Любовни досиета

 

От Ружа Велчева
(Уводните страници на автобиографичната книга на авторката. Следващата публикация от „Любовни досиета“ ще е ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ :       В А Р НА, МОЯ  ЛЮБОВ… )

 

“Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимбал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздавам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

            Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее; не бeзобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

            Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах, откак станах мъж, напуснал съм което е детинско. Защото сега виждаме  нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

            И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най- голяма от тях е любовта.”

 

                                        Първото послание на Апостола Павла към

                                         Коринтяните,13

 

 

                                       

 

 

 

На Светла и Драгни Драгневи ,

за приятелството и подкрепата –

сърдечно благодаря!

                             авторката

ПРОЛОГ

           

            Започвам тази книга на рождения си ден – 55 години са достатъчно висок връх да погледна назад, към годините на своята младост… Пресявайки през пръстите си тоновете пясък и тиня, пред очите ми ще заблестят онези златни зрънца, разпиляни по пътя ми –    моето истинско  богатство.

            Някога една известна светска дама, американка, беше казала, че интелектът на жената  е сбор от интелектите на мъжете, които е познавала и обичала през живота си…

            Аз имах щастлива съдба и мои приятели бяха, а и още са умни, странни и  талантливи мъже, които ме изваяха, изградиха такава, каквато съм сега – жена, живяла винаги по свои правила, праволинейна спрямо свой собствен морал, жадна за далечни, непознати пътища, очакваща любовта…

             Своеобразен лиричен поклон пред  вас е тази книга, приятели мои!

            Благословена съм, че ви имам!

            Обичам ви!

 

                                                               Ружа Велчева

                                                             22 август 2001 г.

                                                            Велико Търново

 

Вашият коментар