Исторически корени на българския национализъм

Полк. о. р. доц. д-р инж. Георги Кокеров

(Б.р. – поради дължината си за удобство студията ще бъде публикувана на три пъти с продължение. )

I.

В днешна България съществуват хора и организации, които открито се обявяват против национализма и срещу хората, обичащи Отечеството си и живеещи с неговите страдания, тъги, болки, стремежи и желания. Всяко споменаване на думите национализъм, национални интереси, национална идея се приема за ерес с всички последствия за хората, дръзнали да обичат България и да заявяват тази своя любов. Добре, че след 1989 г. можем поне свободно да изказваме мислите и чувствата си. Въпреки това резултатите от тази формална свобода на словото не са кой знай колко съществени1.

Повишеният интерес в обществото към национализма е предизвикан от съвременната обстановка и задачите, които трябва да решава нашето общество. Във всички случаи те трябва да са съобразени с националните интереси на страната. Днешните български управници са против националистите и са обявили национализма за вреден и антидемократичен. Това поражда резонния въпрос „Доколко те, управниците, служат на България и българския народ?“.

Ще се постараем да определим произхода на национализма на българите като човешко чувство и обществено явление.

 Много години господстващата в страната марксистка доктрина ликвидира всякакви признаци или стремежи да се говори за национализма и националното чувство на българите. Всички обществени явления се пречупваха през класовата призма на „пророка“ Маркс и „месията“ Улянов-Ленин и, като правило, се обявяваха за реакционни, вредни. И веднага следваше изводът, формулиран от Ленин: „Който не е с нас, той е против нас“2.

 

II.

 

       Появата на национализма в душевността на българите винаги се свързва с Възраждането и развитието на отношенията в българското общество. Това съдържа известна истина. По наше мнение, истината трябва да се търси в икономическото развитие на българската народност в Османската империя и от икономиката да се извеждат обществените, политическите и културните изменения.

Възраждането е сложен и многостранен обществен процес. Той се проявява като следствие на сложните икономически и политически изменения в Османската империя в края на XVII и началото на XVIII век. Икономическите изменения създават условия за развитие на свободната инициатива и предприемачеството. Съществуването на постоянна армия изисква постоянни източници на оръжие, облекло, продоволствие и фураж. Това създава условия за развитието на занаятите и търговията. Производители и военни доставчици стават българските занаятчии. Силно нараства ролята на търговията и занаятите в стопанството на Османската империя. През 1773 г. със султански ферман се създава и гарантира свободата на занаятите в империята.

       Появата на нацията и национализма е резултат от икономическото, духовно и културно развитие на хората, на населението. Има се предвид население с общи икономически и социални интереси. В случая етническият произход и принадлежност не са съществени. Съществени са икономическите връзки и отношения. В случая етническите различия дават окраска на икономическите отношения.

       Развитието на производството стига до навлизане на манифактурата, което разчупва границите на задругата и населеното място. Новите производствени възможности изискват нови условия и ново, по-голямо пространство за реализацията на тези възможности. Това стимулира и развитието на земеделието, произвеждащо суровини за манифактурното производство: вълна, кожи, коноп, лен, памук и др.

       Новите производствени условия създават нови хора – с друго мислене, отношение към човешката общност и обществото. Интересите на селището прерастват в интереси на по-голяма и по численост и по заемано пространство човешка общност. Общите интереси пораждат идеи за защита на хората и усъвършенстване на условията за производство и реализация на стоките на пазара.

По същество този ферман утвърждава и укрепва частната собственост, прави я обществено необходима.  Появяват се занаятчийски сдружения.  Собствеността създава чувството за свобода и отговорност у българите и засилва творческата им активност3. Те плащат данъци на държавата и са уверени, че тя ще защитава интересите им4.

Тази собственост създава икономическата свобода на българските занаятчии, която повдига самочувствието им. Те разбират своето обществено, държавно значение. Съвсем естествено стигат до необходимостта да защитават корпоративните си интереси. Това става в рамките на занаята в селището. Така се появяват първите корпоративни обединения – занаятчийските сдружения. Това са съсловни организации, осъществяващи организацията на реда и отношенията между представителите на един занаят; контролират подготовката на чираците и калфите и присъждат майсторска квалификация. Те нямат икономически функции, но по същество решават и някои икономически задачи.

