От Ружа Велчева

1. Братие, ако и впадне человек в некое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш. 2. Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов. 3. Защото ако мисли некой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си. 4. Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго; 5. защото всеки своето бреме ще понесе. 6. А този който се учи на словото Божие нека направя участник във всите си добрини тогоз който го учи. 7. Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; 8. защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне. 9. Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем.

Галатяни, глава 6

04 часà

СЕВДАЛИНА

            Севдалина, седнала в единия край на полупразната бинго-зала, разтриваше с уморени пръсти отеклите си крака. Оставаше още час докато ударят ключа на входната врата.

Вече четвърта година работеше тук. Започна още когато се записа в първи курс на университета. Обичаше психологията, а работата тук й даваше широко поле за наблюдения върху глъбините на човешката душа. Болшинството от посетителите бяха жени и Севдалина винаги се удивяваше на многообразието от съдби и типажи, събрани на едно място.

От Ружа Велчева

„Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.”

Йоан,глава 14:1-3

03 часà

МАРТА

         Майка й простена тихо в леглото.

Гаснеше така от дни и Марта почти загуби представа за времето. Изписаха я от болницата просто за да си умре вкъщи, в собственото легло. Спряха лекарствата и сега само морфинът беше тънката нишка, която вързваше тялото й към живота и земята. А душата й, душата й вече бродеше там горе, по стъпките на скъпите й мъртъвци.

„Запали кандилцето, Марте… Като гледам пламъчето и болката се отдръпва от тялото ми… А и днес е Разпети петък… Нека Бог види, че не сме го забравили в неговия път към болката, мъката и възнесението…“

От Ружа Велчева

1. През нощта на леглото си
Потърсих оногоз когото обича душата ми:
Потърсих го, и го не намерих. 2. Да стана сега и да обиколя града
По улиците и по стъгдите,
Да търся оногоз когото обича душата ми:
Потърсих го, и го не намерих. 3. Намериха ме стражите които обхождат града:
Видяхте ли оногоз когото обича душата ми? 4. Като заминах малко от тях
Намерих оногоз когото обича душата ми:
Хванах го, и не го пуснах
Доде не го въведох в дома на майка си,
И в ложницата на онази която ме е родила. 5. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери,
В сърните и в елените на полето,
Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще.

Песен на песните, глава 3

02 часà

МИНА

            В стаята беше тихо и приятно. Мина придърпа завивката до брадичката си и се облегна на възглавниците. На малката масичка до леглото имаше две неизменни неща – мобилния телефон и книгата на Маркес „Любов по време на холера“. Велика книга. Истинска библия за любовта, тази любов, за която времето не съществува като категория.

Ниско до кревата жужеше стария радиокасетофон. Среднощният „Хоризонт“ отваряше всяка нощ нови врати към непознати хора и далечни земи.

Обичаше това време на нощта. Улицата долу най-после утихваше и само мъркането на котарака, прислонил се до гърба й, накъсваше нежно полунощния мрак.

Тогава мисълта й можеше свободно да лети по широкия свят.

От Никола Радев

125. ЮБИЛЕЙНО ЗА РУЖА

Юбилейното томче е съставено от първите три поетични книги на Ружа Велчева, към тях е прибавила и дванайсетте Калифорнийски балади, писани през миналата година далече от родината, в Америка, където преживя няколко месеца. Общо стихотворенията в премиерната книга „Пустинята на времето“ са 75 и всъщност те са част от духовните постижения на Ружа Велчева, от нейния опазен идеал и нравствената £ цялост.

Поетичният свят е истинският живот на твореца и затова Ружа неслучайно е посветила Юбилейната си книга на своите слънчеви внучки Калина, Ния и Рая. Богатството на поета, както и на сиромаха, са децата и внуците, и аз приемам книгата като послание към бъдещето, още повече – смята се, че филизите на таланта избиват през поколение – дай Бог някоя от тях да поеме незасъхналото перо на младата си още, талантлива баба…

И така – юбилейното томче на Ружа Велчева е съставено от четири поетични книги, от четири поетични платна на един живот, от онова, което е спастрила поетесата като най-съкровено.

