От Ивайло Иванов
Два етюда за националните комплекси и артикулацията на някои от тях
ФАНТАСМАГОРИИ НА ТЕМА „РОД И РОДИНА”
Само в рамките на две минути научих от интернет, че „Траките са открили Америка” и че „Атлантида се намира в България” или, може би, „се е намирала под България”. Ако към всичко това се добавят и ежедневните – по няколко пъти на ден – статии, че някой постоянно изопачава историята на България, а също така, че някой знае истинската история на България, то можете да си представите какъв чалга-фон на виртуалното общуване се получава. Излишно е да споменавам, че и в живия живот е така. И там, колкото пъти на ден споменем думата „история”, тутакси ще се намери някой недоучил, самоук провинциалист, който ще каже, „А-а, те я крият!”… Или пък, пак познатото, „Истинската? А бе, те много я изопачават!”… Явно има – нависоко скрито – някакво гнездо от тъмни личности, които само си шушукат или грачат като гарджета през човките и по цял ден само с това се занимават. А именно, да я изопачават… Ти обаче, понеже я знаеш истинската и цялата, евентуално, лесно би могъл да ги изобличиш. Много лошо това нещо, че ни изопачават историйцата! Как пък някой се не случи да изопачи британската? Или френската. Но, интересно, тези улеганали европейски народи не се оплакват и не се терзаят от подобни актове. Извинявай, би ли ми казал смисъла на това стихотворение? Смисъла, викам, смисъла на това стихотворение, да не би след туй да се окаже, че някой би желал да го изопачи?
Върху релсите легна Анри –
бе решил да умре във зори.
Но умря от съклет –
вместо в седем без пет,
влакът мина в дванайсет без три.
Да, да, нонсенсът е в основата на лимърика – смисъл няма. Толкова има смисъл и в живота на човека, тоест, в биографията на отделния човешки живот. А също така, и в биографията на цели народи, каквато, собствено, е националната история. Смисъл на това, как се текли определени събития – които или са божий промисъл, който няма как да го знаем, или са плод на събитийната случайност – няма, и не може да има.