Интересите на занаятчиите от един занаят или един бранш прерастват в интереси на населеното място. Трябва да се каже, че благодарение на развитието на занаятите се развива икономиката и нараства, проявява се авторитетът на града в държавата (Османската империя). Като израз на държавната важност на градовете се издават султански фермани (закони), определящи особения статут на някои български градове като Калофер, Котел, Копривщица, Габрово и др5.

       Започва силно развитие на манифактурното производство, което позволява съществено да се увеличи обема на стоките, предлагани на пазара. Районът на действие на българските занаятчии и търговци покрива цялата Османска империя – от Дунав до Африка и бреговете на Индийския океан. Те откриват свои дюкяни (филиали, представителства) в Цариград, Багдад, Кайро, Басра и на други места6.

       По-съвършеното производство произвежда повече стоки и търси пространство за реализация на стоките. Пазарът, търговията и размяната свързват големи маси от хора, те стават икономически зависими и по такъв начин вече имат единна стопанска съдба. Може да се каже, че развитото производство преодолява пространството и създава общи интереси, цели и стремежи на много хора, населяващи големи територии. Тези хора са обединени от икономически, културни и социални интереси и практически се различават само по облеклото (носиите).

Стопанските връзки между различните области на територията, населена с българи се налагат от развитието на манифактурното производство. Карловските, калоферските и сливенските гайтанджии използват вълната на овчарите от Добруджа и каракачаните. Най-силно се развиват занаятите под Балкана и това се определя от географското положение на местността; вероятно, основната причина са реките в тези градове, които задвижват машините. Големите панаири в Узунджово и Ески Джумая са определени от тяхното средищно положение и близостта до големи пътища7.  

       Развитието на икономиката и културата увеличава и засилва връзките между отделните български области. На големите панаири в Узунджово и Ески Джумая (Търговище) се срещат занаятчии и търговци от всички краища на България. След 1855 г. там е и Христо Г. Данов (1828-1911), първият български книгоиздател8. Той заедно със съдружника си Драган Манчов развива много издателството си в Пловдив и създава клонове (представителства) във Велес, Русе, Битоля и на други места. След него тръгват и други български издатели. Така България в навечерието на Войните за национално обединение е страна с високо развита култура и силна издателска дейност.

Христо Груев Данов 

Издателят Христо Г. Данов

 

III.

 

Стопанските условия и общественото положение на българите неизбежно пораждат необходимостта от образование и култура.

Икономическото развитие изисква образовани и подготвени хора. Килийните училища не задоволяват новите изисквания. В икономически развитите градове започват да се откриват светски училища. Първото светско училище е открито в Габрово (1835)9 със средства на търговеца-габровец Васил Априлов (1789-1847), живеещ в Одеса. Създават се и укрепват светски училища в много български села и градове, издържани със средства на общините. Учителят става централна фигура в обществото – той е уважаван и авторитетен човек в селището.

Училището и учителите заемат централно място в обществото и в нравствената система на българите. Учителите са носители не само на знания. Те са общественици, организатори на научния и културния живот в градовете и селата на България. Много професори от университета, политици и държавници започват трудовата си кариера като учители.

       Появява се чисто българска културна институция – читалището. Първото читалище е открито в Свищов през 1856 г. Създатели и ръководители на читалищата са учителите. Създават се Добродетелната дружина (1853-1897)10 и Българското книжовно дружество (1869)11. Така икономическото развитие на българските градове създава условия за развитието на образованието, науката и културата12.

       Развитието на икономиката и културата поражда стремеж към национална самостоятелност. Не трябва да се смята, че  борбата за национално освобождение е само въоръжена чрез въстания, буни, чети и пр. Първите форми на борба за национална самостоятелност на българите са либерални. Трябва да се знае, че през XIX век господстват идеите на Френската революция, които създават условия за икономически и политически либерализъм и укрепване на тяхна основа на буржоазната демокрация. Икономическата инициатива, стопанската предприемчивост и трудолюбието на българите създават условия за спокойствие и творчество. Религиозният ислямски фанатизъм се оказва слаб срещу чувството за национално достойнство и желанието на българите за национална самостоятелност в рамките на Османската империя. След няколко успешни войни и най-вече след Одринския мир (1829) Русия печели силни позиции в Югоизточна Европа и руският император Николай I нарича Османската империя „болния човек“. Всички европейски държави очакват изгоди от разпадането на Османската империя. Особено силни са надеждите на Русия, която смята, че европейските земи на Империята й принадлежат по право, защото са населени с православни християни13. В такава политическа обстановка започва борбата на българите за национално освобождение.

