От Борислав Гърдев

Познавах Георги Бърдаров като авторът на „27 велики футболни истории“ от 2014 г. и не останах изненадан, че е спечелил първо място в проекта   „Ръкописът“ по БНТ на 23 декември 2015 г.

След като  прочетох романа му „Аз още броя дните“( 2016), осъзнах, че общувам с оформен и завършен писател.Човек с богата обща култура, познаващ тайните на занаята, умеещ да гради стегнато, динамично и драматично повествование, да разказва интересно, увлекателно, без преструвки.

Да пласира не банална и линейно поднесена история, а да се насочи към  полифонизма, за което се изисква вещина и умение да разказваш едновременно за любовта на Айда и Давор , да експонираш серия от интервюта, вкарващи диханието на автентичното, лично преживяното в трагичните години на обсадата на Сараево между 1992 и 1996 и да съпреживееш  върховната драма на Зоран, превърнал се в името на криворазбраните националистични ценности в палача на сараевските Ромео и Жулиета.

Бърдаров съумява да удържи емоциите в рамките на допустимото.Той предпочита сдържания драматизъм, естествено възникналите перипетии и същевременно бяга от капаните на евтиния сантиментализъм и самоцелните, фалшиво звучащи ефекти.

Затова книгата е толкова силна като въздействие.

Авторът не взема страна в конфликта – той не подкрепя  открито нито една от двете борещи се страни – сърби и бошняци, но си личат симпатиите му към младите влюбени, които с действията си се стремят да се откъснат от заобикалящата ги лудост, доказвайки, че за сърцето няма  никакви прегради .Харесва ми и ненатрапчивото, но убедително присъствие на българския писател – алтер егото на Бърдаров в трагедзията, желанието му да се ориентира в комплицираната ситуация, да търси различните гледни точки, да осмисли сложните проявления на Истината, която на Балканите е горчива и винаги с много лица.

От Борислав Гърдев

  С Ивайло се запознах точно преди 20 години.Боже, как върви времето само!…

Срещата осъществи общият ни приятел Владо Шумелов.

Засякохме се на плаца пред някогашното  търновско кино „Чаплин“.

Ръкувахме се.Слънчева, но и свенлива усмивка.Приветлив поглед.Топли очи.Бърз и леко нервен изказ.Точни, верни, милостиви, но и много проницателни оценки за актуалната ни литература.

Подарява ми книжката си със сатири „Искри от воденичните ми камъни“ с посвещение – „На блестящия  критик, с пожелание за плодотворни бъдещи срещи!“

Става ми малко неудобно.

-Ама какъв критик съм аз, бе?

-Моля Ви се, недейте да скромничите.Чета Ви  с огромно удоволствие, особено ми харесват кинорецензиите…

И ми говори на Вие – егати образа!…

Като си тръгвам, се сещам в автобуса, че съм чел прекрасната му поема „Хензел и Гретел“ от 1995 г., че дори я препоръчах на мениджъра на Тодор Колев, когато прави изнесеното си телевизионно  шоу във Велико Търново на 26 юни 1995 г.

Какво преживяване само – уволниха ме заедно с Хачо Бояджиев, но за него се шумя, а в моя подкрепа имаше само една мижава инициатива на група фенове, които съобщиха за гладната ми стачка на тогавашния президент д – р Желев, дошъл в старата столица по повод 100 годишнината от смъртта на Стефан Стамболов…

 Рецензия от Борислав Гърдев

Това е първият роман на Иван Русланов, издаден от голямо и престижно издателство.

Този факт е признание за неговия талант и креативност и надежда, че името му  е вече разпознаваемо и ще продава успешно.

„Среднощни светлини“ е написан увлекателно и стегнато.

Погледнат структурно  той е всъщност сборник  от четири новели с постоянни герои.

Четох за амбицията на автора му да сблъска света на политиката и  изкуството.

Двубоят се е състоял, въпреки че към края на повествованието на преден план изпъкват вечни НРАВСТВЕНИ  проблеми за отговорността, смелостта да направиш рискован, но отговорен избор, за любовта като панацея , даваща смисъл на живота и за изкуплението, с което трябва да се плати полицата на грешките от миналото.

Русланов е хвърлил похвални усилия при разработката на занимателния сюжет и за правдивото и пълноценно разкриване на тримата централни персонажи – Анна, Дамян и Владимир Фотев.

Както и следва да се очаква най – обаятелен и значим е образът на Анна – положително прекрасната , честната и ранимата, която, подобно на Офелия, ще стане жертва на грубите нрави в милото ни отечество и ще се самоубие, точно , когато трябва да спасява своята любов.

Разказ от Борислав Гърдев

Знаехме се от четири години.Отначало бяхме само познати, които се срещат, за да споделят проблемите си  и убият приятно времето.

Постепенно се сближихме.

Галя не беше  в първа младост, но бе запазена за възрастта си, с разкошна копринена коса, стройно тяло, високи гърди и апетитен ханш.

С мен се държеше дружелюбно и открито, без да крие нищо от личния си живот.

Подробно ми разказа за проваления си брак, трудностите с големия си син – алкохолик и за няколкото си безплодни интимни увлечения.

Дразнеше ме, когато споделяше напразните си очаквания към доста по – възрастен от нея чичо, който освен че бе семеен, нерешителен и объркан, имаше и проблем с простатата.

