От Иван Енчев

               Гражданинът Х. все си е „наш  човек” и в онуй, и в туй политическо време. Кадърен само за интриги, ала много пригоден кадър за всяка управляваща партия. При тоталитарния социализъм заради своя „здрав класов произход” още от момче се приучи всичко да му се поднася като на бяла тепсия: от синекурните тежки служби, до красивите леки жени.

                Започна номенклатурната си кариера с миловидното послушническо название Другаря Х. Беше надменен и наежен като гъсеница, свикнала да зоба и опосква всякакви благинки по пътя си. Демократичните политически промени в държавата хич не го сепнаха. Сниши се под буреносния вятър на събитията съвсем за кратко време и бързо подуши накъде да пълзи. Затлъстялата гъсеница изкусно се уви в словесна какавида от измислени някогашни „политически репресии”. От там се измуши като шарена пеперуда, разпери криле и още по-изкусно започна да прехвръква от цвят на цвят сред силните на деня с префасонираното прозвище Господин Х.

Но… Ей това проклето „но” развали тертипа на някогашната лакома гъсеница, вече преобразена в шарена пеперуда.

Вчера сутринта, колкото и да не му се щеше на речения Господин Х., той преживя една фатална случка. Отдавна е казано: „Човек и добре да преживя на държавна яслазоб, одъртява и го бракуват като кон беззъб.”

                От десетина години насам Господин Х. вече хич няма мъжки сили, за да удовлетворява някогашните си креватни изкушения, нито бракониерски, нито с пари от тлъстичката си пенсия. Но меракът си е мерак – и той го задоволява с гледане, доколкото може с подръчни средства. Та вчера сутринта, негова милост пак разхождаше своя халтав панталон по градските тротоари за всекидневна „закуска” на лакомите си очи с женски прелести и хоп! –  насреща му пърха знойна стегната кокетка! Цялата в бяло! Хем с дълбока пазва, хем с плитка пола, хем с дълги крака! Не ходи – острите й токчета чаткат чак в небесата!

„Същински лебед бял! – възхити се Господин Х. – Никак не е за изпускане! Сигурно ме познава! Всеки знае кой съм аз!” По навик изпъчи гърди и погледна важно към красавицата в бяла премяна. Намести тъмните си очила с далекобойни диоптри. Впери към хубавицата лигав поглед. Подхвана я с очи табиетлийски изотдолу, баш както гладен шопар побутва със зурла голяма тиква, когато не може да я захапе. Сколаса да стигне само до силиконовите хълмове на бялата пазва…

После в „Спешна помощ” Пациентът Х. дълго сънува, че гали бели таралежи на Северния полюс. И скоропостижно се превъплати в друго измерение…

 

2012