Първата книга – „Синя птица“ е притъкмена за печат, когато Ружа Велчева е на Христова възраст. С такова стихотворение – „Христова възраст“, се открехва и сегашното издание. Още от него ни жегва драматизмът в съдбата и битието на поетесата; усещането, че насреща ни е жена с характер, която не се бои от истината, независимо дали е приятна, или неприятна, комай винаги клони към второто, тя изповядва:

Нито млада още,

нито достатъчно зряла,

разпъвана нощем

от Бога и дявола,

денем мъжествено

в мен жената убивам…

Но след изповядването, веднага вади нокти, за да се защити и острият £ поглед приковава:

Спестете си жеста –

никак не ви отиват

състраданието,

кротките светли думи –

зная,

за назидание,

зидате тайно кули…

За да тегли безцеремонно и сякаш на инат чертата на тогавашната си равносметка:

Сега по мъжки решавам

ребусите на дните –

жената остана

болезнена жажда

в очите ми…

Това стихотворение звучи като програмно и неслучайно то е първата хоругва, която Ружа изнася от криптата на душата си. Тази хоругва я носи и до днес – изопната като струна, с изправен гръбнак и замечтана походка на великотърновска болярка.

Разказ от Ружа Велчева

10:1 (21). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

10:2 (22) Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

10:3 (23) Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

10:4 (24) Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

10:5 (25) Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира  всичките си противници.

10:6 (26) Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

10:7 (27) Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

10:8 (28) Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

10:9 (29) Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10:10 (30) Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

10:11 (31) Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

10:12 (32) Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

Псалми,глава 10

01 часà

ВЕЛИКА

            Стотинките звъннаха в порцелановата чинийка и Велика тайно погледна дали са точно 30. Тези баровци вътре в дискотеката пръскаха по пет нейни пенсии за пиене, а се стискаха за дребните стотинки, които й оставяха за тоалетната. И жените не бяха по-ларж. Понякога се питаше дали изобщо я забелязват. Млади, красиви и богати, те преминаваха покрай нея с походка на кралици и в силно гримираните им очи напираше самочувствието, че винаги ще са млади, желани и успяващи. След тях дълго се стелеха непознати скъпи аромати и Велика с умиление си спомняше за оня невероятен полски парфюм „Бич може“ от нейната далечна младост, който полякините през лятото носеха и продаваха в България…

От дискотеката долиташе поредната песен на вече търновската снаха Галена и явно всички й припяваха…

Разказ от  Ружа Велчева

3. И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина? 4. А той отговори, и рече им: Не сте ли чели, че който ги е сътворил в начало, мъжко и женско ги е сътворил, 5. и е рекъл: За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата в една плът. 6. Така щото не са вече двама, но една плът. И тъй онова което Бог е съчетал, человек да го не разлъча. 7. Казват му: Защо прочее Моисей заповеда да й даде писмо разводно, и да я напусне? 8. Казва им: Моисей заради жестокосърдието ваше дозволил ви е да си напущате жените, а изначало не бе така. 9. И казвам ви че който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, прелюбодеец бива; и който се ожени за напусната, прелюбодеец бива. 10. Казват му учениците му: Ако е таквози задължението на мъжа към жената, по добре да се не жени.

Евангелие на Матей, глава 19

24 часà

ДАРИНА

            Дарина отпи от чашата си бавно и много внимателно, като че ли виждаше живота си вътре, на дъното, и се страхуваше да не го разпилее на бара.

