От Ружа Велчева

Идеята за този разказ ми хрумна през годината,когато работех като наемен работник, прикрепена към една възрастна, 82 годишна дама и едно също така доста възрастно куче на дъщерята на дамата. На бабата правех компания, пазарувах, понякога готвех, а кучето трябваше да разхождам по колкото пъти да ден поискаше то!…Дъщерята често отсъстваше от града и от България и тогава даже оставах да спя при тях – в истинския смисъл да думата!…Понеже кучето беше свикнало да спи на леглото до господарката си,а аз спях на неййното легло, та трябваше да се понасяме с него взаимно!…Както и да е!Заплащането беше повече от отлично и приемах всичко,само и само да са доволни и бабата, и кучето!…

За кучето храната беше повече от луксозна-винаги от най-скъпата, винаги маркова!…За кучето винаги имаше армаган от чужбина – въскави кутии с местни консерви, кучешки шоколади и разни други глезотии за домашни любимци!…В това отношение в богатите европейски държави това е възможно!Всеки път щом отварях поредната кутия да храня кучето, усещах приятния мирис на месото – храната не приличаше на българските консерви,от които винаги лъха на мърша!…И тогава си представих,че някоя бедна женица, която не може да си купи заек и да си го сготви,защото е непосилно скъпо за нея,може да се задоволи с една кутия на Whiskas, която все пак струва 2-3 лева…

Така се роди този тъжно-смешен разказ, от който ми се къса душата свеки път щом го препрочитам!…

 

Ружа Велчева