Из бележките на  Ивелин Любенов

       Питая пиетет към Античността. Това, откакто една Пития ми предсказа, че ще пия амброзия от чашата на Богини. Тогава още бях непокварен селски младеж и дребен скотовъдец в личното стопанство на дядо ми Траян. Занимаваха ме въпроси от онтологично естество (т.е. относно смисъла на битието), и то преди да съм чул, че битието определяло съзнанието или пък да съм прочел „Бит и душевност на нашия народ“. Прочетох я едва няколко години по късно, излегнат под една дивачка слива, докато пладнувахме с овцете. Мой принос в Отнтологията е, че не приемам дихотомията (разделяне на понятийността на две – дух-материя; битие-съзнание), та камо ли тяхната антиномия (противопоставяне). За мен всичко е ЕДНО! Не отричам неговата хетерогенност, но приемам единна изначална кодираност, валидна за всички…

      Разказвам всичко това, защото не се съмнявам, че с вас сме конгениални!