Сладникавият глас на Галена изсмукваше въздуха около нея и Дарина едва си поемаше дъх. Не обичаше шумните лъскави дискотеки, още по-малко – силиконовите гърли. Просто тази вечер искаше да отиде някъде, а не знаеше къде… Тук беше толкова тъмно и толкова шумно, че никой нямаше да чуе болката й. Искаше да остане сама. А какво по-хубаво място за тази цел от местната плътска борса!…

Разказ от Ружа Велчева

1. Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си,
Или си дал ръка за някого чужд, 2. Впримчил си се с думите на устата си,
Хванал си се с думите на устата си. 3. Направи прочее това, сине мой, и отърви се
Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, –
Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4. Не давай сън на очите си,
Нито дремане на клепачите си: 5. Отърви се като сърна от ръката на ловец,
И като птица от ръката на птицеловец. 6. Иди при мравката, о лениве,
Прегледай пътищата й и стани мъдър, – 7. Която, ако и да няма началник,
Настоятел, или управител, 8. Приготвя храната си лете,
Събира храната си в жетва. 9. До кога ще спиш, лениве?
Кога ще станеш от съна си? 10. Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11. После сиромашията ти дохожда като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж. 12. Лошият человек, беззаконният человек,
Ходи с развратни уста, 13. Намигнува с очите си,
Дава знак с нозете си,
Учи с пръстите си, 14. Има развратно сърдце въ всяко време,
Крои зло, сее раздори: 15. За това внезапно ще дойде погибелта му:
Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16. Тия шест мрази Господ,
И седем са мерзост на душата му: – 17. Очи горделиви, език лъжлив,
И ръце които проливат кръв неповинна, 18. Сърдце което крои лоши намислювания,
Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа,
И онзи който сее раздори между братя. 2. Сине мой, пази заповедта на отца си,
И не отхвърляй закона на майка си. 21. Вържи ги за всегда за сърдцето си,
И обвий ги около врата си. 22. Кога ходиш ще те води;
Кога спиш ще те пази;
Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23. Защото заповедта е светилник,
И законът е светлина,
И поучителните обличения са път на живот

Притчи, глава  

 23 часà

ФЕЯТА

            Фея подаде на клисарката едра банкнота, пое дебелата свещ и с отработен жест отказа рестото. „За църквата!…“ – набожно сведе очи и тръгна към нейния ъгъл до владишкия трон. Нека всички я видят. Този костюм й струва цяло състояние! Прекръсти се и се отнесе в мислите си.

„Ти си истинска фея на далаверите!…“ – каза й веднъж Босът, отпивайки бавно от чашата с първокласно уиски. И беше прав.

По рождение съдбата я ощети безогледно – безформена фигура, безлично лице и неприветлив нрав. Несправедливо е, каза си Съдбата, и положи в едрата й глава остър и комбинативен ум. Така компенсира скъперническото си отношение към нейната съдба. И тя грабна този скъпоценен, единствен дар и го разви до съвършенство.

Разказ от Ружа Велчева

10. Слушай, сине мой, и приими думите ми;
И ще се умножат годините на живота ти. 11. Наставлявал съм те в пътя на мъдростта:
Водил съм те по прави пътеки. 12. Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени;
И когато тичаш няма да се спънеш. 13. Хвани се за поучението: недей го оставя:
Пази го, понеже то е животът ти. 14. Не влизай в пътеките на нечестивите,
И не ходи в пътя на лошите. 15. Отбягвай от него, не минувай през него,
Уклони се от него, и замини. 16. Защото те не заспиват ако не сторят зло;
И сън ги не хваща ако не спънат: 17. Понеже ядат хляб на нечестие,
И пият вино на насилство. 18. Но пътят на праведните е като виделото на разсъвнуването,
Което свети повече и повече доде стане съвършен ден. 19. Пътят на нечестивите е като тъмнина:
Не знаят от що се спъват. 20. Сине мой, внимавай в думите ми:
Приклони ухото си към говоренията ми. 21. Да се не отдалечат от очите ти:
Пази ги вътре в сърдцето си; 22.Защото са живот за тези които ги намерват,
И изцеление на всичката им плът. 23. С най-голямо пазене пази сърдцето си:
Защото от него са изворите на живота.