Продължително време идеята за национална самостоятелност и автономия съществува в латентна форма. Тя се активизира и намира обществена проява след Кримската война.

През 1861 г. пловдивският лекар д-р Стоян Чомаков (1819–1893) с пълномощията на много български общини от Софийска и Пловдивска епархии отива в Цариград и започва действия пред  Високата Порта за създаване на самостоятелна Българска православна църква. Става член на Държавния съвет като представител на българите. След 10 години дейността му се увенчава с успех и на 27.02.1870 г. излиза султански ферман за създаване на автокефална (самостоятелна) българска православна църква. Този ферман е първия официален документ, в който са очертани, границите на територията, населена с българи14.

 Д-р Стоян Чомаков

 

       По това време движението за национална самостоятелност е особено силно. Петко Славейков планира създаването на българска гимназия в Цариград; д-р Иван Богоров започва организирането на български университет в Цариград. В тези години Цариград е „най-големия“ български град – в него живеят над 50 хил. българи (по други сведения над 80 хил.).

Този подем на националното осъзнаване на българите и борбата с либерални средства за национална самостоятелност в рамките на Османската империя са особено силни. Силни позиции има и идеята за създаване на дуалистична империя и султанът да се короняса за български цар. Сред носителите на тази идея е Г. С. Раковски. По-късно Раковски приема радикализма и се премества в Букурещ.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f6/N.P.Ignatiev_by_Kustodiev.jpg 

Граф Н. П. Игнатиев

Не може да се каже, че движението за национална самостоятелност на българите  е изненада. Но то се оказва централен въпрос в европейската политика и най-вече в политиката на Русия. Основно съдържание на руската политика от началото на XVIII век е решаването на Източния въпрос. Русия е сериозно засегната, защото в плановете й за решаването на „Източния въпрос“ не влиза съществуването на независима, самостоятелна българска държава15. Това определя отношението на Русия към стремежите на българския народ за национално признаване и утвърждаване на българската нация в Османската империя. Русия е против движението за национално освобождение на българите и успява да го подчини на своите имперски интереси. В цялата история на Третата българска държава политиката на Русия  към България е вражеска, изпълнена със злоба и омраза. Понякога настъпват моменти на затопляне, но те се използват от Северната империя за да събере сили и нанесе следващия по-силен, страшен и унищожаващ удар. 


1В днешна България все още не е решен докрай генералния въпрос по кой път ще вървим – по пътя на демокрацията или по пътя на плутокрацията. Влизането в Европейския съюз показва, че България е избрала общочовешките ценности и хуманизма. В същото време в страната се ширят корупцията, престъпността и беззаконията във всички области на обществото и призивите за спазване на законите и премахване на организираната престъпност се посрещат с не скрита насмешка от „силните на деня“. Нещо повече, не се приемат за цинизъм думите на един политик, предишен премиер, че държавата обръща малко внимание на организираната престъпност, защото престъпниците сами се избиват. Последните общински избори (2007) показаха, че е овладяна практиката за купуване на избирателите и манипулация на изборите.

2 Прилагането на тази максима прилича на съображенията, по които е унищожeна основната част на Александрийската библиотека (391 г.). „Ако в книгите на библиотеката има това, което е написано в свещените книги на християнството, тя е излишна; ако съдържанието на книгите противоречи на свещените книги, тя е вредна. И в двата случая библиотеката трябва да се унищожи.“ По този принцип след 9.09.1944 г. всички националистически организации са забранени, имотите им експроприиране и изданията спрени.

3 Основната причина за тоталната разруха в днешна България е липсата на собственици, което пречи на създаването на гражданско общество. Мнозинството от българските емигранти са доволни от живота си в чужбина, защото попадат в общество на собственици, имат статут на собственици и се чувстват собственици. Този въпрос не е разработван досега и се нуждае от специално внимание.

