От Ружа Велчева

     Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.

         „Туп…туп-туп…“ Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

         Две шишенца медицински спирт издуваха задния джоб на протритите дънки и това беше повод за една почти детинска усмивка на брадясалото лице на кривокракия.

         Но истинското щастие се криеше в кожената пунгия, скрита дълбоко в пазвата му…

от Ружа Велчева

„ Ще си тегля вече въжето…Писна ми да съм никой…Край…“

Сухите жилави ръце на Горан се присегнаха към най-долните клони на вековния орех, вкопчиха се здраво в тях, а босите му пети дадоха тласък на тялото нагоре към върха на дървото…

То въже нямаше – струва доста пари, но се надяваше дебелият шнур, който крепи панталона му, да го издържи…

Дясна ръка, лява ръка, тласък на петите…И Горан пълзеше бавно нагоре.

Гълъбите и гаргите по клоните подскачаха от крак на крак и с нескрито любопитство наблюдаваха тази странна птица, която напираше към тяхното пернато царство.

От Ружа Велчева

Баба Мария отдавна нямаше котка. Последната я напусна, тихо угасвайки на преклонна за посестримите си възраст и от години лежи под ружите в края на двора.  Трудно преболедува смъртта й и повече не прибра животинка до себе си – знаеше, че при следващата не тя, а котката ще тъгува за нея. Дните на баба Мария са вече преброени и тя не искаше нейното успение да ръзкъса любящото сърце на котката.