Притчи, глава 4

22 часà

ВАСИЛА

            „Хайде, поганци, че сега ще ви отпоря ушите… Стройте се в редица да ви огледам…“

Васила едно по едно огледа циганетата, мокри и топли още от банята. Цял ден бяха събирали дърва из близката горичка, за да напалят добре циганската любов и да измият мръсотията от хилавите си телца. Пет на брой, Васила ги обичаше повече от всичко, макар и да не го показваше винаги. Те си бяха нейното богатство, светлината на изстрадалата й циганска душа. Баща им преди пет години се пръждоса някъде из чужбинско, тръгна с мъже от махалата и повече нито се видя, нито се чу нещо за него…

„Хубаво се срешете, че попът няма да ви мироса, като ви види такива, рошави и непокорни, същински диви кози!…“ И тя се разсмя с пълно гърло. Металните зъби в устата й грейнаха като луни над весел цигански катун.

Разказ от Ружа Велчева

6. Защото не излазя скръбта от пръстта,
Нито печалта изникнува из земята. 7. Но человек се ражда за печал,
И искрите да хвъркат високо. 8. Но аз Бога ще потърся,
И делото си ще възложа на Бога, 9. Който прави неизследими величия
И чудеса безчислени; 10. Който дава дъжд по лицето на земята,
И проважда води по нивята; 11. Който възвишава смирените,
И въздига в безопасност нажалените: 12. Който разпилява намеренията на хитрите,
И не могат ръцете им да извършат предприятието си; 13. Който хваща мъдрите в пронирството им,
И съветът на лъстивите се низвергава. 14. Дене посрещат тъмнина,
И по пладне пипат както ноще. 15. Но избавя сиромаха от меч,
От устата им, и от ръката на силния. 16. И сиромахът има надежда;
А устата на беззаконието се затулят. 17. Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог;
За то не презирай наказанието на Всесилнаго; 18. Защото той наранява, и обвързва;
Поразява, и ръцете му изцеляват. 19. В шест скърби ще те освободи;
И в седмата няма да те досегне зло.

Йов, глава 5

21 часà

ЙОВАНА

            Йована дълго разглежда образа си в огледалото. Пооправи грижливо една непокорна къдрица, разперила руси пръстчета встрани от красивия кок. Засили сините сенки около красивите си сини очи. Положи за кой ли път дебел слой гланц на устните. Остана доволна от творението си. Премести огледалото встрани, Отвори капака на лаптопа.

Няколко бързи кликвания и скоро Светът на мечтите нахлу в стаята й. Бляскав, примамлив, толкова желан.

Включи камерата. Остана доволна от образа си в Скайп и нежните й пръсти прошумоляха по клавиатурата. Търсеше Робърт. Скоро познатият мъркащ звук я извади от тишината и трепетното очакване. Едно огромно червено, пулсиращо сърце се появи под нейното уж небрежно „Hi  Robert“.

Разказ от Ружа Велчева

1. И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. 2. И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно. 3. А той им рече тази притча и казваше: 4. Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? 5. И когато я намери, задига я на плещите си радостен; 6. и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. 7. Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние.

 Лука, глава 15

20 часà

БЪРЗИТЕ ПРЪСТИ

            Едва сдържаше дъха си. Краката й искаха да тичат бързо, по-бързо, но умът й крещеше  с гласа на баба  Дафина „Глупачке, стъпвай бавно, не се оглеждай, забрави какво си направила…“ Трябваше само да се добере до парка. Там си беше намерила вчера една пейка, напълно подходяща за случая.

Седна на влажната пейка. Сърцето й тупкаше, тупкаше и тя с мъка си пое дъх. От близкия фенер се стичаше на капки бледа виделина.