От Симеон Янев
Смазаха ни!
За четвърт век загубихме повече от два милиона души – четвърт от някогашния ни брой…
Днес законно купуват земята ни за жълти стотинки, за да ни кажат утре законно, че тя е тяхна.
Посегнаха на светините ни – оплюха ги, осмяха ги.
Накараха ни да се мислим за най-нещастния народ в света.
Накараха ни да се самопрезираме…
КОИ?
Тези, които ни преподават уроци по цивилизованост и демокрация – неканените наши наставници от правитествени и неправителствени организации, от мозъчни и безмозъчни центрове, политици-политикани…
Тези, които ни учат вече 25 години.
НА КАКВО НИ НАУЧИХА?
Научиха ни, че Светите братя, които почитаме от 12 века не били създатели на велика европейска цивилизация, а прости византийски шпиони.
Научиха ни, че Левски бил осъден законно като държавен престъпник, сякаш тиранията някога и някъде е била законна.
Научиха ни, че Ботев бил обикновен терорист, макар че от неговия терор е пострадала само гениалната му глава.
Понечиха да сменят азбуката ни!
ТЕЗИ – СЪЩИТЕ!
Научиха ни, че няма нищо свято.
Идиотизмът стана мяра за гражданско поведение.
ЗАТОВА!
Нека един път в годината – на 24 май.
И за първи път сега
на 24 май 2014 година…
ДА ИЗЛЕЗЕМ!
Да излезем не за да протестираме срещу наглостта и цинизма им,
А ДА СЕ РАДВАМЕ!
Да се радваме на себе си, без тях, на нашия си празник.
Да излезем без тях – вечните в първите редици, с платените им от нашия джоб венци!
Да излезем всички само с по едно цвете – целият град, цялата страна!
А АКО ТЕ…
А ако те…
в безмерния си цинизъм,
в безмерната си наглост
вече са запазили местата си с полиция пред паметника на Братята,
вече са се наредили с венците и букетите
и вече са заточили празнодумните си речи
– ДА ГИ ОТМИНЕМ!
Да поднесем своето цвете пред паметника на Левски
пред най-близкия паметник на възрожденец,
пред паметника на падналите във войните,
пред всеки друг паметник, свободен от тях.
СВЕТИТЕ БРАТЯ ЩЕ НИ ПРОСТЯТ!
Те ще знаят, че на този ден всяко цвете, пред всеки паметник е само за тях.
НЕ ИСКАМЕ НА ТОЗИ ДЕН!
Да ни се организира празника, не искаме да ни тълпят до паметника пред библиотеката, не искаме да ни четат слова, не искаме да свеждаме глави, заедно с тях – тези, които от рождение не могат да си вдигат главите.
ИСКАМЕ ДЕН НА РАДОСТТА ,
с нашите си деца,
с нашите си цветя!
Да дойдат майките с количките и бащите с децата и домашните любимци.
Да дойдат момичетата и момчетата от училищата и гимназиите.
Да дойдат студентите!
Да дойдат пенсионерите.
Да дойдат с нас всички, които искат и каквито са:
цигани, турци, арменци, евреи – граждани на нашата страна!
Да дойде, който иска, само с едно цвете!
ЕЛАТЕ!
ИДВАЙТЕ – през целия ден, от сутринта до вечерта.
Положете цветото си ДАЛЕЧ ОТ ТЕХНИТЕ ВЕНЦИ!
Разхождайте се,
усмихнете се на непознатия до вас.
поздравете го.
РАДВАЙТЕ СЕ!
Това е нашият празник – светъл, свят, световен!
Елате без да чакате организация!
Елате само с добрата си воля!
Елате само с едно цвете!
Елате в София, празнувайте навсякъде – в цялата страна!
Искаме да минем през целия град, през всички наши градове и селца,
с нашите деца, с нашите цветя, с празничните си дрехи.
ИСКАМЕ СИ НАШИЯ ПРАЗНИК – ПРАЗНИКЪТ НА РАДОСТТА, какъвто го помнят бащите и дедите ни!
От движението на радостните граждани
Проф. Симеон Янев