Категория Архиви: Радка Пенчева

Радка Пенчева

 

Рад­ка Пен­че­ва е ро­де­на на 14.02.1960 г. в Дряново, Габровска област. За­вър­ш­ва Ма­те­ма­ти­чес­ка гим­на­зия във В. Тър­но­во (1978), Дър­жав­ния биб­ли­о­те­кар­с­ки ин­с­ти­тут – Со­фия (1980), ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия и ис­то­рия“ (1986). Спе­ци­а­ли­за­ции: ИП­КИР – Мос­к­ва, Ру­сия (1986), Му­зей за нем­с­ка кла­си­чес­ка ли­те­ра­ту­ра – Вай­мар, Гер­ма­ния (1990), изд. „Ате­лие дю Ге“ – Кар­ка­сон, Фран­ция (1998). От 1980 до 1987 г. ра­бо­ти в От­де­ла за тех­ни­чес­ка ин­фор­ма­ция на ЗЗУ – В. Тър­но­во; от 1987 до днес е в къ­ща-му­зей „Еми­ли­ян Ста­нев“ във В. Тър­но­во, гл. уред­ник на му­зея от 1991 г. В пе­ри­о­да 1991–1995 г. е об­щин­с­ки съ­вет­ник, пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та по кул­ту­ра в Об­щин­с­ки съ­вет В. Тър­но­во; през 1998–2003 г. е зам.-пред­се­да­тел на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во; през 1999–2002 г. е зам.-гла­вен ре­дак­тор на в. „Ар­т­фо­рум“ – В. Тър­но­во; от 2000 г. до­се­га е пред­се­да­тел на Сдру­же­ние с нес­топан­с­ка цел „Еми­ли­ян Ста­нев“. Член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново, от 2009 г. Д-р на филогическите науки. Ре­дак­тор и със­та­ви­тел е на Юби­ле­ен вес­т­ник за Еми­ли­ян Ста­нев, на кни­ги­те „Еми­ли­ян Ста­нев – лич­ност и твор­чес­ка съд­ба“, „Ис­то­рия. Ис­то­рии. На­ра­ти­ви“ и др. Учас­т­ва с пре­вод от руски в кни­га­та на Игор Кон­да­ков „Увод в ис­то­ри­я­та на рус­ка­та кул­ту­ра“ (ко­лек­тив, изд. „ПАН-ВТ“, В. Тър­но­во, 2002). Пуб­ли­ку­ва в спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та пе­ри­о­ди­ка и сбор­ни­ци мно­гоб­рой­ни ста­тии и сту­дии вър­ху бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли кла­си­ци и по-не­из­вес­т­ни име­на от ли­те­ратур­на­та ни ис­то­рия. Учас­т­ва в на­уч­ни кон­фе­рен­ции в Бъл­га­рия, Гер­ма­ния, Ита­лия, Фран­ция, Унгария. Има мно­жес­т­во пуб­ли­ка­ции в цен­т­рал­ния и мес­тен ли­те­ра­ту­рен пе­чат, ав­тор на книга­та „Еми­ли­ян Ста­нев – раз­ка­зи за де­ца“ (в съ­авт.). Превеждана е на английски в електронното списание „Muse Apprentise Guild“ от Здравка Евтимова (2004). Автор на самостоятелните критически изследвания „Ли­те­ра­тур­ни­ят ар­хив – не­до­раз­ка­за­на­та па­мет“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2003), „Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“ (ИК „ЛИК“, С., 2009), „Страници и странници в българската култура“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013). Съставителка на книгата с избрани статии на Александър Дзивгов „Литература и общество“ (ИК „Изток-Запад“, С., 2013).

Българинът по света в началото на ХХ век

 

     Рецензия от Радка Пенчева

          В началото на 2014г. излезе от печат книгата „Българинът по света в началото на ХХ век“. В същността си тази книга е сборник от четири обширни пътеписа от зората на ХХ век. Книгата е съставена от г-жа Румяна Пенчева – уредник в Националния литературен музей.

            Българската литература не е особено богата на пътеписи. В този жанр творят сравнително малко писатели – Алеко Константинов с „До Чикаго и назад“, Иван Вазов, К.Величков, А.Страшимиров…И това вероятно се дължи на липсата на творци- пътешественици, каквито има в чуждите литератури – достатъчно е да споменем имената на Джоузеф Конрад, Станислав Херлих – Груджински, Луис Броиймфилд, Ръдиард Киплинг и редица още други.

            И все пак – оказва се, че е имало българи пътешественици, които са ни оставили впечатления от пътуванията си и то от доста далечни дестинации, като събраните в тази книга. Вероятно тези хора са имали чувството за мисия: да разкажат на съотечествениците си за посетените места, знаейки, че българите трудно ще достигнат до екзотичните места, посетени от тях.

            Първият пътепис е от Данил Руевски, който прекарва цели две години на Хавайските /Сандвичевските/ острови. В предговора съставителката подчертава, че той е преподавал в едно от най-добрите училища на острова като член на евангелистка мисия. Руевски ни запознава с историята на островите, кога са открити, какво е класовото разслоение на населението, природните красоти, които опознава в рамките на престоя си там, предприемайки няколко пътешествия. Пребиваването му на Хавайските острови съвпада с редица обществени промени, които се извършват там, за които той също пише – приемането на нова конституция и др. Сам вярващ човек, авторът дава пълна картина на религиозните вярвания на населението, на етническия им произход  и т.н. Разказва ни и за училището, в което преподава  – за реда, порядките и успехите на учениците. Без авторът да има особен писателски дар, пътеписът е интересен като пръв опит българите да бъдат запознати с тази далечна земя, и значението му е по-скоро познавателно. Не бива да се пропусне и богатия илюстративен материал, публикуван в него,  дело на самия Руевски.

Продължи четенето… →

Има ли кокошарник и лисица за него?

 

От д-р Радка Пенчева

 

Нова литературнокритическа книга на Владимир Шумелов

 

 

            Както разбираме от предговора на книгата, аз самата съм взела участие в определянето на заглавието й. И наистиа, през студената зима на 2012 г., една вечер стояхме на маса с Владимир Шумелов, Снежана Иванова и Емил Андреев, който се ровеше в стари списания и вестници от края на 19. и началото на 20. век по повод на историческия роман, който пишеше по това време. Тогава Владимир Шумелов сподели идеята си за заглавие на новата си книга и ние всички харесахме „Лисица в кокошарника“.

            Само по себе си това заглавие е една метафора. Метафора, която предполага общност на пишещи и съответно – страсти, свързани с вълнения, които се очакват от литературната критика. Уви, като се позамислим, ще признаем, не без огорчение, че нито има истинска писателска общност, нито пък, доколкото я има, тя се вълнува особено от литературната критика. Един, може би, нормален процес между свободни хора и творци.

Продължи четенето… →