4 И това действително е така. Османската империя преследва, съди и наказва само бунтовниците. Реакцията срещу всички заговори и въстания убедително доказва това. Все пак не трябва да се забравя, че общественото и политическото положение на българите е робство.

5 Ферманите са давали изключителни права на тези градове. Например, турчин не можел да язди в града; забранено е било на туркини да раждат в тези градове и др. Общинските първенци в споменатите градове са имали повече авторитет в държавата и власт от местните турски административни управници

6 Виж М. Маджаров, „Спомени“, С., Б. писател, 1968; Н. Начов, „Калофер в миналото“, 2 т.

7 Последният панаир в Узунджово се е състоял през 1875 г.

8 За 50 години (1855-1905) издателството издава повече от 1000 заглавия – учебници, атласи, географски карти и др. Някои от заглавията имат по няколко издания. След смъртта на Хр. Г. Данов управител на издателството става неговия доведен син Милош Данов (1871-1943), баща на професора-траколог Христо М. Данов (2.07.1908, Пловдив – 1999, София ). Министърът на вътрешните работи в кабинета на  Д, Попов  Христо Веселинов. Данов (19.01.1923, София – 17.02.2003, София ) е внук на издателя-възрожденец от друг син.

9 Второто светско училище е открито в с. Брезово, Пловдивско.

10 Създадена по инициатива и със средства на руския Азиатски департамент. Прекратява съществуването си след смъртта на Евл. Георгиев. Дейността й почти не е изследвана в Историята на Възраждането. Има няколко публикации, но няма дисертации, монографии и пр.

11Създадена в Браила. Пръв председател Марин Дринов и секретар Васил Друмев. Доказани руски агенти.

12 Пруският крал Фридрих II(1712-1786)  въвежда задължително безплатно четири класно образование (1740), 22 години преди формалното начало на Българското Възраждане. След 140 години българите-студенти са отличници и гордостта на европейските университети като д-р К. Стоилов, д-р В. Радославов в Хайделберг, Ив. Евстр. Гешов в Оксфорд, Ив. Ботева, Ат. Буров, В. Коларов, С. Радев в Женевския университет и др.

13 Основание за това дава Кючюккайнарджикския мир (1774), по който  Русия има право да защитава интересите на християните в Османската империя. Това създава сериозни пречки на българското национално-освободително движение, за което ще стане дума по-нататък.

14Трябва да се знае, че Русия чрез граф Игнатиев твърдо се противопоставя на решението за създаване на Екзархия и накрая се примирява, но гр. Игнатиев не утвърждава първия избран екзарх – ловчанския митрополит Иларион. След това е избран видинския митрополит Антим. По-късно Иларион завършва дните си като Кюстендилски митрополит. Тези неща са известни, но за тях почти не се говори и малко наши съвременници, освен специалистите, ги знаят. Изглежда това е единствения успех на либералното национално-освободително движение.

15 Земите от Османската империя, населени с българи се наричат в Русия и в документите Заддунавски територии. Те се смятат, че като славянски по право принадлежат на Руската империя. Например, в записките на А. С. Пушкин се споменават всички славянски народи с изключение на българите и това не е случайно. Особено се засилват руските апетити след Кючюккайнарджикския мирен договор (1774). Все още малко се говори за смяната на либералния път в българското национално-освободително движение с радикален, преместването на центъра на националните борби от Цариград в Букурещ и ролята на граф Н. П. Игнатиев и помощника му К. А. Леонтиев в споменатия процес. Този въпрос не е разработван в нашата история на Възраждането. Не е изследвана и идеята за дуалистична империя. Възможно е, да са останали малко следи поради активната намеса на Русия в потушаването на това  движение, защото то най-силно засяга руските империалистически интереси и стремежи. Малко се говори и за забавянето на националното освобождение на България от Русия. На граф Н. П. Игнатиев не трябва да се правят паметници в България и не трябва да се хвали дейността му. Както и не трябва да се възхвалява К. А. Леонтиев. Но за това са нужни нови изследвания в съвсем друг ключ.

Вашият коментар