Но беше арендатор, с пари и джип и пропиля месеци, докато осъзнае безперспективната си амбиция.

Исках да съм с нея, защото свикнах с характера й и бях сред малцината, които можеха безпроблемно да търпят нейните капризи и приумици.

Есе от Борислав Гърдев

За да върви напред България се нуждае от дейно правителство, способно да се справи с предизвикателствата на днешния ден, които никак не са малко.

Проблемите в енергетиката, здравеопазването, образованието, правосъдието, нагласените обществени поръчки, кризата в Близкия Изток и Украйна,емигрантската вълна от Сирия, не чакат.

И нямат нужда от високопарни обяснения, а от реални действия.

Разказ от Борислав Гърдев

(Продължение на разказа, чието начало е предната публикация)

Гледах го смаяно.

„Ти нормален ли си , бе? Стаята ти да не се подслушва?“

„Еба ли му майката и не ме интересува, аз вече ставам националист!“

„Иване, не изглупявай, моля те!Представляваш държавната власт, управляващата партия с проевропейска ориентация, утре ще  влезем в Европейския съюз, как ще рекламираш този смешник?!“

„И ти си заблуден, като много други.Вярваш в измислиците за европейската солидарност, нели?“

„Моля те, не прави глупости, поне докато заемаш този пост!“

Разказ от Борислав Гърдев

(Поради дължината му, разказът е представен в две публикации)

1.Това ми каза като се видяхме за последен път.Замина за Франция, при сестрата на жена си.

Съобщи ми, че ще й помага в управлението на семейния й хотел.После добави с ирония : „Абе какъв хотелиер  съм аз, бе ? Ще слугувам, за да не съм в тежест на фамилията.

Ще изтегля и Лина, която още умува и не иска да дойде , заради сина ни.

Братче, за мене играта в България свърши.Няма какво да правя тук!“

2.Познавах го от четвърт век.Беше още студент , когато се пресякоха пътищата ни – в началото на Голямата промяна, когато градяхме партии, СДС, вярвахме в шанса и силите си.

Срещна ме на входа на Кооперативния пазар и ме агитира припряно да стана радикалдемократ.Беше ми и смешно и любопитно, а и бързах.Затова, без много да се замислям, се записах и му оставих координатите си.

Моята кариера тръгна по – бързо и ударно и Иван тайно ми завиждаше.Все още усещах респект към мен, като към по – голям и по – опитен.

Разказ от Борислав Гърдев

През нощта духа силен вятър.Буреносни облаци покриха небето и  призори  студени дъждовни капки се посипаха на талази.

Трябваше да ходя на работа .

В това отвратително време.В събота…

Какъв късмет!

Свърших за час служебните си задължения, прибрах се на топло в стаята и зачаках края на работния ден.

Към обяд заваля сняг на едри парцали.

Почна се! В края на октомври зимата пак ни изненада.

Как щях да се прибера в това време?

Беше ми ясно, че автобусите ще се движат с голямо закъснение.

Трябваше да се придвижа до центъра на града и да разчитам на късмета си.

Разказ от Борислав Гърдев

1.

Колко бързо се мръква през декември!Докато се прибера от работа , сляза от автобуса и напазарувам и улиците са потънали в лепкав мрак.

Градът утихва и замлъква, сякаш е обитаван от призраци.

Тази вечер обаче ми се налагаше да бързам.Трябваше да хапна  и да поема към Валя.

Разбрах бях, че си е дошла за празниците.Исках да я видя.

Налагаше се непременно да се срещна с нея.

Имаше да изясняваме  няколко въпроса, след което щеше да стане ясно приключва ли връзката ни или възкръсва отново от пепелта като птицата Феникс.

Познавахме се вече четири години.

Отначало всичко беше като в приказките, обичахме се толкова много!

Срещахме се всяка седмица и независимо, че животът бе труден и изпълнен с лишения и неприятни изпитания, за нас това като че ли не се отнасяше…

Живеехме като в безкраен празник с много любов, секс и сладки мечти.

После…

Рецензия от Борислав Гърдев

След като прочетох сборника с разкази „Вечеря за пекинез”(2014), мога уверено да заявя – Миролюб Влахов вече е оформен и завършен прозаик. Късният дебют (2012) и преодоляване на комплексите от големите имена  са в миналото. Влахов е овладял изказа си, натоварвайки го с характерното за него остроумие, умее умело да разказва случка, която е всъщност добре конструирана история, с интересни, запомнящи се и психологически уплътнени герои. Текстовете му се възприемат без напрегнати усилия, диалогът е функционален, а неочакваният край изпълва повествованието с трагикомичен оттенък и мъдрост, необходими и за осмислянето му, и за напомняне уроците на Роалд Дал.

Сборникът е хомогенно изграден. В него няма случайни заглавия „за пълнеж”, въпреки че „Отблясъци” се възприема като вариант ( с хепи енд!) на „Съвършената Настя”, докато „Плячка” с фолклорните си зарисовки на финала клони по – скоро към анекдота. Комичното добива драматични окраски в „Извинение”, а в „Небето на Рости” избива в изобличителна поука за авиатора Рости, тръгнал да мъсти за забранената любов на приятеля си Росен Славчев.

И аз като редакторът Радослав Радев смятам за най-добър „Жена с виолетов шал”, в който присъства „един вълшебен свят” като „думите не се изричат, а се преживяват”.