този ли?

Тони:                       Това е той ! Той е! Изгонете го!

Кучето:                   Аз ще го изгоня! Бау! Бау-бау! /Кучето лае срещу мъжа, но той продължава да върви заплашително към Тони./        

Сладкарят:            Тони-бонбони, слушай ме! Това е сън. Това е само сън, но това е твоят сън. Разбираш ли?

Тони:                       Да, сън е, но страшният човек от кошмарите ми е тук и ще ме хване този път. А като ме хване – аз започвам да пищя и се будя. Не искам да се събудя сега – толкова сме близо до двореца!

Сладкарят:            Не е нужно да се будиш. Ти можеш да се справиш с този кошмар!

Тони:                       Как ? Та нали аз спя?!

Сладкарят:            Помниш ли как децата се бяха събрали пред витрината на моята сладкарничка и гледаха тъжно, защото не беше отворена? Още малко и щяха да започнат да плачат и тогава на едно изобретателно момченце му хрумна да измисли моята съпруга, която да слезе от горния етаж и да отвори сладкарницата вместо мен. И тя се появи.

Тони:                      Помня.

Сладкарят:           Ето това трябва да направиш и ти! Представи си, че човекът не носи нож, а букет цветя. /В ръцете на човека се появяват цветя./ А сега си представи как той изчезва. Това си е твоя сън и ти го управляваш. Браво!

Тони:                      Върви си и не се връщай повече никога при мен! Изчезна! Изчезна!

Банкерът:              Браво, хлапе!

Кучето:                   Ура за Тони! Бау- бау!

 

                                                /рап ритъм, кучето пее рап/  

               

                            Супер Тони бау-бау

каза кошмари чау-чау!

Толкова е лесно

и направо е чудесно-

няма повече кошмари,

всяко зло ще се изпари

щом Тони каже „Марш от тука !”

Марш от тука, марш от тука

– не се сещам как да продължа.

Тони:                 И кошмарът отива на боклука!

Кучето:                  Супер яко! Хайде всички!

                             

                            /ритъм и всички пеят/

 

                                 Толкова е лесно

и направо е чудесно-

няма повече кошмари,

всяко зло ще се изпари,

щом Тони каже: „Марш от тука!”

и кошмарът отива на боклука. Йе! Йе-мен!

 

Сладкарят:            За директор на банка бих казал, че си много музикален.

Банкерът:              И ти се справяш добре бих казал, но аз не разбирам от рап музика.

Сладкарят:           Освен това май си наистина добър човек. Не се тревожи –  на никого няма да разкрия тайната ти.

Банкерът:              Да си добър е опасно в наши дни.

Сладкарят:            Светът има нужда от повече доброта.

Банкерът:              Ти си бил много наивен.

Тони:                      За какво спорите вие двамата?

Банкерът:              Говорим си. Празни приказки, бих казал.

Кучето:                  Напред – имаме дворец, който ни чака. И доста път до там. А ние, кучетата, обичаме пътя и пътешествията. Бау- бау!

 

 

 

 

 

Шеста картина

 

/Гората на Страха – дърветата са черни, а светлината, която се процежда между клоните им, е оскъдна./

 

Кучето:                   Това трябва да е гората на Страха.

Сладкарят:            Никога преди не съм идвал в тази част от страната на Сънищата.

Банкерът:              Нито пък аз.

Тони:                      Трябва ли да влизаме?

Банкерът:              Трябва! Това е най прекият път.

 

/Пристъпват бавно през гората. Зловещи звучи се носят. Става все по-тъмно./

 

Тони:                       Страх ме е!

Кучето:                   Аз съм тук! Но и мен ме е страх.

Банкерът:              От какво те е страх, хлапе?

Тони:                       Не знам от какво. Просто ме е страх. Страх ме е от самия Страх.

Банкерът:               А тебе, Ралф, от какво те е страх?

Кучето:                   Страх ме е за козината ми. Но аз не съм страхливец по принцип. Аз съм много храбро куче. Това място ме изпълва с див ужас. Ауууууууууууу!

Банкерът:              Вашите страхове не са основателни! Но аз имам реални причини да се страхувам. За тридесет и две години, три месеца и десет дни, нито един ден не съм отсъствал от работа, до днес. Ами, ако докато аз се лутам с вас из тази отвратителна гора, нещо се обърка в моята банка?

Тони:                      Какво може да се обърка ?

Банкерът:              Нещо. Всичко може да се обърка. Може да стане банков обир. Да, да знаете в какви времена живеем! Влизат трима въоръжени с маски и обират всичките пари, даже и от сейфа. Обаче един от крадците хвърля неизгасен фас и всичко скоро лумва. Ужасен пожар. Огромната красива сграда на банката изгаря до основи. И това значи само едно – ФАЛИТ! Аз съм опозорен, беден и нещастен.

Сладкарят:            Това е нищо! Аз имам млада и хубава жена в къщи. Днес оставих сладкарницата на нея. Тя обърква буркана със захар с буркана със сол и бонбоните и сладкишите стават солени. Децата, най-милите и приятни клиенти в целия свят, се разочароват и повече никога няма да се върнат при мен. Загубих техния звънък смях и бисерни усмивки, загубих тяхната любов. На края жена ми ме напуща и забягва с продавачът на шапки. Да обеднееш е лошо, но да загубиш Любовта е истинска трагедия! Най-голямата трагедия в живота. /заплаква/

Кучето:                  Грешиш! Найголямата трагедия е да загубиш здравето си. Да те болят краката и да не можеш да бягаш подир мацките, котките имам в пред вид. Да те болят очичките и да не виждаш добре. /Хваща се за главата/ Боли, боли! Ох, болест – горест.

Тони:                      Но нищо от това не се е случило! Ралф, ти си здрав като куче! Сладкарницата и банката си работят нормално. Хора, стига сте се вайкали като баби! /Вади от джоба си флакон./

                                Ето го шишенцето със смях на феи и елфически песни, което ми подари феята на Радостните игри. Мисля, че сега имаме отчайваща нужда от радост.

 

/Тони отваря шишето и се чува смях и музика. Оклюмалите Банкер, Куче и Сладкар се осъзнават, стават и започват първо бавно, а после по-бързо и по-бързо да танцуват, да се смеят и за пляскат с ръце. Тони се присъединява към техния щастлив танц. Светлината в гората става по-силна и по-силна. Небето се прояснява и става лазурносиньо, а черните дървета изчезват. Появяват се пъстри цветя и се чуват птички./

 

Банкерът:              Ох, не мога повече! Никога не съм се смял толкова. А бях толкова уплашен преди.

Сладкарят:           В гората на Страха, всеки от нас срещна само своя собствен срах, който беше донесъл със себе си.

Банкерът:              Но страхът изчезва, когато си щастлив. И по мои изчисления вече трябва да наближаваме дворецът.